Седми национален семинар по български народни танци “Чанове 2013”

Още когато тръгвах за семинара, даже още когато се записвах за семинара, знаех, че после ще трябва да разказвам за него. И то не само защото всички започват да питат как е било, а и защото и мен ме сърбят пръстите да разбуля малко мистерията около тайнствените семинари…

И както обикновено става в случаите, когато имам много за разказване, което не е много-много за разказване, като седна да пиша и не знам откъде да го подхвана. Затова спирам, давам си малко време за избистряне на главата от първоначалните нечленоразделни емоции и започвам от начало. Ама съвсем съвсем отначало…

Клуб „Чанове” е създаден преди осем години, а семинари по народни танци се провеждат от седем години насам. Семинарите са ежегодни, провеждат се през лятото на някое прохладно и красиво място и в тях могат да участват всички желаещи, независимо дали танцуват от пет месеца или от пет години: програмата е съобразена така, че да има за всекиго по нещо.

И друг път съм разсъждавала на глас по темата „много ли са, малко ли са седем години за един клуб/институция”. И сега като си разсъждавам, пак стигам до същия извод: седем години са достатъчно дълго време, за да ти хрумне идеята, да я осъществиш един-два пъти, да провериш как точно се случва, да започнеш да осъзнаваш как върви, получава ли се добре и какво може да се подобрява и променя…

Същото нещо се случва и с нашите семинари по народни танци – с всяка следваща година стават все по-добри и все по- не са за изпускане и тепърва ще участваме в интересни семинари 😉 .

Аз не съумявах да ходя всяка година, пропуснах две, но пък тази видях нещо, което ми позволява да твърдя, че най-хубавото предстои 🙂

Какво видях ли? Видях атмосфера! Видях закачки, заигравки, блясък в очите, видях „вътрешен фолклор”, а това означава само едно: семинарите вече имат свой собствен живот, което ги превръща в нещо повече от обикновена традиция.

(в следващия момент, Кирчо хуква и си грабва две девойки 😉 )

И така, след като си пофилософствах на воля, е редно да кажа две думи и за самия семинар.

Традиционно, семинарът продължава седем дни, в които програмата е съвсем проста и ясна: репетиции сутрин, теория след обяд, някоя и друга крепост за покоряване, някое теленце за изяждане и много танци по вечерно време за затвърждаване на наученото през деня :).

(и ако Севдо все още се държи, то Бени вече се е предала 😉 )

За да съм съвсем обективна, трябва да кажа, че затвърждаването продължаваше не само вечер в ресторанта, а си течеше целодневно и навсякъде: по стаите, по коридорите, по паркинги и полянки… Видиш ли ги да пристъпят на една страна и да се подкрепят странно, дори да не са с жълта фланелка – няма съмнение – от нашите са! А това пък веднага извиква усмивка 🙂

За крепостта какво да кажа… Тя, освен че е историческа, за този семинар вече е и традиционна…

С други думи, програмата за сряда е както обикновено:

Изкачване на Момчилова крепост, снимки на върха…

… слизане от Момчилова крепост, теория в гората на сянка…

… с концентрация поделена в неравни части между разказа на Севдо за Добруджанска етнографска област и невръстното теленце, което ни очаква за обяд в местността „Бурето”…

 

Не, не пропускаме репетициите и ученето на нови хора в сряда – просто го правим на поляната! Е, че чукчетата и набиването не се получават като в зала – така е, но пък то и веселбата в зала не се получава като на поляната 😉

И така, както си говорим и танцуваме, неусетно си минаха шест-седем дни, научихме девет нови хорà (не ме питайте кои са – Коце каза, че са девет 🙂 И освен това каза, че този път наистина сме ги научили – поне дотолкова, че да ги познае като ги види на вечерната „репетиция”) и дойде време за закриването на семинара.

А закриването… Ами и то мина традиционно… 🙂

(обща снимка на участниците в семинара)

След традиционната равносметка за семинара и връчването на грамотите на участниците…

… започна веселата част. За нея обаче няма да ви разказвам. Ще ви покажа една-единствена снимка и ще ви кажа само едно:

Легендите са легенди, защото сами се разказват 🙂

(а ако за първи път виждате Коце и Севдо да танцуват така,
то ви е крайно време да започнете да идвате с нас на купони и семинари! )

П.П. И ако си мислите, че след семинара всичко свършва – дълбоко грешите 🙂 Като си тръгнаха от мястото на семинара, Чановете плъзнаха из цялата страна и я украсиха в жълто 🙂

След това пък се прибраха и започнаха да споделят снимки и емоции и отново да говорят за СеминарЪТ…

Междувременно пък хорàта едно по едно започнаха да влизат в репетиционна зала и да провокират разговори за Семинара…

И така, до семинар № 8!

Записването започва сега! 😉