Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели…
Придворният билкар, например, ѝ позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие…
Придворният смешник пък ѝ позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях…
Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешавал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е добре известно, Принцесите винаги са готови да се забъркат в нещо сладко и приключенско…
И въпреки, че това създавало известни неудобства на всички, никой не смеел да откаже на Принцесата, първо, защото е Принцеса (все пак!), второ защото ги било страх, че Принцесата може да се нацупи и пак да хване гората и да предизвика хаос в това царство и във всички 100 съседни. Тогава вече и две кошници шоколад нямало да помогнат! Нещо повече, за да могат да ѝ позволяват всичко, се наложило да открият нова длъжност в двореца и да назначат нов придворен, който да върви след Принцесата и да почиства…
И така, в двореца се появил Придворният чистач!
Но, както обикновено става в приказките, когато има някой доволен и щастлив (като развихрилата се Принцеса), има и един дето мърмори и се оплаква, че животът му е тежък и сложен (като Придворният чистач) 🙂
И, ако това не беше приказка за принцеси, може би мърморенето щеше да е проблем, но понеже това Е приказка за принцеси, никой не обръщал излишно внимание на такива подробности. Даже (засега) и Принцесата не обръщала внимание на мърморене от рода на:
„Не стига, че трябва да събирам разсипани мъниста, ами не мога да ги изхвърля, а трябва да ги подреждам по форми и цветове в специални пликчета, за да може Принцесата да ги разпилее винаги щом ѝ хрумне, защото ако ѝ се прииска да играе с мъниста, а то няма, докато поръчаме, пък докато пристигне поръчката, Принцесата щяла да се вкисне и… всички много се страхуват от вкисната Принцеса, пък аз не виждам какво толкова може да стане… ще ѝ мине, просто трябва да почакаме, ама нейсе… събирам и подреждам, какво да правя…“
Или пък…
„да, чудесно е, че Принцесата е решила да прави сладкиши, но защо трябва да пляска с ръце, докато цялата е омазана с брашно и не мога да разбера защо тези сладкиши трябва да са толкова цветни – всеки блат в различен цвят, крема – и той шарен, ми то ме заболява главата само като го гледам, пък като тръгна да го чистя и те боите се смесват и цялата кухня става като удавена в дъга и Принцесата вместо да се засрами, се радва два пъти повече и пръска шарени пръчици, розови цветчета и звездички навсякъде, пък те са от захар и полепват, но поне добре, че не трябва да ги събирам по цвят и форма обратно в пликчета и кутийки… добре, че поне ми оставят по някое и друго парче шаренийки, че то на гладен стомах чисти ли се!“
„…изобщо не ми казаха, че тази работа е толкова стресираща…“
Та, така си минавали дните в двореца – Принцесата се вихрела, а Придворният чистач си роптаел кротко 🙂 но, на Принцесата всъщност ѝ било съвсем достатъчно, че Придворният чистач си върши работата съвестно (благородна Принцеса!) и докато намирал време да проверява за грахови зрънца под матрака – да си мърмори, не ѝ пречи 🙂
Усмихна ме …. едно такова хаотично цветно ми стана…. Направо си се представих тука … как се вихря цветно…. Благодаря!
🙂
Хм, това с мърморенето (или мрънкане, казано като за принцеси) дали се отнася за самите принцеси?
Не че неофициално не ни е известен отговора на този въпрос, но вече е време и за официален такъв, пък!
Ох, Ник, ти пишеш “мрънкане”, аз чета “мъркане” и се чудя какво толкова му е лошо на мъркането.
Освен това отново каза “пък” – сигурен признак, че си принцеса (под прикритие) 😛
Дачи, просто си я представям тази принцеса – върви и си хвърля цветни неща из въздуха, върви и си хвърля.
п.с. Кога ще се организира ловът на Принцеси с шоколад, казваш?
Значи, Ники, да си имаме уважението, мрънкане и мърморене са две съвсем различни неща :), едното от които, наред с мъркането, e запазено само за Принцеси 🙂
И, да, деничеро, Принцесата точно това прави – върви и хвърля цветни неща из въздуха :), но само част от тях стават за ядене 😆
П.П. деничеро, Ники отдавна е с провалено прикритие, само той си мисли, че е под него…
Значи, само заради уважението, ще ви натъртя, че мрънкането е мърморене на висок глас, понякога придружавано с нервно потропване с краченце (не с крак) 😛
PS. Не ме подценявайте в такъв случай 🙄
Неее, пак не си разбрал! Обратното е! Мърморенето е мрънкане на висок глас! В приказката ясно е казано, че Принцесата е чула Придворният чистач да мърмори, а не той нея да мрънка. Следователно, мърморенето е по-високогласно от мрънкането 😉
Ай ся, принцесешки оправдания.
Иначе си мрънкайте, не ми пречите 😛
Мърмори си, и ти не ни пречиш 🙂
Тцтц… тия Принцеси нямат ли си гергеф, хурка нещо, вретенца, ми седнали да се заиграват с брашно и бакпулвер! 🙄
А пък Чистофайника да не мърмори, че току-виж Принцесата организирала Курс по принцко сладкарство за придворните дами. Хич и време няма да му остане за мрънкане 🙂
Гери, то курсът ако е за придворни дами, може и да е добре за Чистофайника. По-скоро да се моли да не е за Принцеси-новобранки и дракони, кандидати за ЧАР, че тогава ще има да се бори с препечено брашно и карамелизирана захар 😉 😆