Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така:
Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1.
И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене.
Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края 🙂 – т.е. до четвъртък.
Четвъртък… последна репетиция – последен зор…
Петък – генерална репетиция – генерален зор…
Събота, сутрин, рано като за събота сутрин, хора в жълти фланелки и сиви суитчери, нарамили неизброимо количество аксесоари за коса, откриха най-големия фризьорски салон в София :), специализиран в плетенето на плитки.
Работата беше толкова тежка, че някой чак на гръб се опитаха да я носят :),…
… но пък резултатът беше подобаващ.
Но така и трябва да бъде – „На надиграване като на надиграване!” 😉 – или с други думи – никакви компромиси не са позволени 🙂
Самото надиграване започна в 9.00 ч. пред почти празна и напълно заспала зала, но пък ние носехме доброто си настроение и все още липсващата атмосфера не повлия на представянето на нашите Чанчета.
Как се представиха ли? Ами, представиха се „както трябва”: излязоха и показаха, че успехът е изграден от правилно подредени милиони малки детайлчета :), като: прибрани коси, еднакво високо вдигнати крака, правилен хват, усмивки до уши, много настроение и обща енергия…
Това, което публиката не видя (пък и тя не е там затова) е пътят до залата…, а именно труд, много много труд, страст, ентусиазъм, упоритост, увереност, последователност и, не последно място, дисциплина!
Та, както казах, надиграването започна в 9.00 ч., нашият ред дойде към 9:45 ч., Чанове излязоха на „сцената” и така затанцуваха, че изразът „танцуват, та се късат”, придоби съвсем реален и буквален смисъл – на второто хоро, точно пред очите на уважаемото жури, един от коланите се скъса!
[youtube:https://www.youtube.com/watch?v=0dI2wvjmg6g]
[youtube:https://www.youtube.com/watch?v=kyZoG2lY_rA]
Мисля, че това е нещо, за което ще се говори дълго ;), но не заради самата случка, а заради последвалата я перфектна реакция – хорото не трепна, чанчетата не сгрешиха, не спряха, намериха начин да задържат хвата и продължиха да танцуват, все едно нищо не се е случило! Поздравления!
Сега, постеуфорично си мисля, че не първото място и удоволствието на онези 2 секунди, в които чуваш „Първото място се присъжда на… Чанове!”, а именно тази случка, е моментът, в който всички са почувствали удовлетворение от положените усилия. Ако не съм права, поправете ме 😉
