Безспорно един от най-тежките моменти за родителите това е мига, в който детето вдигне температура. В различните източници се посочват различни на брой причини за вдигане на температура, но според мен всички те могат да се сведат до една, а именно: протичане на възпалителен процес в организма. Дали ще е ухо, гърло, нос, гърди, убоден пръст – няма значение. Ако някъде има възпаление – обикновено детето вдига и температура.
Температурата трябва да се овладее, но не бива да се цели пълното й сваляне. Чрез температурата организмът се бори с възпалението. Ако я свалите с медикаменти и охлаждане под 37о, правите лоша услуга на организма. Между другото, добре е да знаете каква е нормалната телесна температура на детето ви в здраво състояние. Има хора с телесна температура 36,8о, които се чувстват зле едва когато вдигнат 37,8о. Има и такива, чиято нормална телесна температура е 35,8о – 36,0о и те при температура 37,2о вече се чувстват като пребити. Ако сте наясно с тези цифри, ще знаете до къде да сваляте температурата.
Свалянето на температурата е деликатна работа. Противно на родителската нагласа за бързо сваляне на температурата (и моята беше такава преди гърча на дъщеря ми), температурата трябва да се сваля бавно. Когато децата ми бяха малки изчетох всички книги, в които се говореше за гърч от температура. Там всички автори обясняваха, че гърч се получава от висока температура. Оттам идва и грешната нагласа на родителите. А гърчът е по-страшен от високата температура, защото се получава вследствие на кислороден недостиг в мозъка.
Как изглежда гърч при температура? Това е най-страшното нещо, което съм виждала. Не пожелавам на никого да го преживее, но трябва да знаете как изглежда. Държах детето си в ръце. Очите му станаха безцветни и невиждащи, лявата страна – ръчичка и краче – се вдървиха и потрисаха в конвулсии синхронно, а дясната страна беше омекнала и отпусната. Главичката също трепваше рязко. Детето издаваше дълъг силен звук „А-а-а”, но не писък, а викане. Това трае секунди, не повече от 15-20, но ми се стори минути.
Още докато стисках детето, грабнах телефона и звъннах в “Бърза помощ”. Обясних какво виждам, те казаха „Прието” и затвориха. Нищо не ми обясниха и нищо не казаха. След най-много 5 мин. линейката беше у дома и лекарката нахлу с въпроса „Гърчът премина ли?”. Чак тогава разбрах какво е станало. След още най-много 10 мин. бяхме в Интензивното отделение на най-близката детска болница. Детето ми беше на 2 години и 7 месеца.
Защо се заблудих? Защото навсякъде пише „Гърч от ВИСОКА температура”, а детето в момента беше с 38,1о. Никъде не пишеше как изглежда гърча.
В болницата научих много и важни неща.
Фебрилен гърч се получава при рязка промяна в температурата, без значение посоката. В моя случай – свалих температурата с детски ефералган, събличане и мокрене на краката и челото. За 5-10 мин спадна от 39,4о на 38,1о. Това е твърде бързо. По-добър вариант е бил течният аналгин (1 капка/кг), който е щял да я свали до 38,1о за около 1 час.
Когато детето е с температура по-висока от 37,5о антибиотиците са излишни, защото организмът не ги усвоява, а ги убива и изхвърля. Да не говорим, че антибиотиците и лекарствата въобще, товарят организма на детето и няма причина да се бърза с тях. Първо трябва да се овладее температурата, после да се открие причината (възпалителният процес) и чак тогава да се приложи ВЕРНИЯТ антибиотик, ако се налага. За трите дни в Интензивното лекарите сваляха температурата на детето ми главно чрез охлаждане на тялото с лед и понякога аналгин.
Ако детето е с температура по-висока от 37,5о не бива да се взима кръв за изследвания, защото кръвоносните съдове са с намалена еластичност и има опасност от спукване.
Когато ни изписваха от Интензивното лекарката ми каза: „Това дете повече от 38о да не вдига!” Това изречение ми отне съня за следващите две години!
Успокоителното:
Обикновено първият гърч рядко оставя фатални последици – организмът и мозъкът съумяват да се справят някак. Добре е, обаче, гърчът да не се повтаря.
Към такива гърчове са склонни децата до четири годишна възраст поради някакво несъвършенство в организма. Обясниха ми, че след това този вид гърч не се повтаря.
Важното:
Не изпадайте в паника, не бързайте с лекарствата и не прекалявайте с температуро-понижаващите медикаменти. Гърчът е по-опасен от високата температура и последиците от него може да се окажат необратими.
Никой не знае дали детето е предразположено към такива гърчове или не. Затова е най-добре да се възприеме като принцип бавното понижаване на температурата.
Здравейте. За съжаление прочетох разказа ви със закъснение. Този вторник – 22 април – нашият син – 2,2 месеца – също направи фебрилен гърч. За първи път. Беше през нощта и си преживяхме всички тревоги и напрежения, както си се полага на хора, на които това се случва за пръв път и не сме чели нищо по темата. Пък и можеш ли да прочетеш всичко за всички възможни болести? Може ли да си подготвен за всичко? Няма такъв филм. За щастие всичко вече е наред и се разминахме основно с доста сменяне на памперси, защото човекът ги пълнеше през десет минути…
Но… тук искам всъщност да спомена една друга страна на този проблем с гърчовете. Четох и по други места и останах с впечатление, че или вие, или ние живеем в друга държава. “Бърза помощ” за пет минути? Грижлива лекарка? Моля, дайте телефон и име. Защото ние имахме най-голям проблем с отношението. Когато видяхме, че детето се гърчи и има пяна по устата, бълнува и е едва ли не в безсъзнание, веднага се изстреляхме към Спешното на нашата поликлинита – 25 в “Младост”. Беше 3 часа през нощта, за което се извиняваме! Следващия път ще гледаме да отидем по светло. Дежурната лекарка още спеше, движеше се с повече от флегматични движения, а говорът й беше леко обиден – за какво я тормозим, това бил някакъв си фебрилен гърч, било съвсем нормално да се случи и т.н. Може и така да е. Хората са виждали със сигурност и по-тежки случая от нашия. Но за нас си беше доста страшно и просто стояхме и ние в несвяст, защото изобщо не можехме да разберем как е възможно тази жена да гледа тресящото се телце, увито в първото одеяло, което ни попадна, и да бъде толкова апатична. Разпита ни, дори не го погледна отблизо, попълни си листовете и ни даде направление да ходим в болница – препоръча Детската педиатрия на “Димитър Несторов”. Пак казвам – тя дори не се доближи до детето. Ние обаче бяхме също толкова неадекватни, а и не беше до скандали в такъв момент, така че взехме малкия и беж към болницата. /С извинение за дължината – ще разкажа малко и за там, за да знаят и другите майки./ Приеха ни – документацията при приемането е нещо страшно, настаниха ни в една стая, дадоха нещо за спадане на температурата и затвориха вратата. С малкия се завихме с палтото ми. Чаках. Няколко часа. Дойде дневната смяна, взеха му кръв. Пак чаках. И така – два дни. Разбирате ли? Адски съм ядосана на отношението, на цялата здравна система, на всичко – никой нищо не ти казва; когато питаш, ти се сърдят – защото има и по-тежки случаи. Но аз няма как да разбера дали съм тежък или лек случай, ако не ми кажат. Хубавото е, че направиха ЕЕГ и се разбра, че няма проблем. Но… на мен не ми обясниха за какво се прави това. Просто – върви, чакай. Питам за резултати – нямаме време. Просто седиш в една стая. Ясно е, че болницата има проблеми – нямат лекари, нямат сестри, нямат лекарства – да знаете, носете си всичко от вкъщи!!! – и чаршафи, и лекарства, и термометри – всичко! – разбирате ли, ясно ми е. Но поне езици имат. Все още могат да говорят. Няма нищо по-лошо от това да седиш в неизвестното и да не знаеш какво става. Така че – моят съвет е – Не ходете в тази болница, ако имате избор. Ще стане още по-дълго, иначе бих ви разказала и за останалото – хигиена, оборудване, тоалетни, храна за децата – но не искам съвсем да помрачавам атмосферата. А имайте предвид, че съм ходила все по палатки на море и планини и хижи и мръсотия много съм видяла. Винаги обаче може да бъде повече и по-зле. А, и си плащаш десет лева на нощ, че си придружител на детето си.
Просто – с извинение към всички добри специалисти – забравете поне засега тази болница. Може би след години, десетилетия, няколко поколения…
Здравей, Поли,
първо РАДВАМ се, че детето е добре!!! Това е най-важното!
А това, че съм спестила на родителите ужасът, който изживях по болниците, не значи, че не го е имало. ТА: 🙁 в една и съща държава живеем – дори май в един квартал. И нашата дежурна поликлиника е 25-та, но аз живея в Дружба. Както и да е.
Аз не тръгнах с детето никъде, а позвъних в Бърза помощ и те изпратиха линейка. Помня, че беше неделя. Не съм споменавала за любезност никъде… Не че това успокоява твоята тревога…
Именно затова написах статията – защото знам, че става така, защото и с нас беше така. Аз нямаше къде да легна в стаята на детето си, имах възможност да седна и да се подпра, но понеже нощем сестрите изчезваха, а аз ако седнех заспивах, затова предпочитах да стоя права. Невероятно е, но издържах права до детето си 72 часа. Но това не е важно. Най-добре е човек изобщо да не стига до болници и лекари – затова си правя труда да пиша за отглеждане на децата.
Другата причина да пиша е, че и аз съм научила нещата по трудния начин. Специално за гърча – всяка дума, която четете, с ченгел съм си я изтеглила. Жалко, но факт. Не мога да го променя, мога само да предам знанието и да се опитам да предпазя хората наоколо.
Сега най-важното е да забравиш преживяванията в болницата и да си втълпиш, че такова нещо повече никога няма да ти се случи, за да имаш сили да отделиш цялото си внимание на хлапенцето.
Наблюдавай го, запаси се с аналгин и положителна енергия и забрави за поликлиниката. Ако случайно стане нещо /а то НЯМА да стане/ звъни в Бърза помощ!
Вярвам, че всичко ще бъде наред! Но знам и друго – докато не стане на 4 годинки, ти ще забравиш за спокойния сън.
Моля те, дръж ме в течение. Ако мога да ти бъда полезна с нещо – напиши ми тук или на мейла на приказката.
Бъди силна!
da ponapisha nesto i az…. ne chakah lineika, ne si i pomislih. kachih si deteto v kolata i v pirogov. deteto mi beshe v bezsuznaie celi 40min. njama da razkazvam kakvo prejivjah. v bolnicata na dimitur nestorov sasto, vie ste go kazali. no nai loshoto beshe che ni izpisaha s diagnoza”epiilepsia” i lekarstva, koito deteto triabvashe da vzima vseki den do kato navurshi 4 godini, a beshe na edna. ne sam doktor i izobsto ne sam kompetentna. mnogo trudno, no v kraina smetka vzeh reshenie- nikakvi lekarstva, nikakvi pregledi prez mesec…zapochnah da kaliavam deteto si. dori kogato vdigashe temperatura ne ja svalajh dokrai, kolkoto i da me beshe strah. vsichki mi kazvaha, che sam luda…sega, kogato veche e na 7 godini, moga spokoino da kaja-tja e edno zdravo i umno dete. pochti ne e boleduvala ot togava i mnogo rjadko pribjagvame do kakvito i da bilo lekarstva.
margarita,
решението да се довериш на майчиния си инстинкт и да се изправиш срещу всички, които се страхуват да бъдат силни, защото е лесно да са слаби е най-трудното нещо за една майка.
Минала съм от там и мога да го оценя.
Поздравявам те за силата и съм сигурна, че малката принцеса е прекрасна 🙂
Поздрави я 🙂
Момичета, благодаря ви. Благодаря ви, че ви има и че сте споделили всичките знания и мъка, която ви е минала през главата. Надявам се дечицата ви да са живи и здрави и всичко да е наред занапред. На никоя майка, на никого не пожелавам да гледа как детето му получава гърч и се тресе в ръцете му, докато ти се чудиш какво става, ще оживее ли и дали ще е нормално, ти ли си виновен или не и кой ще му помогне? Чета ви и плача, защото последните 3 дни бяха най-кошмарните в живота ми за мен и за детенце – имам прекрасен син на 1г и 4мес, който расте усмихнат, здрав и щастлив, но за съжаление вади много трудно зъби. Винаги вдига висока температура – 39,6, но винаги съм успявала да я овладея и всичко да се размине. Винаги до неделя. Сутринта в 6,30ч ме събуди с висока температура, цяла вечер я свалях, но явно не съм я овладяла, 10 мин. по-късно направи гърч, не успях да реагирам, не успях да му помогна. Имахме късмет, че линейката дойде до 5мин, много адекватни, много любезни, чак не можах да повярвам. Приеха ни в болницата – няма места, 2 дни изкарахме в спешното. Мизерия и мръсотия. Цигани. Влизат и излизат спешни случаи, всички викат, крещат и реват, детенце не знаеше къде се намира и какво става. Взеха да ни взимат кръв и да ни слагат системи, не могат да му умерят вената, не могата да сложат абокатя, шурти кръв, те слагат лепенки и се чудят какво да правят. Той реве, аз го натискам да стои мирен, с него с глас съм ревала. Взеха някаква кръв, излязоха безумни стойности, не искат да повторят изследването. Отидох на частна лаборатория, всичко в норми. Пускаме кръв и урина, всичко е горе-долу наред, те не – тук ще стоите. Вливат му венозно антибиотик, какво лекуваме – ще видим, инфекция някаква, как някаква – ще направим изследвания, кога – не знам. А той не яде, не спи, стресиран, само мърка до мен и плаче или ми носи обувките и си маха за чао и не мога да го стигна по коридорите. Не издържах, взех си детето, казах, че ще изтрая да мине поне 3 дневен курс на лечение с антибиотика, така или иначе “патронът е гръмнат”, но в болницата не оставам. Днес сме цял ден по разходки и детски кътове, малкия живна, усмихва се, хапна. Започна да се връща “моето си дете”. Сега пие малко витамини и желязо, че ни спадна много хемоглобина с тези изследвани, а след 1 седмица ще му пусна пълни изследвания наново и ще питам педиатърката за ЕЕГ-НА ЧАСТНО и ще се надявам всичко да е наред. Разбирам ги, че нямат пари и апаратура, но лекарска етика и състрадание трябва да имат и не могат да се отнасят с малки деца и бебета като с животни и да гледат на тях като възможност да източат пари от здравната каса. В декларацията, която подписахме при хоспитализирането ни пише, че “имаме право да бъдем уведомени за състоянието на детето ни”, за съжаление, за да изкопча и думичка или някакво разяснение от тях трябваше да вдигна болницата на главата си и да прозвъня де-що имам познати и приятели лекари, за да мога да взема каквото и решение за това как да процедирам и кой път да хванем!!!!!!!
Иве, аз умишлено спестих на читателите ужаса в болницата, за да не ги плаша излишно. Но положението не беше по-различно – зарязаха ни в едно стайче и легнаха да спят – дадоха указания да меря температурата и изчезнаха. Детето ми вдига температура, а аз не мога да го оставя само, за да ги извикам, защото ако получи отново гърч няма да видя, а това може да е фатално. Ако седнех – заспивах, а детето няма глас да ме събуди – вдигаше температура за секунди. Стоях права до леглото й 72 часа докато се стабилизира – за мен нямаше легло и нямаше как да я взема при себе си. И т.н.
Но, НАЙ-ВАЖНОТО е децата да са добре!!! Не е лесно да си майка :), но в повечето време е прекрасно.
Сигурна съм, че след ЕЕГто всичко ще е наред и при вас. Сигурна съм!
Такива моменти, обаче, променят живота на хората. Две седмици след изписването, моето дете пак вдигна температура пред очите ми и аз не разбрах докато то не спря да си играе. Вдигна 38.6. Това ме разтревожи не защото не знаех какво да направя, а защото си представих ситуацията в детската градина – след като аз не разбрах, че има температура, а съм й майка, значи и госпожите ще разберат чак когато температурата стане висока и ще я свалят бързо, а това би могло да доведе до нов гърч, което хич не е желателно. Това, което предприех – не я пуснах повече на детска градина. /Тя не се разболя в детската градина/.
След 4-тата година вече се бяхме организирали достатъчно добре, така че да има кой да я гледа и да не се налага и тогава да ходи на градина.
Казвам ти го, за да мислиш от сега, защото такива промени трудно се организират в последния момент.
Здравейте милички.Аз съм една от вас която също изпита този ужас преди години.Тагава бях на едва 18г със син на 2 месеца.В тази фатална тогава вечер разбрах какво е да си изплашен и от страха да дадеш всичсо от себе си без да бавиш и секунда.Синът ми изведнъж вдигна температура към 38-39.Беше посивал и дори ми се стори студен а не топъл както трябва.Докато мрънкаше от болка спря и изведнъж затихна тотално и се скова напълно.Сякаш се препарира.Четъх тук за този вид гърч и намирам разлика в поведението но пациента..Детето ми остана за секунди сковано от което разбрах 4е нещо не е наред.Имах една книга на добър фр.педагог.Отворих прочетъх за секунди взех необходимите мерки за така ситуация и за по малко от 10 мин.детето се свести.Искам да обърна внимание за грешката която се прави при студените копреси на челото.Не го правете става реакция и така може да даде тежки последствия.Там е най топлото но и слабо място.Също в моя случай съблеках детето голо навлажних кърпа и го увих свито в скута ми.Докато беше в ръцете ми сипах в една лъжичка чаена 1:1 оцет и вода.Дадъх му да го изпие.След 5 мин някъде синът ми си възвърна цветът на кожата.Докато му се радвах 4е е пременал кошмара му дадъх 1/4 амидофен.Така бебчето ми се успокой е заспа.З доктор в този момент не се и сетих а майчиният инстинкт диктуваше с помоща на няколко реда за симптом в такъв случай.Така 4е майки вярвайте в себе си и бъдете силни колкото и опит да нямате.Понякога се учим сами когато неволята ни почука на вратата.Бъдете здрави и със здраве останете!
Петрова,
искам да поясня нещо към написаното от теб.
Най-вероятно гърча от температура има различно проявление, вероятно не могат да се опишат всички видове проявления. Възможно е да минава и като “препариране”.
При всички положения обаче, приемането на медикаменти през устата не ми се струва подходящо, защото при проявление “тресене”, детето би се задавило, а ние няма как да знаем дали гърча няма да се повтори.
По-скоро препоръчвам предварителна консултация с лекар как е редно да се процедира.
Това с оцета също е остаряла практика и трябва да се консултира предварително.
А пък амидофен не се произвежда вече от няколко години. Сега лекарите препоръчват течен аналгин – по една капка / кг тегло.
За охлаждането на челото съм съгласна. Когато бяхме в Интензивното, охлаждаха предимно подмишниците и бедрата на детето.
за всички млади майки — “Фебрилни гърчове” от доц. д-р И. Литвиненко, Катедра по педиатрия, МУ – София. може пък да се окаже полезно допълнение към казаното по-горе.
Здравейте, благодаря ви за информацията, в момента синът ми е с висока темепература, доста е блед и се притеснявам да не направи гърч.
С вашите постове съм поне запозната какво да правя.
Благодаря ви
милена, сигурна съм, че вече всичко е наред и се радвам, че сме били полезни 🙂