На 6…

За изминалите шест години ви казах толкова много за себе си… И толкова много премълчах…

NeeAnn ви показа много… Но и много скри…

Спазих обаче най-важното обещание, което си дадох тогава: в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени. И сега, години по-късно, като се разхождам по страниците му, чета и се усмихвам и съм доволна от даденото и спазено обещание. И установявам, че въпреки динамиката, в която живея, аз съм си същата и не съм си променила мисленето за важните неща… Това хем ме успокоява и балансира, хем си мисля, че точно то е нещото, което ми помага да се движа право напред през всякакви турболенции… 🙂

И друго си обещах тогава: да не пиша за работа. И понеже и това спазвам, затова все по-рядко се появява нещо за четене. Работата напоследък е превзела по-голямата част от живота и времето ми, но някак не мога да се оплача. Може би, защото работя нещо, което много харесвам, всеки ден е нов, интересен и изпълнен с удовлетворености. А това е важно, защото пряко влияе на първото обещание 🙂

Това, обаче не значи, че блогът не е необходим вече или че съвсем ще спра да пиша. Нали не ви е минало през ум? Напротив.

Блогът ни е мястото, където винаги (ще) се връщам, за да се намирам, защото философията на живота ми е в него… колкото и странно да ви звучи това…

Да не говорим, че ако не беше той, с някои от вас вероятно никога нямаше да имам удоволствието да се срещна 🙂

Всъщност, изобщо не смятам да правя равносметки, защото равносметка се прави накрая, пък аз тук краища не виждам.
Виждам само начала 🙂

Но и обещания не смятам да давам, защото после ще ме карате да ги изпълнявам. 😉

Просто исках да ви кажа „Благодаря”, че сте наоколо и сте част от споделеното 🙂