Децата ни и ние! Archives

Какво преживяват децата ни в училище

LeeAnn June 15, 2020 June 18, 2020Децата ни и ние! 0

Предупреждение: следващият материал е изключително дълъг и съдържа информация, която изисква осмисляне и осъзнаване. Увод Тази статия е посветена на българското средно образование, а по-конкретно – на децата ни, които са потърпевши от него. Тази статия съдържа единствено и само моето мнение, базирано на около 20 години наблюдения относно това какво преживяват и как се справят децата ни, от детската градина до абитуриентския си бал, през какви промени и стрес преминават. Основната ми цел е да споделя личен опит – сега, когато и двете ми деца завършиха училище и наблюденията ми са направили два пълни цикъла – с което да помогна на повече деца да се справят по-добре от моите и на повече родители да разбират и подкрепят децата си по-добре, отколкото съм успяла да го направя…

Човешките ни граници

LeeAnn March 15, 2013 December 19, 2022Децата ни и ние!, Култура 6

Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм – и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”. Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н. Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани. Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас…

Твоето компетентно дете

LeeAnn October 9, 2012 December 19, 2022Децата ни и ние!, Култура 14

Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация. Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие. Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот. Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им…

Новото възпитание

LeeAnn January 11, 2011 January 12, 2011Децата ни и ние! 22

Няма да преувелича с много, ако кажа, че в последните година-две минимум веднъж на ден имам повод да седна и да напиша тази статия. Нямам уважителна причина за отлагането, но имам причина за започването й. Днес научих нещо потресаващо и не издържах!* Нашите деца (родените от 85-90 година насам) не са като нас. Това отдавна не е тайна за никого. Има доста читави книги по въпроса „Що е то индигови и кристални деца и как се отглеждат те?”. Дори и да ги прочете обаче, информацията там е обширна, примерите са взети от една друга, чужда нам действителност и всъщност систематизирани примери и подход трудно се намират. Далеч съм от мисълта, че откривам топлата вода, но вярвам, че прочитът на следващите редове няма да ви навреди….

Любими детски бисери

LeeAnn February 18, 2010 January 23, 2022Децата ни и ние! 7

Една сладуранка на 3-4 години прави пакости. Майка й започва да й се кара. Обяснява й нещо, детето мълчи и майката започва да го повтаря отново. Казва го втори път, но детето пак мълчи. Жената неволно повишава тон и го казва за трети път! Детето я поглежда и казва: – Ти нали си сигурна, че не съм глуха? ~~~ Разхождаме се из една градина. Вървим в посока плажа, от там ще се разходим в някоя друга посока. С нас е детето на едни приятели, тогава беше на 3-4 годинки. Хванало ме е за ръчичка, ходи без да мрънка, говорим си. Вървим бавно, за да успее майка му да ни настигне, пък и това е разходка – не отиваме никъде. Тя ни настигна и детето поиска…

Урок за мъже

LeeAnn September 23, 2009 June 17, 2010Децата ни и ние!, Приятелите на LeeNeeAnn творят 15

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во…

15 септември и значението му за възпитанието на децата

LeeAnn September 17, 2009 September 23, 2009Децата ни и ние! 46

Всяка година, като наближи 15 септември, ме обзема вълнение. Не защото аз тръгвам на училище, а защото децата ми тръгват на училище. Всяка година като наближи 15 септември се чудя защо никога досега не съм писала за този ден и всяка година като отмине 15 септември си отговарям. Всяка година, на 15 септември, всички пишат за 15 септември – образованието такова, образованието онакова, „деца, денят е скапан и обикновен”, училището такова, училището онакова, даскалите и те…. Всяка година, на 15 септември, телевизиите се надпреварват да бъдат оригинални – едни се опитват да ни обяснят, че всеки министър е бил в първи клас, други пък ни показват „пошли младежи” с бира в парка… С темата „Училище” винаги се е спекулирало, в последните 20 години – особено безотговорно….

За уважението, децата и една инициатива

LeeAnn July 15, 2009 February 25, 2020Децата ни и ние! 11

Преди няколко дни получих покана да подкрепя една инициатива. Личното ми убеждение е, че включването в инициативи самоцелно, ей-така колкото да не е без мен, е по-скоро вредно, отколкото полезно. Липсата на лична ангажираност към подкрепяната кауза, прави участието в нея безсмислено. Аз реших да се включа и да подкрепя инициативата. Но тъй като не обичам да отстъпвам от убежденията си, преди да разберете повече за каузата, ще се наложи да изтърпите посланието ми 😉 В него се говори за уважението. И за децата ни! За уважението, с което удостояваме света. За това, което получаваме. И най-вече за това да научим децата си да проявяват уважение към останалия свят при общуването си с него. И както обикновено, въпросът е: Откъде да започнем? Кой трябва да…

За деня на детето…

LeeAnn June 1, 2009 June 1, 2009Децата ни и ние!, Емоции в проза 0

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че не считам първи юни за празник, също както не считам и 8ми март за такъв. По-скоро, бих го възприела като ден за размисъл и равносметка. Причините са приблизително същите: ако липсваме на децата си цяла година, не се съобразяваме с тях, не разбираме истинските им нужди и скрити желания, не разбираме погледите и посланията им, не забелязваме талантите им, не им даваме възможност за творчество и изява, не внимаваме какво възпитание им причиняваме, дали първи юни ще е достатъчен, за да им се реваншираме? Не ми се вярва. Децата ни не заслужават втори шанс за внимание. Заслужават първия! Картинката е от ТУК.

Децата и парите

LeeAnn May 7, 2009 September 17, 2009Децата ни и ние! 2

Къде е мястото на парите при възпитанието на децата ни? Каква е ролята им? Тази тема е много „хлъзгава” и много трудна за описване с малко думи, защото е част от цялостния процес на възпитанието и е чисто концептуална. „Парите” не са тема, по която можем да си променяме мнението според-както-дойде. Това е тема, подобно на всички други, отнасящи се до възпитанието на децата ни, по която трябва да имаме ясно изградено виждане и мнение и да следваме принципите си с възможно най-малко отклонения. Темата „децата и парите” е изключително съществена и всеобхватна и доказателството за това е просто: Ако от следващия текст, премахнете думата „пари” и я замените, с която и да е друга от контекста на възпитанието, текстът ще продължи да бъде смислен….

Децата и телевизията

LeeAnn March 26, 2009 March 2, 2020Децата ни и ние! 15

Не един родител е забелязал, че «Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава.» Някои родители използват телевизора, за да натъпчат в устата на детето храната, която те са преценили, за времето, което са си наумили. Други използват телевизора за отвличане на вниманието на детето, докато седи на гърнето, когато детето настоява за нещо или просто се тръшка. За мен това са все примери за лошо «използване» на телевизора (при възпитанието на децата). Възпитанието на децата започва няколко месеца преди да се родят. Сложното във възпитанието е, че ефектът от него става видим едва след 10-15 години, когато вече е късно за корекции. Та, за телевизията… Общо взето, моментът…

Как се кандидатства след 7 клас

LeeAnn August 21, 2008 February 25, 2020Децата ни и ние!

Ще ви разкажа всичко на дълго и широко, но бързам да ви успокоя – НЕ е толкова страшно, колкото са ви го представили по телевизията и вестниците! Но това съвсем не значи, че не е натоварващо и изморително за всички. За безпроблемно кандидатстване след 7 клас трябва да се съобразите с няколко основни неща. Ще се опитам да бъда кратка, но изчерпателна. В момента системата за кандидатстване е следната: детето държи изпит по БЕЛ и математика, и евентуално по още един предмет, ако училището, което си е харесало го изисква. Училищата се подреждат като желания едва след като излезнат резултатите от изпитите. Тогава е възможно да се направи преценка за кое училище ще стигне бала на детето и за кое – не. Тази преценка се…

Човешките стави

LeeAnn April 6, 2008 March 2, 2020Децата ни и ние! 3

За да води един човек нормален живот, той трябва да може да се движи нормално. За да се движи нормално един човек, той трябва да има пропорционална и правилно развита костна и ставна система. Човек има стави на краката, от които, условно казано, най-важни са тазобедрените и стави на ръцете, от които най-важни са раменните. Лекарите обикновено обръщат голямо внимание на ставите на краката и почти никакво на ставите на ръцете. Вероятно причината е в това, че ако тазобедрените стави са недоразвити човек не може да проходи нормално като дете и след това продължава да не може да се движи добре. Колкото до раменните стави – човек може да живее почти нормално и без те да са развити добре. Казвам „почти нормално”, защото при недоразвити…

Стига ли ви времето?

LeeAnn March 16, 2008 March 16, 2008Децата ни и ние!, Емоции в проза 10

Завиждате ли на хората, които имат време за всичко? На хората, които винаги успяват да са там, където искат? Случвало ли ви се е да се чудите как хора с ангажименти, подобни на вашите – семейство, деца, котка и т.н. – успяват с всичко, а вие все не? Случвало ли ви се е да ви поканят на кънки в неделя, на танци през седмицата или другаде и вие да кажете „Искам, но нямам време”? Ако ви се е случвало, значи нещо в личната ви организираност сериозно куца. За щастие, организираността е нещо, което човек може да научи, стига да иска. За да ми стига времето да правя всичко, което искам, а то не е никак малко(!), спазвам едно много просто правило. Ще ви го кажа…

Между два свята

LeeAnn March 6, 2008 September 17, 2009Децата ни и ние! 40

Никога контрастът между нормалната семейна среда и тази извън дома не е бил толкова силен и рязък. Децата ни живеят буквално в два различни свята, бидейки ту у дома, ту извън него. Често пъти даже живеят между тези два свята, не съумявайки при всяка смяна на средата да пренастроят поведението си, речника, маниерите, възприятията си… Това засяга най-вече и най-силно децата на възраст от 12 до 15 години, които току-що са се сдобили с известна свобода за употреба извън дома и панически се чудят какво да правят с нея. Снимка: Даниела Соколова, Всички права запазени. Забранено е публикуването на снимката в „Стандарт”, “24 часа” и други известни и неизвестни вестници и списания без изричното ми писмено съгласие. Объркването често прераства във вътрешно-личностен сблъсък, породен от „двойния стандарт” –…

Нормалната семейна среда

LeeAnn March 4, 2008 June 11, 2020Децата ни и ние! 10

Какво е това? Кои са определящите ѝ параметри? Кои са минималните изисквания, за да определим една среда като „нормална”? А максималните? Без какво не може? Без кое може, но го има? Без кое трябва? „Нормален” е една от най-субективните думи, които знам. Използването ѝ в някои словосъчетания засилва субективността ѝ. Давам ви собственото си мнение и очаквам да чуя вашето. „Нормална семейна среда” е тази, в която: децата растат без липси, застрашаващи здравето им. Имат достатъчно като количество, качество и разнообразие храна, достатъчно дрехи и аксесоари и удобен подслон; децата растат без излишъци, застрашаващи здравето им. Няма да коментирам вредата от излишъците – в момента тя е очевадна; децата растат в „нормално” семейство – сговорно, дружно, усмихнато; семейство, в което няма домашно насилие, никой не…

Противогрипните ваксини – „за” и „против”

LeeAnn January 29, 2008 November 6, 2008Децата ни и ние! 34

Аз съм твърдо „против”! Очаквам една част от вас да са на моето мнение, а друга да са твърдо „за” и да настане спор, но нека той бъде в името на тези, които все още се колебаят и нямат собствено мнение. Доводите ми „Против”: 1. Това, което знам за грипа от опит и обща култура е, че той се причинява от вирус. Този вирус мутира и се променя много бързо и лесно, в зависимост от средата, в която се развива – т.е. нашият организъм променя щама на вируса. Ако в едно четиричленно семейство се разболее един човек, той променя щама на вируса и ако се разболее втори след него, вирусът вече е леко променен. И така нататък. При четвъртия заразен, вирусът вече няма нищо общо…

Фебрилен гърч (гърч при температура)

LeeAnn January 14, 2008 January 13, 2008Децата ни и ние! 11

Безспорно един от най-тежките моменти за родителите това е мига, в който детето вдигне температура. В различните източници се посочват различни на брой причини за вдигане на температура, но според мен всички те могат да се сведат до една, а именно: протичане на възпалителен процес в организма. Дали ще е ухо, гърло, нос, гърди, убоден пръст – няма значение. Ако някъде има възпаление – обикновено детето вдига и температура. Температурата трябва да се овладее, но не бива да се цели пълното й сваляне. Чрез температурата организмът се бори с възпалението. Ако я свалите с медикаменти и охлаждане под 37о, правите лоша услуга на организма. Между другото, добре е да знаете каква е нормалната телесна температура на детето ви в здраво състояние. Има хора с телесна…

Мъжка помощ у дома

LeeAnn January 11, 2008 June 15, 2008Децата ни и ние! 34

Вчера се заприказвахме за Детската кухня и нейните предимства и недостатъци. Интересно ми стана мъжкото участие в разговора. Повече мъже отколкото жени взеха отношение и то с глас „за” детската кухня. Интригуващо е, като се има предвид, че от мъжете не се очаква да готвят храната у дома, още по-малко бебешката/детската. Вероятно, одобрявайки решението на майката да се запише на кухня, за да си спести време и усилия, те живеят с мисълта, че помагат в отглеждането на детето. Но тъй като няма как да съм сигурна дали е така или не, питам ребром: Мъже, с какво/как помагате на половинките си в къщната работа и при отглеждането на децата?

Детската кухня – “за” и “против”

LeeAnn January 10, 2008 January 28, 2008Децата ни и ние! 25

Ако попитате 10 майки в градинката дали искат да се запишат за храна от детската кухня, поне 9 от тях ще кажат твърдо и уверено „Да”, ако не са се записали вече. Забелязала съм, че повечето майки изобщо не се замислят преди да вземат това решение. В същото време ще избират блуза поне 10 минути. Ако попитате майките защо се записват за храна от казан, отговорите варират от „За 2 лв./ден (условно, не знам цените) му взимам 3 яденета – то това си е без пари”, до „Нямам време да готвя” или „Не мога да измислям манджи всеки ден”. За мен тези причини са неприемливи. Всъщност, аз така и не намерих достатъчно основателна причина, за да се запиша и аз за храна от детска кухня….

Category: Децата ни и ние!