Детската кухня – “за” и “против”

Ако попитате 10 майки в градинката дали искат да се запишат за храна от детската кухня, поне 9 от тях ще кажат твърдо и уверено „Да”, ако не са се записали вече.

Забелязала съм, че повечето майки изобщо не се замислят преди да вземат това решение. В същото време ще избират блуза поне 10 минути.

Ако попитате майките защо се записват за храна от казан, отговорите варират от „За 2 лв./ден (условно, не знам цените) му взимам 3 яденета – то това си е без пари”, до „Нямам време да готвя” или „Не мога да измислям манджи всеки ден”. За мен тези причини са неприемливи. Всъщност, аз така и не намерих достатъчно основателна причина, за да се запиша и аз за храна от детска кухня.

Няма да ви казвам дали да си храните бебето с храна от казан, само ще ви кажа защо аз не го направих. Причините са няколко – една съществена и 1-2 дребни.

Дребните причини, които са по-скоро следствие от основната:

  • В детската кухня се ходи в определен час – 12.00 – зиме и лете, в студ и пек. Ако те няма – губиш дажбата. Винаги съм се чудила на майките дето правят невъзможни комбинации с приятелки, баби и т.н., за да успеят. Мен лично, висенето на опашка под час не ме кефи. Бих вложила същите усилия и комбинативна мисъл в готвене на детска храна. Да не говорим, че не винаги тези маневри са приятни и удобни и за децата. Когато имаш бебе не разполагаш с времето си.
  • Никой не може да ме убеди, че онази храна там с нещо превъзхожда или дори е равна на тази, която ще приготвя аз 🙂

Голямата причина. Тя е част от цялостната ми философия за отглеждане на деца, в частта за храненето :), а именно:

Когато детето стане на 2 годинки тръгва на ясла. В краен случай – на 3 год. тръгва на детска градина. Там яде храна, сготвена в казан – един за всички – като в казармата. Там нямам никакво влияние върху храната. Единственото, което мога да направя е да осигуря качествена храна по моите разбирания за следобедна закуска (като го вземам от градина) и вечеря.

Когато детето тръгне на училище, обикновено се храни на стол или си носи сандвич. Малко са децата, които се прибират за обяд у дома. Още по-малко са тези, които у дома ги чака нещо сготвено за обяд.

Когато стане студент – храна от казан, комбинирана със сандвичи. Сготвеното е рядкост.

Когато тръгне на работа – храна от казан, сандвичи. Готвено – вечер, евентуално, ако има кой да го сготви.

Първите 2-3 години от живота на детето са тези, в които то има шанс да НЕ яде храна от казан, а повечето майки с лекота отнемат тази привилегия. Това е и времето за формирането на хранителните и вкусови навици на децата. Затова готвех на децата си ново и различно ястие всеки ден, особено в първите 4-5 години.

Помагах си с купени пюрета в частта „Спанак” и частта „Риба”. И при пътуване, естествено.

Храни и навици, от които лишавах децата си съзнателно.

Зрънчо, чипс, снакс, тестени изделия – кифли, банички, кроасани, солети и т.н.

Заради тези храни и мнението ми за детската кухня нямах приятелки сред майките в градинката. Като извадеха нещо такова, аз си хващах хлапето и се махах. Така и не разбрах начина им на съществуване – цигари, семки и клюки на пейката, а децата в количките набиват от гореизброените залъгалки, само и само да мълчат. После като проходиха децата, към „цигари, семки и клюки” се добави и викането по децата от пейките да не правят това или онова.

Аз заменях тези неща с плодове и зеленчуци. И сега децата ми няма да се сетят, че им се яде нещо такова, но за плодове се сещат и ако няма – надават вой.

Храни, разрешени от време на време, колкото да не е „без хич”.

Желирани бонбони и Кока-Кола (и останалите газирани напитки).

Казват, че хранителния желатин е полезен заради пектина, който съдържа. Не знам.

Газираното избягвам не заради газировката, а заради пълната липса на качества в продукта.

Храни, разрешени винаги и (почти) по всяко време, за ужас на останалия свят.

Шоколад.

Разрешавам на децата си шоколад от преди да навършат 1 годинка. Ползвам шоколад когато децата са болни, особено ако е нещо стомашно и е съпроводено с повръщане и разстройство. Шоколадът действа затягащо на стомахчетата. Пробвала съм този ефект не веднъж и върху възрастните членове на семейството ни. Усвоява се много бързо и обикновено децата не го повръщат обратно, а освен това им доставя енергия. Естествено дозата е по едно блокче на час. Всяко нещо, с което се прекалява – вреди.

У дома винаги има чист млечен шоколад. Противно на очакванията, децата не прекаляват с него. Ако единия ден ядат повече, после с дни не се сещат за него.

Нещо любопитно, прочетено някога някъде:

Как да направим на децата си максимално балансирано меню?

Оставяме децата си сами да го направят и не ги насилваме. Учени и лекари (не в България) са правили експеримент с две групи деца от дом за деца без родители (те са им пред очите непрекъснато).

За децата от група А, диетолозите са съставили „идеалното меню” и са наблюдавали децата – дали им харесва, колко ядат, как се развиват.

Децата от група Б са били оставени да се хранят според предпочитанията си. Предлаган им е избор от видове храни за всяко хранене – закуска, обяд и вечеря.

Накрая се оказало, че децата от група Б са се хранили по-балансирано, отнесено към съответния период от време, от децата от група А.

Този факт ми е чудесен помощник в борбата с бабите, които насилват децата да ядат. 🙂

25 Comments

  1. Аз нямам дете, ама това с чипса, пуканките, солетите, бисквитите и другите боклуци, които майките дават на децата си само и само да мълчат винаги ме е ужасявало…

  2. За детските кухни не си много права – манджата си е манджа

  3. Като чета, това, което си написала има смисъл и се съгласявам, но въпреки това нямам нищо против детската кухня, жена ми също. Работата е там, че жена ми не е най-добрата готвачка… Напоследък даже се случва първородния да отказва супата, която се готви специално за него. Така че вторият ни син явно също ще се храни “от казан”. Взимането на храната в определено време също не е проблем, просто се комбинираше с разходката, обядваше се в градинката, проблеми никакви. И не на последно място Марин много харесваше манджите от кухнята, аз също ги харесвах (липсваха подправки, ма все пак е за деца, не за мен), не мисла, че е по-лоша от тази, която ние бихме сготвили.

  4. Напротив, Стойчо – съвсем съм си права 🙂
    Манджа може да се сготви у дома и то много по-добра 🙂
    Може на теб да ти изглежда непосилно, защото си мъж, но то не е. Искат се две неща: Желание и Добра организация на деня. 🙂

  5. Гонзо, разбира се 🙂 това е въпрос на гледна точка и организация. Аз затова написах, че споделям защо аз не се записах на кухня и че няма да ви казвам какво да правите вие.
    Колкото за взимането в определен час – за мен щеше да е проблем с второто дете, ако бях решила, защото по същото време трябва да се вземе голямото от училище. А и има дни, в които точно по това време не е за разходка навън.

    Всъщност, написах статията не за да отказвам майките от детската кухня, а за да им обърна внимание, че храненето на децата е особено важно на този етап от растежа им. 🙂

  6. Не знам… Аз съм “за” детската кухня. Идеята е, че тези храни, които се дават след десетмесечна възраст, са преходните към твърда храна. И наистина са балансирани и са направени точно да са преходни.

    Вкъщи не можем да правим всеки ден такава преходна храна, при това с всякакви нещица вътре. Прав е Стойчо, манджа си е.

    Да, ако тръгнем от тая гледна точка — да, всичко можем вкъщи да си направим, но все пак по въпроса за детската кухня, и особено за преходните храни (след десети месец, за минаване от течни и полутечни към твърди храни) според мен не си права.

    За другите неща, за готвеното от казан и сандвичите в по-късна възраст съм съгласен. И за шоколади/цигари/чипсове и тем подобни — ок.

    Но детската кухня според мен си има много силна причина да просъществува. Поне малко, поне временно — добре е бебето да има възможност да хапва балансирана преходна храна. И не, нямам възможност да осигурявам достатъчно продукти за балансирано готвене в малки количества всеки ден. 😉

  7. turin,
    мисля, че всеки, който иска, може да осигури балансирана преходна храна на децата си всеки ден. Особено в тази възраст. И не мисля, че коства кой знае какви усилия. Да не говорим, че поне знаеш какво си сложил вътре. И знаеш в какви условия си приготвил храната.
    Според теб колко и какви продукти за балансирано хранене ти трябват всеки ден, че да не можеш да осигуриш достатъчно?!
    Да, вероятно детската кухня има силна причина да просъществува… Но коя е тя?

  8. Хора, Даниела е права, по-добре е ако може вкъщи да си е сготвено. И който иска, може да го постигне. Причината да просъществува детската кухня е проста – родителите много често нямат време или възможност да се грижат за осигуряването на манджа. Или казано с една дума, мързел (в добрия и лошия смисъл според конкретния случай). Познавам майки, които си сготвят по една тенджурка от туй и онуй и известно време си имат манджа… Обаче ние една вечеря не мо’ем си сготвим, все сме уморени, ненамсиквоси… По-лесно е с кухната.

  9. Аз не мога да се похваля с толкова аргументиран избор. Моите деца бяха записани на детска кухня заради спестяването на време/не слагай под общ знаменател всички относно семките, цигарите и клюките/. Те обаче направиха несъзнателен избор и отказаха да ядат тази храна. Не е моя заслугата. Сега са достатъчно големи, ядат всичко или почти всичко и са слава богу здрави , жизнени, с добър апетит и нормално за възрастта си тегло. Нямаме разрешени и забранени храни.

    Начинът на хранене ни се налага от самия живот. Ако преди 30 г. баба ми си е стояла у дома и сме яли само прясно приготвени храни, то е било защото стереотипа на семейството е бил такъв. Вярвай ми, баба ми въобще не са мислила кое е здравословно и кое не. Яли сме всичко.Ти говориш може би от гледна точка на майка, която гледа детето си у дома поне две години. Много майки се връщат на работа след 3-тия месец.Аз имам такива познати и те нямат избор, защото парите не стигат. Така, че погледни от тяхна гледна точка удобството на детската кухня. Причината за просъществуването на детската кухня, според мен не е мързелът на майките.

  10. Ах, шоколада… Нямате представа какво щастие се изписва на детето ми (2г.) когато му дам.

  11. trol4e, нямах предвид само буквалното значение на думата мързел, наистина е въпрос на избор – на начин на живот, личен избор на удобства, избори, които ние и родителите ни са правили за да сме това, което сме… Пожелавам на всички ни да можем да направим избора на LeeAnn!
    Хмм шоколад! От снощи мрънкаше за него, ма нямаше вкъщи… А аз отивам за следобедното кафе със сметана, че като стана дума за вкусотии…

  12. trol4e,
    не слагам под общ знаменател всички за цигари/семки/клюки. Честно казано, понякога им завиждах, че имат време да се гримират, да обуят чорапогащник и къса пола и да седнат в градинката и се чудех. Те пък сигурно са ми се чудели к`ъв е тоя зор да готвя всеки ден 🙂
    Въпрос на приоритети – нали все това повтарям.

    Да, много майки се връщат на работа, но това няма общо с храната на детето.
    Аз гледах децата си до 3 години, защото нямах друг избор. Ако бях почнала работа през 1995 год, заплатата ми щеше да стига точно за детегледачка и не виждах никакъв смисъл.
    Но това е друга тема. Когато и да се върне майката на работа, ако е преди 2 година, когато вече е разумно да го дадеш на ясла, все някой гледа това дете, нали?

    Има и друго. Никой не е казал, че трябва да приготвиш яденето в момента. Храната може да се приготви рано сутрин и да се остави в хладилника. Може да се раздели на 2 или 3 части и да се замрази на порции и т.н. Има варианти.

    И според мен, причината е в мързела, но не го написах, за да не се обиди някой. И не го казвам с лошо, нито уважавам по-малко хората, записани на кухня. Просто моите разбирания са други.

  13. Още един глас “за” детската кухня. И двете ми деца обичаха манджичките оттам, които бяха доста по-разнообразни от тези, които аз можех да сготвя. Колко често се ползват в националната ни кухня хипоалергенни меса като заешко и пуешко?

    Сега готвя почти всеки ден и пак не е лесно да го докараш хем вкусно, хем разнообразно, хем здравословно. Има една книга “Хранене на детето” от д-р Мариана Маринова – жива и здрава да е авторката, само от нейната книга готвех… и, изненада, повечето ястия бяха застъпени и в детската кухня.

    За не им писне от толкова здравословна храна, веднъж на две седмици огранизирам junk food night, когато ядем чипс, бисквити и подобни. Тогава си почивам от готвене. И аз съм човек:)

  14. Ясно е, че е въпрос на приоритети. Всеки намира за себе си и децата си най-добрата формула. Аз съм ‘за’ детската кухня, но само ако децата харесват храната от там. Като си помисля колко часове съм прекарала в кухнята лошо ми става. Понякога си мислех, че съм се родила там. Всяка майка много добре знае колко трудно се гледа дете между 1 и 2 годишна възраст. Точно тогава прохождат, тичат, скачат, падат, спят по-малко. Ако няма помощ отнякъде и не успееш да сготвиш докато спи, става истински кошмар. Сега като си помисля колко нерви съм изразходила направо се чудя как съм се справила. Особено, ако едното дете ходи на училище и трябва всяко да получи своя дял внимание. Да, приготвяла съм храната у дома и съм се старала да бъде достатъчно разнообразна, но не придавам на това особено голям смисъл, защото така или иначе като тръгнат на градина и училище започват да ядат всякакви боклуци. А и в крайна сметка детето ще израстне в тази среда. Прекалено предпазване не мисля, че е уместно. Да,слагах банан или ябълка в чантата, но често ги намирах след няколко дни развалении, размазани между учебниците.Така,че не мисля, че моето геройство е имало смисъл.
    Относно грима и облеклото: С първото дете беше много трудно, животът изцяло се променя. Нямах време за тоалетна дори, та какъв ти грим. Но след известно време разбрах, че колкото и да не си си доспала,нервна и уморена трябва да полагаш грижи и за себе си. Съпругът ми не би искал да го посрещна след работа като ‘бита с мокър парцал’. Когато излизам не ме интересува какво ще кажат хората, но искам да изглеждам все пак прилично. А ако не сложа малко грим съм като мъртвец. Не говоря за грим ,който отнема 20 мин., а за червило което слагам в движение, както се шегува една моя приятелка слагам го ‘по спомен'(т. е смоням си и си представям горе-долу къде са ми устните). А дали си с пола или с панталон, все едно – еднакво време отнема да го облечеш. Друг е въпросът колко е удобно, но това е друга тема.

    LeeAnn, ти си намерила своята формула. Хубаво е, че я споделяш.Прекрасно е, че сега оценяваш действията си като правилни. Предполагам обаче, че не очакваш повечето четящи да са съгласни с твоята позиция. Мисля, че ако сега трябва да гледам бебе, пак бих се възползувала от детската кухня, стига децата да я харесват. Не бих се правила на герой, защото децата нямат нужда от изнервена, но справила се къщната работа майка. Мисля, че можех да им дам повече внимание, ако не бях така изнервена от постоянното бързане /два пъти на ден разходка,готвене и всичко останало/.Това е моята гледна точка.Имаш право да не си съгласна.;-)

  15. @trol4e
    Не очаквам някой да се съгласи или не, а просто споделям и се чудя как е сега. Малката ми дъщеря е вече на 7, така че отдавна съм извън възрастта на кухните. Идеята за статията ми хрумна при вида на опашката онзи ден, в големия студ и се чудех кое кара хората да го правят. Но и от вас досега не получих отговор, който да промени мнението ми.

    За грима – не змам – аз и сега не ползвам ежедневно, тогава пък съвсем.

    За умората и нервите си права. За желанията на татковците също, макар това да е една много друга и много дълга тема.

    Гледала съм си съвсем сама и двете деца (таткото се прибира и ляга да спи 😉 ) и аз си знам какво ми е коствало. Но ще кажа като теб – ако сега гледам бебе, пак няма да се запиша на кухня 🙂

    Но пак стигаме до приоритетите…

    Всъщност получи се приятна дискусия и вярвам, че няма обидени 🙂

  16. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Мъжка помощ у дома

  17. @ Дани, може естествено, но не можеш да я нправиш стопански икономично за малките дози, които даваш на детето. А то си иска и разнообразието – а като сготвиш една тенджера бебешка манджа, то я яде единия ден, какво правиш с остатъка? На другия ден манджата трябва да е друга, както се сещаш…

  18. Стойчо, готвила съм всеки ден, в малки количества. Не ми харесваше идеята да замразявам и стерилизирам храната. Щом аз съм намерила начин и време да го правя, значи всеки го може. И не ми е коствало кой знае какво. Всъщност, от домакинската работа мразя простирането и гладенето и то ми тежеше. Особено с първото дете – с липсата на памперси и режим на водата 2:1 … Манджичките – не.
    Така че, няма как да ме убедиш да призная нещо, което не е така. И още нещо ще ти кажа (като си такова магаре 😉 ): Който иска – намира начини, който не иска – намира причини 🙂 НАЛИ?

    И какво значи “стопански икономично”? От магазина можеш да купиш 1 или 100 моркова, 100 гр или 100 кг месо…
    Като загрее котлона, готвиш първо за дребните, после слагаш манджата за големите. нали не мислиш, че разлика от 20 лв. за ток ще промени мнението и намерението ми 😉

  19. Ето още една тема, която е много хуабва. Не знам сега как стоят нещата, но когато преди 9 гдини се изправих пред този въпрос със сина ми, не съм се замисляла въобще. Никаква детска кухня.
    Никой не може да ме убеди че за мизерните стотинки някой ще предложи истинска хуабва храна на детето ми. Откъде ще знам какво е месото, което се готви? Откъде ще знам какви са картофите, морковите? Дали за тези жълти стотинки ще бъдат избрани най-хуабвите и най-пресните на пазара? Ще бъдат ли обелени картофите добре, няма ли да за позеленели? Знаем българските обичаи всеки да си прибира по нещичко и не си представям с тези никакви пари колко качествени неща ще се купуват и ще се готвят. В картофите няма да се слага хуабво масло, каквото ще купя аз, а някакво маргариноподобно и какво ще е млякото, няма ли да има добавено сухо.. и така нататък и така нататък. Когато детето пораства се нуждае от максимално качествена храна, стигат му мръсотиите във въздуха и шума и нездравата атмосфера в града. Мисля, че никой не трябва да пести средства от храната на детето си в този най-важен период. Стига семейството да се лиши от една кутия цигари на ден, или от кабелна.
    Покрай мен всички майки ходеха на кухня и то не защото са се изтрепали от работа или от безпаричие, а просто защото е по-лесно.
    Ето това не мога да разбера. Хората раждат деца и после ги гледат някак така между дргото, нямали време. Че после раждат и още по едно и тях още по-между другото. Натъпчи му устата с царевични пръчици и бисквити да мълчи и му пусни телевизора. Мисля че да отгледаш дете е най-голямата отговорност и жената трябва да има съзнанието че ще и се отдаде изцяло. За какво и е това дете, като ще го хвърли на 3 месеца на гледачки и баби а на годинка ще го хвърли в яслите да го прескачат някакви лелки докато реве и не знае къде е. После, като стане на 15 ще се тръшка и оплаква : какво става, това не е моето дете. Как да е твоето, ти погледна ли го изобщо?
    Малко се разгорещих. Ако съм обидила някого, извинявам се.

  20. Хм, аз ли съм магарето?;-) дето не приема чуждо мнение?;-)

  21. @all
    Тук има още и все интересни отзиви по темата:
    http://az-jenata.com/?page=article&aid=5826

  22. Напълно съгласна съм с авторката. Не съм майка все още, но винаги съм била против онези манджи, за които се правят дълги опашки, само и само да платим по-малко. Към това прибавяме и чипсове и разни боядисани неща, които влизат в малкото организъмче. И аз предпочитам поне в първите години на детето си да дам донякъде (едва ли е възможно да се каже “напълно”) здравословна храна. Децата обожават забранените неща и се тръшкат и реват за тях, а ние сме толкова изнервени, че не можем да слушаме крясъците им и веднага забраненото става позволено. Но така не бива.

  23. Milena, благодаря за единомислието 🙂

    Само една дребна добронамерена забележка, ако позволиш:

    Децата обожават забранените неща и се тръшкат и реват за тях, а ние сме толкова изнервени, че не можем да слушаме крясъците им и веднага забраненото става позволено.

    Щом още не си майка, не можеш да го твърдиш със сигурност, нали 😉 Не си го създавай като предразсъдък и твойте деца няма да се тръшкат и крещят 😉 От теб зависи. 🙂

  24. Винаги, във всяко едно нещо, ще има и приемане и отричане, за мен специално трябва да се следи малко по-усилено какво се дава на децата в градините. Всичко си зависи от стил и начин на живот – това означава всеки ден, без изключение, детето ти да вижда какво ядат татко, мама, баба, дядо, приятелите ти. Проблемът е национален и не става въпрос за това колко по-скъпо ще струва това, нима искаме да живеем евтино, живот втора ръка? Можем всъщност! Но можем и сами да преодолеем тази “пречка”, когато излезем извън зоната на комфорт. Благодаря за тази статия, беше от голяма полза да видя, че и други мислят така.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.