За народните танци – с усмивка: Умората

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂 С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения. И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂 В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете…

Continue reading

ЧАНОВЕ България на 11 години!

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години! Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂 Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се! И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности! Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв…

Continue reading

Чанове с добри сърца

Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂 И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка. „Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми…

Continue reading

Ансамбъл „Софийска лудост“

… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…

Continue reading

Рожен 2015

…събор на народното творчество и животновъдството… Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора… Роженски поляни… Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги,…

Continue reading

Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат. Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена… Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази: Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване… Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце…

Continue reading

Росица Пейчева: Когато даваш любов, тя се връща

Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”.  Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така  озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека…

Continue reading

Чанове България на 10 години!

Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години! По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба. Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂 Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през…

Continue reading

Чанове … №1

Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така: Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1. И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене. Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края…

Continue reading

40 до 40: връчване на отличията

За втора поредна година, Дарик радио представи своя проект „40 до 40“, чиято цел е да разпознае и отличи успешно реализирали се млади българи на възраст до 40 години, останали встрани от медийния интерес. Проектът до някъде прилича на състезание – всеки свободно може да номинира кандидат (допускат се и групови номинации), след което престижно жури избира тези 40 кандидатури, зад които счита, че стоят българи, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Тук състезанието свършва и всички отличени стават членове на „Клуб на визионера” – общност на всички отличени във всяко следващо издание на проекта „40 до 40″. „Клуб на визионера” насърчава споделянето на знания, умения, опит, нови идеи и цялостна визия по теми, свързани с развитието на бизнеса и…

Continue reading

60 години ансамбъл Пирин

Тази година ансамбъл „Пирин” става на 60 години и един от официалните концерти по този повод бе снощи в зала 1 на НДК. 60 години е добра възраст, ако говорим за човешки живот. Ако обаче говорим за възрастта на фолклорен ансамбъл от величината на „Пирин“, то това вече се измерва в много човешки животи – отдадени, обладани и посветени на магията. И именно затова не знам как се разказва такова зрелище!  (снимката е от тук: http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/snimki_ansambal_pirin_vdigna_na_kraka_ndk_-265274.html) Спектакълът беше меко казано пищен! Гледаш сцената и се чудиш как е възможно нашата малка България да е сътворила и съхранила такова богатство – носии, багри, ритми, звуци, хармонии… Гледаш сцената и не дишаш – питаш се наистина ли мозъкът на човек е толкова съвършен, та може да го накара…

Continue reading

40 до 40

Това е името на нов проект на Дарик радио, който има за цел да „представи успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес“. Проектът се провежда за втора поредна година. Аз разбрах за него сравнително късно – след като времето за номинации бе изтекло, и даже след като журито си бе свършило работата – т.е. от 230 номинирани вече е избрало тези 40 човека, за които смята, че са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Всъщност, аз разбрах от един от „40те“ и съм му благодарна, че сподели тази чест с мен – така мога аз да я споделя с вас 😉 Дълго си мислех как точно да ви поднеса името на избрания в почетните 40. Дълго…

Continue reading

Народните будители…

Днес е 1 ноември – „Ден на народните будители”. Това е празник, който харесвам, защото е ден, в който, ако искаш, можеш да отделиш четири минути и да се замислиш, кое те карало да се чувстваш добре в българската си кожа през изминалата година и кое е това, което и занапред би те накарало да си повече българин.  И ако из главата си намериш такива хора и събития, в петата минута от размисъла, можеш просто да им изпратиш мислено своите адмирации. Ако пък си човек с малко дар слово, можеш да им ги изпратиш и писмено 😉 – както смятам да направя аз. Днес, в Деня на народните будители, стартира една нова инициатива на клуб „Чанове”, която се нарича „Чанове на Балканите”. Всичко за идеята…

Continue reading

Чанове на 9 години!

Днес, 11.04.2014 г., Клуб по народни танци Чанове навършва девет години! Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално. Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата. Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да…

Continue reading

Последната нощ на Апостола

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших. Спектакълът е  нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не…

Continue reading

Николай Славеев в Клуб на Хорото

Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г. За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител. Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво! http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\

Continue reading

Седми национален семинар по български народни танци “Чанове 2013”

Още когато тръгвах за семинара, даже още когато се записвах за семинара, знаех, че после ще трябва да разказвам за него. И то не само защото всички започват да питат как е било, а и защото и мен ме сърбят пръстите да разбуля малко мистерията около тайнствените семинари… И както обикновено става в случаите, когато имам много за разказване, което не е много-много за разказване, като седна да пиша и не знам откъде да го подхвана. Затова спирам, давам си малко време за избистряне на главата от първоначалните нечленоразделни емоции и започвам от начало. Ама съвсем съвсем отначало… Клуб „Чанове” е създаден преди осем години, а семинари по народни танци се провеждат от седем години насам. Семинарите са ежегодни, провеждат се през лятото на някое…

Continue reading

Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!      За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания!

Continue reading

Това е България

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂 Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт.

Continue reading