Замръзналото царство

Имало едно време една Принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. За съжаление на поданиците ѝ обаче, Принцесата била и много тъжна. Обикновено това не продължавало дълго, но този път из Царството започвали да се случват странни неща.

Първо, настанала зима, дълга зима, тъмни облаци и лед владеели царството, слънчев лъч не можел път да си пробие, за да стопли земята и поне да подскаже на поданиците на царството ден ли е, нощ ли е. Понякога, точно когато поданиците си мислели, че е ден, на Принцесата ѝ ставало много тъжно, толкова много тъжно, че денят изчезвал и ставало по-тъмно и по-студено и от най-тъмната и студена нощ.

Тогава снегът започвал да вали на ледени кубчета… Това било плашещо странно, защото в това Царство никога досега не бил валял сняг, камо ли пък замръзнал!  

Поданиците, съвсем очаквано за подобна плашеща странност, свикали КГБ, като се надявали, че все ще се намери принц, който да оправи нещата. КГБ се събрали, поговорили, поумували и накрая решили, че вероятно виновен за бедствието е придворният сладкар, защото напоследък често правел за Принцесата сладолед. А за никого не било тайна, че принцовете понякога  прибягвали до услугите на придворния сладкар, ако искали да променят настроението на Принцесата…

Придворният сладкар се разсърдил и хванал гората, но нямало кой да отиде да го потърси, защото дори кристалното кълбо на придворния съгледвач било замръзнало и той отказвал да излезе от двореца…

Това вече, освен плашещо странно, било и странно плашещо, защото на пръв поглед изглеждало, че няма какво да се направи, за да се върне усмивката на Принцесата. КГБ чак обявили награда за този, който успее да развесели и усмихне Принцесата…

Разбира се, пробвал се кой ли не, но успял само един!

Вероятно и вие, както всички поданици, очаквате, че придворният смешник е успял да усмихне Принцесата? И вие, също като тях, грешите.

Когато и придворният смешник се провалил, в двореца се появил… придворният печатар! Когато го видели, всички въздъхнали с облекчение, защото се сетили, че Придворният печатар се появявал само когато Принцесата имала нужда от добри новини. Той носел със себе си напечатан най-яркият слънчев лъч, който някога се бил раждал от печатарска преса.

(ако се чудите откъде е намерил друг цвят освен жълт, сигурна съм, че графиня CMYK е дълбоко замесена!)

Принцесата го погледнала и се опитала да се усмихне, но не успяла… Тъгата така силно я била завладяла, че почти я била счупила…

Поданиците помолили Принцесата да не се отказва и окачили слънчевият лъч в покоите ѝ, така че да го вижда винаги, когато се събуди от сън.

Принцесата приела и не се отказала, наблюдавала слънчевия лъч и се опитвала да се усмихне.

Първият път, в който успяла да повдигне крайчето на устните си в кратка усмивка, снегът отново завалял на снежинки, а не на ледени кубчета…

Вторият път, снегът спрял да вали и изпод снежната покривка започнали да подават главички кокиченца…

Принцесата толкова много им се зарадвала, че се усмихнала широко и поляните около двореца изведнъж грейнали осеяни с минзухари…

Постепенно Принцесата осъзнала, че от нейната усмивка зависи толкова много в царството и въпреки че това било чудесна новина, Принцесата малко се стреснала, защото това звучало и като огромна отговорност…

Все пак, дори принцесите от време на време имат нужда да бъдат малко тъжни…

Принцесата не се отказала да бъде малко тъжна от време на време, но поне запомнила, че не трябва да забравя, че това е за малко и че поданиците чакат да ѝ мине, за да се събуди Царството за живот отново…

11 Comments

  1. aaaaand she’s back!

    Една мъдра жена ми каза наскоро да помня да не забравя, че валенето на ледени кубчета и снежинки е само временно.

    Чакам кикота и гъргоренето на всички придворни в двора.

  2. И добре, че Принцесата се усмихнала, тъй като заради постоянния приток на ледени кубчета всички поданици били започнали да пият уиски с лед вместо вода. Към зрението им се добавили разни фотографски ефекти като blur, wave и double vision, а към походката им – танцови стъпки в неравноделни тактове. И кой знае защо на всички това им се струвало ужасно смешно, докато не изгряло слънцето и не се огледали. Тогава толкова ги досрамяло, че всеки веселил само себе си, вместо да се опита да разсее поне малко Принцесата, че всички започнали да се преструват, че миришат новопоникналите кокичета. После малко по малко всеки се върнал към работата си. Но и до днес като усетят миризма на уиски, на поданиците им пламват ушите и започват да се оглеждат за кокичета.

    • Нали! Мислех, че само на мен така ми се струва!
      Но добре, че царството се размразило, с него и кристалната топка на съгледвача, та той отишъл да намери сладкаря и да го върне в двореца, та поне уискито да не е на празен стомах…

  3. Жалко, че Принцесата не се е сетила да попита Дария, защо нейните принцеси от Леденото кралство са винаги усмихнати – защото редовно ги кара да правят лицеви опори! Питай deni4ero. 😀 😀 😀

  4. С лицеви опори към прогрес и бързо ще оправите неравноделните тактове … Ще бъдат заменени с тихо и кротко лежане от болки в цялото тяло.

  5. Абсолютно!
    Поетът го е казал, с песен!
    https://www.youtube.com/watch?v=jkojGf_u2uI

  6. Слънчевият лъч!!!
    Ами да, онзи жълтия, огряващия, стоплящия, вдъхновяващия… . Този, за който си заслужава да искаш да си принцеса! 😊

  7. Ааа, царството е на царя… 😉
    Царицата е пешка…. 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.