Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во служат децата. Това е добре, значи си податлив материал за този урок.
Така че – направо на въпроса. Или по-точно – на отговора. Сипи едно ирландско и да взема да те светна.
И така, децата са, за да ти дадат отговор (тука да не се объркаш, че станаха много въпроси, два, а и още идат). Повтарям за яснота – отговорът на въпроса за какво служат децата е – за да ти дадат отговор на най-важния въпрос. Сипи, сипи, не се стискай. Не, въпросът не е дали Светът ще свърши в две и дванайста, нито дали ще ти пусне колежката, дето се омъжи миналия месец за един глупав автотенекеджия. Точно така, ти не само не знаеш отговора, ти не знаеш и въпроса, защото никога до сега не беше минавал отвъд първия отговор, след който идва вторият въпрос.
Затова аз направо ще ти дам решението. Сега, забеляза ли как, докато ми наливаше, ти вдигна поглед от хуя си и погледна в друга посока? Почувства се особено, нали? Знам, знам, аз съм дипломиран психолог, а и да не съм, със сигурност изкарвам повече пари от теб, а на такива, които изкарват повече пари от нас, ние трябва да вярваме, нали така? Не, няма да ти покажа фиша си, за да те държа в напрежение – така през цялото време няма да знаеш дали не съм те излъгал за това, че взимам повече пари от теб, а напрежението допринася за доверието между учител и ученик, според Макаренко. Та за вдигането на погледа – значи, правиш го това същото, ама по-за дълго. Докато не гледаш хуя си, се оглеждаш наоколо за някой, когото да обикнеш. Просто е, не мисли за нищо, можеш го, знам те аз.
По възможност това трябва да е жена, но… е, нека сме либерални, не е задължително. Та намираш и обикваш една жена, и тя те обиква. Повечето уроци незнайно защо наблягат на това. При мен то е само в две изречения. С това първата част е приключила. После си имате едно детенце. Да кажем – момченце. Не, няма да ти кажа за к’во служат децата, преди да си имал дете, поне хипотетично. Следват дни, седмици, може би месеци наред през които не спиш нормално, трепериш нощем дали диша и пробваш дали цялото му краче се събира в устата ти. След това той прохожда, вкопчен в ръката ти, а понякога и се насира в нея, точно преди да излезеш за работа. Ти фучиш, че закъсняваш, или го целуваш по лайняното дупе? Да, това е въпрос… Кое от двете? Така, виждам, че започваш да схващаш. И да не забравиш да си изтриеш аканата уста, преди да излезеш.
Той расте, бърбори постоянно, надува ти главата със „защота”, пада три пъти за една година от височина три пъти ръста му и съответно толкова пъти тества шофьорските ти умения по маршрута ж.к. Х. – Пирогов, разбива едно стенно огледало с чук (да, намерил е чук), излива кило ракия (от фризера) в аквариума на рибките и рисува копие на късен Пикасо върху стената в дневната, точно срещу бар-плота. Понякога, когато се наслаждаваш на затишието, отивайки да пикаеш го намираш в коридора да яде от чинийката на кучето.
Във всички тези случаи има един общ момент – за теб и твоето духовно израстване. Във всички тези случаи най-напред ти затихваш за миг като заклана кокошка, точно преди постморталните конвулсии – онези, дето пръскат кръв по целия двор, сещаш се – но вместо да конвулсираш… ти го погалваш по главицата и казваш, не плачи сине, случват се такива работи… Или в случая с яденето от кучешката чинийка ти го хвалиш и се радваш, че не е злояд и че е взел собствената си пластмасова лъжичка от комплекта за хранене. Така де – не яде с ръце. После? Ми не забравяй накъде беше тръгнал. После, разбира се, пикаеш.
Долей, не ми дреми.
И така той е почти на три. Два дни преди рождения му ден ти се прибираш в къщи и още от долния етаж чуваш “Тати, Тати, Тати!” все едно се прибира Котоошу, а не ти, спахнатият от живота бюрократ, застаряващо юпи или продавач на ксерокси. Влизаш и той увисва на крака ти. Тука внимавай! „Какво ми носиш, тати?” – пита той. А ти не си имал време дори да пръднеш от офиса до колата, нито от колата до в къщи и само вадиш от джоба си смачкано пакетче дъвки. „Дъвки”, казваш, „ама са за големи”. „Нищо, дай!” вика той. Покрусен от вина ти отваряш смачканото пакетче и то се оказва само хартийка, отдавна празна. „Пък и те вече свършили…”, промърморваш. „Айде утре ша взема…”
Той замълчава за миг, после кресва „Дъвки, дъвки! Утре ще има, нали тати!”… и той скача, скача, скача, скача с ръчички във въздуха, със свлечени чорапки и разгащена блузка над голото коремче.
Добро е това. Ирланското.
И така, вече мога да ти кажа въпроса. Той е: „Какво си забравил?” Отговорът е: „Ти отдавна не помнеше от къде по дяволите идва изразът “скачам от радост”.
Ето за това са децата. За да ти припомнят какво значат думите.
Текстът е любезно предоставен от Марк.
абе малко съмнителна ми се вижда цялата работа, ама съм умерено склонен да я пробвам 🙂
Хехехе, прав е авторът 🙂
хехе, прав е, и още как 🙂
Longanlon: “умерено склонен да пробваш” или “склонен да пробваш умерено” 😉
избери втория вариант 😉
Браво и благодаря, Марк
Обаче този урок не е само за мъже. Нима на нас не ни се случва, вторачени в дреболиите от ежедневието ни, да изпуснем от поглед главното: как преди да се роди сме се молили за “нормално” дете, а сега му се караме точно заради поредната нормална детска пакост?!
Текстът наистина е много въздействащ, Дачи.
– здрасти, пух. какво прави днес?
– буканчето чупи, киимчето гои.
и други такива работи, които сега си спомняме с още повече смях.
Хареса ми. Браво, Марк! 🙂
така е, vilford-е, но мъжката гледна точка за тези неща винаги ме е впечатлявала (повече) 🙂
Pingback: ApoApostolov: Интересно: Урок за мъже - edno23.com
Просълзяващо вярно!
Урок за мъже си е! Браво, Марк! И на теб, Дачи, че го пусна тук.
Как ми се иска да няма мъже, които никога да не са изпитали тези емоции…
Всъщност дребните неща управляват ежедневието ни, но улисани в битовизми забравяме да се радваме на малките неща в живота.
🙂
Аз да коментирам, една година по-късно. Много ми хареса това за чука. Бих добавила само, (от личен опит), че това е онзи, въпросният чук, който търсиш вече трети месец и не намираш и даже си убеден, че комшията ти го е свил след последното “даване на заем, само да ковна два пирона”. А, и, Дачи, не е само значението на думите. Аз сега осъзнавам, колко съм забравила да “виждам” какво има наоколо. Мисля, че всеки, който има дете знае за какво става въпрос.
Афродита, времето тук е без значение, нали знаеш 😉 (та, стига набляга на него 😉 )
🙂