Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц?
Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя… Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен.
Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него.
Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.
Объркахте ли се? Сега ще обясня.
Изправете се… Не, не може седнали или легнали – мързелът убива вълшебството! … и си пожелайте желание. Може и без да си затваряте очите. Да, може да е обикновено желание. Например: шоколад. Пожелайте си да се появи шоколад. Е, много ясно, че трябва да има публика, иначе кой ще докаже, че шоколадът се е появил изобщо…
Така, изправете се, притаете дъх и си поръчайте шоколад. Не са нужни заклинания. Достатъчно е да попитате „Имаме ли шоколад?”
Получава ли се? Не, нали 🙂 Знаех си! И на принцесата така не й се появява шоколад.
Сега, както сте си изправени, кажете „Ама аз искам шоколад”. Стана ли? Не? А тропнахте ли с крак? С десния крак! Пак не става! Е, няма да стане, защото не знаете вълшебната думичка.
И така, както сте си изправени, кажете „Искам шоколад”, тропнете с крак и кажете „Пък”.
Пак не става, нали? Няма и да стане! За да стане, трябва да си принцеса!
Проблемът е, че на принцесата толкова много й харесвало как на всяко нейно пък се намирал поне един придворен, който да хукне и да й изпълни желанието мигновено, че в двореца вече почти никой, ама съвсем несправедливо, вече не си спомнял как се казвала принцесата, защото всички я наричали Принцеса Пък.
А тя имала толкова красиво име. Казвала се Ипомони фотиа. Красиво, но трудничко за изговаряне 🙂
Принцесата първоначално не се сърдела, че я наричат Принцеса Пък, забавлявала се и дори не знаела защо се казва Ипомони фотиа. С течение на времето, обаче, разбрала. Имало неща, за които колкото и много пъти да потропваш с краче, колкото и силно да викаш „Пък”, те не ставали така лесно и така от само себе си и било нужно доста повече от обикновени придворни, които да тичат и да изпълняват.
Нещо повече, някои от нещата, които най-силно желаела, изчезвали при потропване с крак, други боляли, а трети просто изгаряли…
И понеже принцесата била умна и разумна, много бързо разбрала, че феите-кръстници, които са я навестили още когато е била в розовата си люлка, са имали право да я кръстят така и че няма нищо по-хубаво от това, да съчетаеш в себе си тези две неща и да се казваш така!
… и сега сте вие: кои са тези два неща и как се казва принцесата всъщност?
ха-ха
Тая принцеса да не е някаква роднина на сър Никълъс, щото той вечно за нея говори. Ипомони това, ипомони онова, само дето, като се сети за братовчед и Рекор и ме избива на агресия 😛
Йеее!
Приказкааа!
От кога нямаше нова 🙂
fire patience 😉
Хъх, добре, че принцесата не е Фобия… Като е Фотиа, човек лесно ще се оправи с нея само с помощта на една кофа криообработен дихидрат. 😛
Коленепреклонно благодаря, че не ми окървави наградата, както те подкукоросваха хорър-феновете!
То нищо се не знае. Тя сега написа тая приказка и вече й се ще да напише още още една, а там…
ех, ама пак само Ники позна… Или може би само Ники видя въпроса 🙂
Божо, благодаря ти за споделените усмивки, не знаех, че си фен на приказките 🙂
deni4ero, не се тревожи – не се предвижда кръв 🙂
зори, ти прекаляваш с дневниците на вампира ли, к`во ли 😉
е, gost, ако този огън се гасеше толкова лесно 😉
LeeAnn, вампирите нямат дневници, а нощници 😛
И не, подклаждам спортната ти злоба – ще ми се да понапишеш още известно количество приказки.
Дачи, човек е длъжен да опита, нали? 😉
Иначе май и Зори отговори на въпроса, което ще разбереш веднага щом се разровиш кой е гореспоменатия братовчед. 😀 Аз обаче гречески не знаех, та се наложи да питам. (blush)
Леле, човек ще рече, че много са ви липсвали моите приказки 🙂 Това е добре… и е много мило…
Ами, да взема пък да понапиша още някоя и друга приказка…
Е, хайде де, и ние това викаме, още 10-15 поне и да ги спретнеш до края на другия месец (невинно мигане), а после може два-три дни почивка 😛
Изгарящо търпение
Търпеливо изгаряне
Горящата с търпение
Търпящата изгаряне
въобще …
При-каз-ки!
При-каз-ки!
Огнено търпение 😉
До-бре!
Раз-брах!
приемам, давайте ги 🙂 😆 😆
ах, хитра лисицооо …
🙂
OK, ето я моята приказка:
Имало някога една принцеса, която била много надарена. Можела да лети, тъй както не всеки умее, и можела да пише приказки, тъй както малко са можели някога. За жалост не можела да пише приказки, докато лети, но можела да го прави, докато си почивала от летенето.
Веднъж, след един особено хубав полет, принцесата се прибрала в своя дворец и решила да напише една много хубава приказка. Седнала тя и почнала да пише…
А какво гласяла приказката? Ще я оставя тя сама да ви разкаже. 😛 🙂
Хубава приказка, гост,
как да не я продължи човек :))))
Аз и на това разчитам. :)))
търпение и огън
или търпелив огън
не, димито, огнено търпение 🙂 😉