Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни.
Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега.
Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец, който живеел там и за когото се говорело, че има всички отговори.
Старецът, обаче, освен белобрад, бил и голям шегаджия и вместо на даде съвет на съгледвача, му дал… кристална топка и го отпратил със заръка да открие отговорите си сам.
Придворният съгледвач приел подаръка, отдалечил се от върха на планината и наистина потърсил отговорите сам. Но единственото, което видял, бил един свят, обърнат с главата надолу.
Придворният съгледвач се притеснил не на шега и тъй като бил изключително съвестен, побързал да занесе обърнатия свят на своята Принцеса-Слънце. А тя, (нали ви казах, че е мъдра), веднага разбрала какво става:
Всеки, който не си тежал на мястото, падал и се налагало да търси ново място, на което да си тежи!
Да, такова нещо не се случвало често, но Принцесата-Слънце знаела, че то ще продължи само докато всеки намери своето предназначение и принадлежност!