Да си принцеса е полезно. Не само за теб, а и за останалите хора е полезно. Принцесите са най-добрият и щедър работодател, известен някога на кралските синдикати. Ако нямаше принцеси, то тогава щеше да има един цял куп нещастни безработни хора, които щяха да обикалят насам-натам, да мрънкат и да правят поразии от скука из кралството.
Шивачите щяха да кръцкат на лентички където каквото сварят и да връзват панделки по дърветата, готвачите пък щяха да изсипват гозбите си на пътя, а сладкарите щяха да търкалят трюфели по поляните с надеждата да мине някоя принцеса, да й замирише на хубаво или да хареса клоните с жълти панделки и да ги прибере в двореца.
А щеше да има и такива хора, които дори нямаше да могат да мрънкат и да се оплакват, от страх да не ги чуе някоя настояща или бъдеща принцеса и съвсем завинаги да си останат без работа. Да, щеше да има и такива хора. Тяхната основна работа е да мълчат. И да се усмихват, много ясно. Те обикновено работят на поста „Пръв придворен мълчаливец” и имат много важен принос към мира и спокойствието в кралството. Те придружават принцесата навсякъде и винаги където и когато тя пожелае и основната им задача е да слушат. Без значение дали принцесата мрънка, цупи се, сърди се, тропа с краче, пее, смее се, приказва…
Е, разбира се, разрешено им е да говорят. Но не всичко.
Разрешени са например: „Принцесо, не стъпвай в тази локва, моля!”, или „Принцесо, не пипай еди-какво-си, защото еди-що-си!”, или „Принцесо, подай ми ръчичка, за да не паднеш”, „Принцесо, седни сега да си починеш малко”…, също и „Принцесо, гладна ли си?” и т.н.
Но изречения като например това: „ОооХ, ПринцесООоо, много ме затрудняваш!”, са строго забранени, за да не кажа „животозастрашаващи”. 😉
Казвам ви, полезно е да има принцеси. Иначе кой щеше да се погрижи за мълчаливците, м?
Търкулило се гърненцето, намерило си похлупака 🙂
Като има кой да говори, трябва да има и кой да слуша.
Ееей, блага работа! Ама сигурно Принцесите раздават и награди на най-добрите си придворни, а? И ако има медал за търпение, сигурно Придворния мълчаливец редовно го печели 😀
Хеей, много се радвам да те чуя, Elichka! Иха! Принцесешките историйки как набъбват, а?! 😀
Мдам, чакам аз, чакам…. тихо, кротко и търпеливо… книжка за принцеси.
И аз искам книжка за принцесиииииии!!! Искам си я пък и никакво търпение даже не проявявам! 🙁
Гери, не знаех, че да мълчиш и да търпиш е едно и също нещо 🙂 😉
Да, хубаво е да си принцеса. Ех! Единственото нещо, което може да помрачи иначе слънчевото ти съществуване, е едно нищо и никакво грахово зърно.:)
@LeeAnn
Ааа, хич не е толкова просто. Общо взето хората, които умеят да изслушват и знаят кога и как да мълчат, са по-търпеливи (според мен). А пък съвсем в частен принцесешки случай, придворния мълчаливец е и добър слушател, и ангел-хранител, и умиротворител и няма начин да не е търпелив! 😀
Хмм, друг е въпроса какво означава “търпелив” и дали се свързва само с “търпя” или включва още доста неща. Търпеливковците в блога могат да кажат 😉
Бела,
то това с грахово зрънце много зависи от принцесата. Има едни по-пухкавки принцеси, дето такива дреболии не ги смущават 😉
Гери,
след такива доводи няма как да не се съглася – наистина, в съвсем частен принцесешки случай придворният мълчаливец е и придворен търпеливец 🙂 Така си е 🙂
хм, мисля тия дето чакаме книжката с принцесешките истории можем да си сформираме една Гилдия на чакащите, че то май не сме малко….
и в един момент ще минем на фаза мрънкане “Ама какво стана с тая книжка вечееееее?” и тогава не знам колко мълчаливци ще трябват, за да слушат търпеливо :о)
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцесешко възражение