Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”.
Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека разговорът ни „интервю”, по-скоро мога да го нарека „на сладки приказки с Роси”.
Роси седна на стола и започнахме да си говорим – тя говори, а аз я гледам – толкова нежна, фина, изящна – и се чудя откъде извира това гласище…
Роси, добре дошла! Минаха три години от предишното ти гостуване, а сякаш беше вчера – уж са много, а как минаха…
Да, хем много, хем малко 🙂 Аз благодаря, че отново съм гост на Хоротеката. Радвам се, че ви има и смятам, че благодарение на тези клубове по народни хорà, фолклорът няма да загине. Вие запалвате хората и поддържате огъня. Фолклорът е най-българското нещо и трябва да се гордеем с него. Нещо повече, традициите се възраждат – миналата година в Пчелина пресъздадоха автентична българска сватба и имаше огромен интерес.
Роси разкажи ми за дуетния си албум…
Ще ти разкажа, но… аз повече се гордея с албума си „Мечта”, който издадох преди дуетния. „Мечта” е албум, който до сега не е правен в България. Аз съм единствената, която направи всяка песен в него с четирите гласа – така, както оригинално са написани в партитурите от доц. д-р Костадин Бураджиев. Работих с асистентката му, Данка Цветкова, която ми е преподавател и ме съветваше.
Историята на финансирането на този албум е много интересна – може би знаете, че преди време, с помощта на клуб „Чанове”, колегите от „Пайнер”, моята ученичка Кристина Арабаджиевa (победител в “България търси талант” 2012) и други хора, които ме обичат, успях да събера сумата (бел. авт. Роси има предвид сумата за лечението си в Германия през 2012 г.) и парите, дарени от г-н Николай Иванчев, както се казва по нашия край, артисаха, и аз му ги върнах. Г-н Иванчев, на който съм много благодарна, беше много изненадан и попита „Роси, какво друго мога да направя за теб?”. Тогава с него споделих мечтата си за „Мечта” и той ми каза „Роси, направи го!”.
Албумът е направен само с народни инструменти – гъдулка, гайда, тамбура, тъпан, кавал и акордеон – и има съвсем различно звучене от това, масовото, с което хората ме познават. Изключително добри музиканти участват в него, аз записах сама четирите гласа, клиповете са снимани в Родопите, имам песен от всяка фолклорна област, без Шопската, има от Пазарджишко, Македонско, Велиградско, Родопска китка, Тракийска…
… и Роси запя! От всяка област ми запя по малко, а аз я слушах в захлас и си мислех каква късметлийка съм – та, Роси Пейчева пее само за мен!
… имам три акапелни парчета, които са много трудни, всяко парче записвахме в продължение на три дни, много трудно се наслагват гласовете, но съм много доволна от резултата!
Та, моята гордост е албумът „Мечта”. Албумът е уникален, звученето – хем автентично, но същевременно и съвременно – като специфика и орнаментика, песните са близо до съответната фолклорна област, осъвременяването идва в многогласието, което е точно премерено и много добре вплетено. Записах клиповете с 12 танцьори от телевизия „Планета” и се получи това, което исках: нещо масово, мащабно и грандиозно.
Междувременно успях да купя и изслушам албума „Мечта” и трябва да кажа, че съм омагьосана – никога не сте чували тези песни в това им звучене – толкова нежни и лирични, и само мога да си представя колко любов и какво огромно количество труд стои зад този резултат!
Албумът е уникален и е за ценители – това, което се излива от него, се влива директно в душата ти.
Изслушах го няколко пъти един след друг, и накрая, може и глупаво да ви прозвучи, но имах чувството, че аз пея, че душата ми го пее!
Роси, Поклон!
Дуетният албум… Да, той е последният ми албум… Направих селекция от дуетите с колеги (Иван Дяков, Николай Славеев, сестри Диневи, Здравко Мандаджиев и Пепи Христозова (авторска песен), в него има песни от Тракия, Родопи, Македонския край…
Попитах те за дуетния албум, защото за мен съчетаването на двама народни изпълнители, всеки от които има собствен стил, глас, темперамент и звучене, е много трудно…
Да, то е предизвикателство и за нас, народните певци 🙂 Съумявам да се нагодя спрямо маниера на пеене на колегата, например към мекото и лежерно пеене на Иван Дяков, с Николай Славеев направихме родопските песни, със Здравко – тракийската фолклорна област и т.н. 🙂 Важно е да се нагодим, но не е лесно, защото всеки трябва да покаже себе си, но и да не си пречим и да не се засенчваме един друг…
… тук спонтанно заговорихме за плановете на Роси за следващия й проект и следващия албум, които обаче на този етап, за вас остават ТАЙНА 🙂
Само ще ви кажа, че ще ви хареса, ама мноооого ще ви хареса. Затова, стискайте палци Роси да се справи с предизвикателствата, които стоят пред нея (които са свързани главно с финансирането), за да мога съвсем скоро да наруша мълчанието и да ви издам тайната 🙂
Заговорихме и за „постоянната й работа” като певица на телевизия „Пайнер” и Роси, като истински професионалист, отново не пропусна да благодари на Мария и Митко Димитрови, за доверието и подкрепата, които получава от тях, те „дори да не им допада докрай – доверяват ми се и ме подкрепят”.
Учениците ти продължават да ти носят радост и удовлетворение…
Да, България има много талантливи деца. Съвсем наскоро, през март, бях жури на един фестивал в Русе и видях, че подрастващото поколение обича народните песни.
Вярно, моите ученици са привлечени и от това да бъдат като Росица Пейчева, която е певица в комерсиална телевизия, но това в никакъв случай не е лошо, стига да продължават да творят, да бъдат себе си и да носят усмивките на лицата си.
Междувременно Хоротеката се бе напълнила с хора, които очакваха Роси и се наложи да прекратим дърдоренето.
Роси излезна и запя, така както само тя си може – несравнима, недостижима, невероятна, завладяваща… Хората я наобиколиха и затанцуваха, а това, знам, й носи голямо удоволствие.
Излишно е да казвам, че Роси създаде невероятна атмосфера. Не случайно, през цялото време Божидар Попчев я наричаше „Ангелът на Родопите”. Не бих могла да се сетя за сравнение, което да й отива повече – ангелски глас, с ангелско излъчване, в ангелска опаковка.
И като истински ангел, Роси е едно от лицата на кампанията „Аз харесвам българските танци” – кампания, чиято цел е да покаже на света, че българите имаме с какво да се гордеем. А ние, имахме късметът и щастието, покрай Роси да станем част от тази инициатива. Надявам се да имаме възможност да видим клипчето за инициативата, в което Роси пее, а ние танцуваме.
Роси и този път изпя всичките ни любими песни, а ние ги изтанцувахме с огромно удоволствие, накрая на бис изпълни акапелно фрагмент от „Мечта”, а след това сбъдна и мечтата на бачо Илия да изпее с нея родопска песен. Невероятен спектакъл!
Публиката, съвсем естествено, не искаше да я пусне да си тръгне, но когато си погледнахме часовниците, установихме, че е пяла няколко часа само с една почивка! Пуснахме я да си тръгне, само защото обеща да се върне отново! А на нас ни остава да я очакваме с любов и нетърпение.
Снимки: Деница Вълчкова / Борислав Славов