Придворният сладкар

Какво й е нужно на една принцеса, за да е доволна? „Прегръдки, целувки и малко храна”, биха отговорили някои и биха били прави в известен смисъл. Извън известния смисъл обаче, всяка самоуважаваща се принцеса би добавила: „И мно-о-ого придворни!” и също би била права.

За неизбежната необходимост от ЧАР отдавна всички са единодушни.
За жизненоважната необходимост от придворни кочияш, камериер и смешник, също няма разногласия. Няма да споменавам за ключовата роля на придворните шивачи, които винаги се избират по двама, за да се контролират един друг и да няма после „Новите дрехи на принцесата са от оня специалния плат”. Те, принцесите, тези приказки отдавна са ги чели 😉 и много внимават.

Има една придворна длъжност, обаче, която бе несправедливо пренебрегвана и омаловажавана: длъжността „придворен сладкар”.

Някои принцове се опитаха да вменят тези задължения на придворния готвач, но желанието да спестят някой грош от заплатата на сладкаря им излезе солено. И това, само защото не бяха прочели предварително инструкцията за употреба и експлоатация на принцеси, а я бяха оставили за „накрая, ако се наложи”. Е, наложи се, защото за нула време се сдобиха с недоволни принцеси. А решението на проблема се оказа лесно и подробно описано в упътването:

Ако искаш сладка принцеса – храниш я с шоколад,
ако искаш свежа принцеса – с марули и репички,
за гъвкава принцеса – локум,
за усмихната – прясно зеле,
за весела… един принц предложил марихуана и смешни сладки…, но рецептата още е в тестова бета версия…

Явно на готвачите тези деликатни детайли не им бяха известни и се наложи принцовете да си наемат придворни сладкари. И принцовете не само, че се окопитиха бързо-бързо и си наеха сладкари, ами се и сработиха с тях. Нещо повече – честичко прибягваха до услугите им за постигане на едно или друго по-специално настроение на принцесата.

На придворните сладкари също не им беше лесно. Себеотдаващо предизвикателство е да превърнеш една принцеса от кисела в сладка, от начумерена във весела или от раздразнена в умиротворена, и то само използвайки натурални продукти и подправки, без да прибягваш до помощта на специални вещества като „стрит нокът от стара вещица” или „прах от хрилете на тигрова акула”.

А принцовете прибягваха често до такива услуги, защото ако принцесата не е в подходящото настроение, е немислимо те да успеят да отидат на лов, турнир или просто на кръчма с принцове от приятелски кралства.

Естествено, когато принцесата е в добро настроение, в кралството царят мир и любов и затова придворните сладкари бяха щедро възнаградени за специалните си сладкарски умения като им бе разрешено да спят в двореца, а не на двора.

От тогава ги наричат „дворцови сладкари”.

Също от тогава за богатството и перспективността на един принц се съди не по броя на трофеите от турнири, а по броя на дворцовите му сладкари.

10 Comments

  1. ама принц без сладкар за никъде не е! :о))

  2. Тез’ принцеси много кисели, бре…;-)

  3. Стойчо, няма такова нещо! Понякога принцесите са прекалено весели и превъзбудени, което също се отразява на кралството. По цели дни и нощи никой не спи, а само танци и веселба. Но това е изморително и придворните имат нужда от почивка. Тогава дворцовият сладкар приготвя ароматен сладкиш с мента (и други тайни съставки) и точно след 30 мин принцесата се носи в царството на сънищата.

  4. което ми напомня за една друга приказка за Спящата краставица…. :о))))

  5. Въх! А аз да си мисля, че мойто момче прави всичко, а той да си има придворен сладкар инкогнито.
    Мерси, че ме светна LeeAnn, ще я разучим ние тая работа 😉

  6. deni4ero,
    Има и друга “подла” вероятност – да тренира върху теб, за да “работи” като придворен сладкар другаде ;)))

  7. ааааааааа, сакън 😀 😀 😀

  8. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцесешко възражение

  9. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.