Имало едно време една принцеса, която била… тъжна.
Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц.
В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново.
Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц.
Опитвал, опитвал, но все не успявал.
Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂
Тогава пък придворният билкар се стреснал, доста при това, защото решил, че принцесата може да спи 100 години и че може да му се наложи да й търси принц, пък нали последният бил бая глупав… За щастие не му се наложило. Принцесата спала има-няма 10 часа и се събудила. Но отново била тъжна.
Тогава билкарят решил да пробва с… хм, това не е важно.
Важното е, че след третия опит билкарят успял!
Една сутрин принцесата се събудила и вече не била тъжна. Усмихвала се на всички – точно както преди. Говорела си с всички – точно както преди и си била съвсем същата глезла – точно както преди.
Всички поданици на кралството, всички придворни, дори кралят, благодарели на придворния билкар, кой където го срещнал и всички питали как е успял и къде е тайната.
Той се усмихвал и не отговарял нищо – но не от скромност – просто и той не бил разбрал коя съставка е подействала. За негов късмет, никой не настоявал чак толкова да разбере, защото всички се интересували само от усмивката на принцесата и били доволни, че я виждат отново. Билкарят също бил доволен – толкова доволен, че легнал и заспал и сигурно ще спи една година – но всъщност истината знам само аз 😛
Принцесата се събудила в онази сутрин и се усмихнала отново, защото… й било омръзнало да е тъжна!
Съвсем по принцесешки, нали 😉
Я, принцеси!
Бяха се позагубили в последно време 😀
Радвам се, че пак се появиха 🙂
Готина приказка.
Сега чакаме историята за мацката, която ще събуди билкаря. 😉
🙂 в днешно време на придворните билкари май им казват дилъри 😉
А на Дачи са й червени бузките не от хапещия студ навън, ами от срам. Защото толкова много обича щастливите финали на приказките, че е готова да поизвърти част от фактите.
А истината е, че горкият Билкар мира не виждал, че не е разбрал как точно е излекувал Принцесата. Смесвал билки, варял отвари и колчем видел някого тъжен (или поне умислен) изпробвал цяровете си на него. Ходел разчорлен с тъмни кръгове под очите и подозрително следял настроението на Принцесата.
Та станало така, че Принцесата възвърнала усмивката си, но Билкаря загубил съня си. Така е то – Природата си обича равновесието. Дори и в приказния свят.
P.S. А! Споменах ли, че докато търсел билката, която възвръща принцешки усмивки, Билкарят открил един куп чудодейни отвари, прочул се и хората заприиждали при него от най-далечни земи. Но това е друга приказка и за да я научите, трябва да се примолите на Дачи да ви я разкаже. 😛
Я, Божо! Беше се позагубил по едно време. Радвам се, че пак се появи. Моля да се включиш в задачата за пирона и хартията.
Ивка, хихи, май така им викат 😉
П.П. Очаквам да те видя на 17 април в София и вече не приемам “НЕ” за отговор 🙂
Коко и Вилфордче, объркали сте приказките 🙂 В тази приказка никой не се интересува от заспали билкари и никой няма хаби мацки, за да ги буди 😉
И ако пък искате да знаете, много по-добре е билкарят да си спи, защото стана ясно, че като се събуди се сдружава с глупави принцове и само прави поразии 🙂
Което изобщо не е честно, защото поразиите са за принцесите. Както видяхте, КГБ една година така и не дойде, за да отърве принцесата, защото поразията не беше нейна!
така че – лека му нощ на билкаря 😉
Готино е.
Ааахм, знаех си аз, че ми звучи познато! 😉
Билкарят всъщност е лаборант от ЦИКЛОПИ (Централна Изследователско-Клинична Лаборатория за Отвари: Приготвяне и Изпитване). Напусна лаб-а, заради голямата си страст към експериментиране с нови принцесешки цярове. Сигурно е използвал принцесата за опитно зайче. А най-накрая тя най-вероятно си е намерила някой скрит за черни дни шоколад… На билкари вяра да нямаш, особено ако нямат вещерска тапия >:О
П.П. и после??! 😀
Гери, срамота! За пръв път чувам ‘шоколад, скрит за черни дни’ Това граничи с:
1.кощунство
2.светотаство
3.аре, да не се обиждаме на принцеси и шоколад, а?
Билкарят просто не е знаел пътя за Шарколес и МЪРФИ и от мъка е заспал с надеждата да го сънува. Но ние знаем, че тази тайна е голяма и не се открива всекиму. Щото в Шарколес шоколадите са, всъщност, тичинките на цветята, листата на дърветата и крилете на пеперудите, които са свещениете животни там и те не се пипат. Но … доста тайни издадох, чини ми се. Ще последвам примера на билкаря.
Гери, само да спомена, за да не стават грешки и обърквания – няма такова нещо като “скрит за черни дни шоколад”. Единственото място, и то много сигурно, на което принцесите крият шоколада е… в коремчетооо :РРРРР
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Турнир І-ви, Фантагодия 1000