За уважението, децата и една инициатива

Преди няколко дни получих покана да подкрепя една инициатива. Личното ми убеждение е, че  включването в инициативи самоцелно, ей-така колкото да не е без мен, е по-скоро вредно, отколкото полезно. Липсата на лична ангажираност към подкрепяната кауза, прави участието в нея безсмислено. Аз реших да се включа и да подкрепя инициативата. Но тъй като не обичам да отстъпвам от убежденията си, преди да разберете повече за каузата, ще се наложи да изтърпите посланието ми 😉

В него се говори за уважението. И за децата ни!

За уважението, с което удостояваме света. За това, което получаваме. И най-вече за това да научим децата си да проявяват уважение към останалия свят при общуването си с него.

И както обикновено, въпросът е: Откъде да започнем? Кой трябва да започне пръв?

Как да научим детето да уважава непознатият, който го изблъсква, за да се качи в автобуса пръв? Или непознатият, който свири с клаксон до детската му количка? Или непознатият, който се държи неуважително към майка му, само защото многото торби, с които се е нагърбила, му пречат? Или псуващият шофьор на автобус?

Когато бях бременна, не можех да си позволя личен автомобил и се придвижвах с градския транспорт. В същия този градски транспорт, никой (с много малко изключения) не ми правеше или отстъпваше място. Имало е даже скърцане със зъби и злобни погледи, че коремът ми им пречи. Стисках зъби и си приемах унижението мълчаливо. Мислех си, че който не проявява уважение, няма и да го получи и че когато моите деца пораснат, тези „дами” и „господа” ще са наистина възрастни, но никой няма да им отстъпи място, защото няма да са го заслужили… уважението.

Когато бебето се роди, нещата не се промениха. Предпочитах да се изолирам в покрайнините на града и да не ходя никъде, докъдето не мога да стигна пеш, бутайки количка, вместо да се боря с градския транспорт, да треперя количката да не хукне из возилото или пък, че някой може да падне върху бебето.

По това време, в общи линии, в съзнанието ми се сгромоляса тезата, с която бях възпитавана: „Уважавай възрастните!”. И как да стане това, след като те не уважават нито мен, нито детето ми?! Тогава осъзнах, че уважението не е нещо, което се дава или получава. То е едно от нещата, които трябва да си отвоюваш и заслужиш.

Когато децата ми поотраснаха си отмъстих като не ги научих да отстъпват място на „възрастни” хора. Научих ги да отстъпват на родители (в т.ч. баби/дядовци) с деца (със или без количка), на бременни жени и на жени с торби.

Не изпитвам угризения. Нито вина за това, че ги уча да проявят уважение избирателно. Уча ги и на други „ужасни” неща: да обичат избирателно, да харесват избирателно, да следват чужди мнения и каузи избирателно…

Но да се върнем на уважението и децата.

Една френска поговорка гласи: „Децата нямат нужда от герои. Имат нужда от примери!”

За да научим децата от новото поколение да проявяват уважение към нас УТРЕ, когато ще сме вече достатъчно възрастни и (не)реализирани и ще живеем за „едното уважение”, трябва да им дадем личен пример и да им покажем как се прави това ДНЕС!

Лесно е! А Либеро са се постарали да го направят и шарено и забавно! Та… ето я и инициативата с веселото име: Бебето с предимство!  

BEBETO_S_PREDIMSTVO_manifest

 


П.П. Цитирам за вас едно от изреченията в покана, която получих: „Търсим подкрепа за каузата, а не за корпоративни интереси и ще се радваме на допълнителна помощ при популяризирането й”. Защо ви го казвам ли? Защото приемам инициативата като обществено значима такава, а не като реклама на бебешки пелени.

11 Comments

  1. Поздравления за написаното, Дачи!
    Получих същата покана, дори започнах да пиша публикация, но остана в черновите, защото някак не съм убедена в истинността на изречението, което и ти си цитирала в края.
    Какъв е смисълът от кампании, в които само се говори? (Това е реторичен въпрос по-скоро).
    Ако реша, все пак, да довърша публикацията си, (в нея няма да споменавам името на компанията) ще дам връзка към твоя блог. 🙂

  2. Благодаря ти, Рали.
    Нарочно съм цитирала изречението. Не защото сляпо вярвам на Либеро, а защото вярвам в нещо друго:
    Някой трябва да започне отнякъде. Обикновено това “започване” в днешно време е свързано с пари. Чудесно е, когато някой намери начин да съчетае “полезното” (рекламната си кампания) с “приятното” (нещо, което да е полезно и на хората). Така или иначе ще гледаме реклами на Либеро по телевизията, по-добре да има и човешко послание в тях.
    Така си разсъждава аз, де 🙂 И затова ги подкрепям.

  3. Толкова познато ми звучи написаното по-горе, само мога да добавя как чакайки час и половина пред кабинета на личния си лекар с бебето на ръце( нямаше на кого да го оставя) никой от възрастните хора струпани пред вратата не отстъпи мястото си, за да вляза на преглед и дори взаимно се скараха за реда си. После се оплакват, че младото поколение било невъзпитано, а къде е тяхното възпитание питам аз???

  4. Когато бях бременна, ми се налагаше да ходя всеки месец до една банка… Винаги имаше 40 минутни опашки, които се налагаше да чакам и това мое ходене продължи до деветия месец, до дни преди да родя. Ходех с големия корем, в най-големите жеги, август месец…
    НИТО ВЕДНЪЖ никой не ми отстъпи ред! Напротив, правеха се, че не ме забелязват. Просто не съществувах! Но не съм от този тип, че да се разправям или да прося ред- затова си се редях и чаках, преглъщайки болката и обидата и старайки се да не се натоварвам излишно емоционално, за да не навредя на детето, което нося…

    В градски транспорт /за моя радост/ ми се наложи да се кача точно три пъти, от които eдиния не ме забелязаха, на втория бях за една спирка и ме молеха да седна а аз упорито отказвах, а на третия контрольорката така силно викна да отстъпят място на бременната жена, че сигурно половината автобус стана! :)))

    Та така… срещат се и хора тук-таме. 😉 И колкото и епизодични да са тези прояви на съпричастност – те ми вдъхват увереност, че положението не е безнадеждно.

    И както ти LeeAnn писа: Уважението е “едно от нещата, които трябва да си отвоюваш и заслужиш”! А откъде един мъж или едно момиче, което не е било бременно може да знае какво ни е на нас, как се чувстваме? И тук е ролята на тези инициативи- да информира… Дано повече граждани се осъзнаят!
    Съпричастна съм и ще направя каквото в подкрепа!

  5. … ще направя каквото мога исках да кажа… напекло ме е слънцето :)))

  6. Много ми хареса темата, определено има нужда нещо да се направи. Може би с популяризирането й хората ще започнат повече да обръщат внимание. Защото това което трябва да се промени зависи от всеки от нас.

    Докато бях бременна редовно в автобуса хората се правеха, че не ме забелязват. Едно младо момче дори ме удари в корема в опита си да не ме забележи. ;о( В такситата ме надцакваха с цената, циганките ме обраха – как да ги гоня с корем? А бях извадила пари да им дам.. (От тогава си търсят милостинята от друг..) Бе въобще като втора класа човек се чувствах, всеки който можеше да ме прецака предвид “положението” ми успя. Дори и хазяите на квартирата, която наехме ни прецакаха.. Ние им направихме ремонт, а се оказа, че повечето мебели са неизползваеми, обещанията им не бяха спазени и нервите ни скъсаха.

    Така че според мен такива инциативи трябва да има. И по-често, че да се сещат хората, защото лесно се забравя когато не се в това положение.
    Единствено във входа ни има много мили млади момчета, които редовно ми помагат с количката. Дори не знам дали всичките живеят в блока и т.н. Много са мили. Е, значи има и хора все пак. Дано младите са по-добре от старите. ;о)

    Поздрави!

  7. @A. Doneva, dimi petrova,TsvetyA

    Да, говорим общо взето за едно и също нещо. От една страна това ме радва, защото колкото повече съмишленици намира човек – толкова по-добре. От друга страна ме натъжава, защото установявам, че в нашата действителност, доброто отношение и уважението са по-скоро изключение, отколкото правило. Това прави задачката “възпитание на децата ни” още по-трудна.

    Мислех си още нещо по темата за уважението и новите разсъждения ме въвличат в парадокси:

    Първият е: Как да накараш хора, които не уважават себе си, да уважават другите? (За мен самоуважението стои в основата и на възпитанието, и на уважението към света, и на способността да мислиш). Това обаче е дълга тема и вероятно си заслужава да се пише по нея отделно.

    Вторият е съвсем в обсъждания контекст: Защо майките с колички не ползват тротоарите там, където ги има? Дисциплината също е нещо, което се възпитава в децата от най-ранна възраст, ако искаш приемлив резултат в бъдеще. Аз работя на територията на Бизнес Парка в Младост – перфектното място за разходка – има тротоари с наклон към пешеходната пътека, има пешеходни пътеки, езерце, полянки, няма кучета, акета и боклуци…И въпреки това, майките бутат количките по улуците и пречат на колите, 18.00-18.30, когато повечето хора бързат към къщи, това е доста изнервящо.

  8. “Как да накараш хора, които не уважават себе си, да уважават другите?”
    1. Научи ги да се уважават?
    2. За целта като начало намери за какво да ги уважаваш самата ти (всеки човек има добри качества)
    3. Който уважава себе си, уважава и другите?

    Аз поне уча децата си да уважават другите (да не се бърка с подлагане на другата буза – ако уважаваш някого/себе си, изискваш от него/себе си)

  9. Ежко, за самоуважението сме на едно мнение, но я кажи за майките с колички по шосето, в частност това на БПС?

  10. Навик LeeAnn, навик. Ние шофьорите носим част от вината защото дотам сме задръстили тротоарите с паркирали коли, че пешеходците са отвикнали да ги ползват 😉
    А ето и упражнение на уважение (в скороговорка):
    – Добър ден! Да ви помогна да го преместим на по-безопасно място? Ние шофьорите можем да бъде толкова невнимателни понякога! Вчера един кретен щеше да мине през жената и сина за една бройка! Между другото как се казва? Ааа голям мъж. След година две ще кара ферари тука……..Приятен ден.

    Резултат: майка загубила граматиката си, ми помага да преместя количката със сина и на тротоара. Какъв ще е резултата ако 1/20 от шофьорите повторят (с подобрения) упражнението?

  11. Pingback: Детето с предимство « Разни хора, разни…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.