Завиждате ли на хората, които имат време за всичко? На хората, които винаги успяват да са там, където искат? Случвало ли ви се е да се чудите как хора с ангажименти, подобни на вашите – семейство, деца, котка и т.н. – успяват с всичко, а вие все не? Случвало ли ви се е да ви поканят на кънки в неделя, на танци през седмицата или другаде и вие да кажете „Искам, но нямам време”? Ако ви се е случвало, значи нещо в личната ви организираност сериозно куца.
За щастие, организираността е нещо, което човек може да научи, стига да иска. За да ми стига времето да правя всичко, което искам, а то не е никак малко(!), спазвам едно много просто правило. Ще ви го кажа след малко.
Да спазвам правилото се научих лесно. По-трудно ми беше да се науча да правя малките компромиси, които сега го допълват чудесно. Преди време и аз, както много други жени, бях роб на дома си – смятах, че съботата и неделята са дадени не за почивка и разходки, а за пране, чистете и гладене. Вече не!
Другото трудно беше да си дам сметка, че досега никой не е чул мръсна чиния да се оплаква, че не е измита моментално или дреха, че не е изгладена, преди да влезе в скрина. Нито пък прозорец, че не е измит тази събота 😉
Всяка жена си има своите дребни нещица, които й гълтат времето – намерете ги, анализирайте ги и се справете с тях – не е трудно. Говоря в женски род, защото на жените се пада огромната част от домашни занимания за СЛЕД работа – чистене, готвене, гладене, простиране, деца, домашно, приготвяне за училище, разговори и общуване, възпитание, четене на приказки и т.н. Не се опитвайте да отричате – сами си го признахте вече 🙂
По-интересно е основното правило. А то е: НЕ ПРАВИ ИЗЛИШНИ ДВИЖЕНИЯ!
Още като дете се дразнех, че майка ми прави много излишни движения – по четири-пет пъти ходи до кухнята за едно и също нещо, слиза до магазина, после пак за друго, защото не е погледнала добре (или изобщо) в шкафа или в хладилника и т.н. Това затормозяваше нея, но и нас, защото тя не успяваше да се справи със задачките си и се налагаше аз да гладя цяла събота и неделя, вместо да съм навън с връстниците си. (мразя да гладя 🙂 )
Тогава си създадох това правило и си обещах да го спазвам винаги. И започнах да тренирам. Най-лесно се започва от домакинската работа:
Ако ще ходите до другата стая, не ходете с празни ръце – винаги има нещо, което не си е на мястото и трябва да се премести.
Сложете най-често употребяваните вещи на място без навеждане – това освен време, пести и сили.
Винаги правете още нещо! Всеки път, когато бършете прах, измивайте и по един прозорец, врата, част от шкафче или нещо друго, което по принцип стои в графа „основно пролетно/есенно почистване”. Така, като посвикнете с този маниер на поддръжка на дома, ще видите как основното почистване се е ограничило до прането на пердетата и толкоз. 🙂
Вероятно забравям много от възможните примери, но съм сигурна, че всеки може да си ги допълни сам. Когато свикнете с този начин на мислене, ще се подобри организираността ви и в работата. Там ползвам същото правило, но не мога да дам конкретни примери, защото всеки си има своята специфична професия и работа. Но като цяло – може да се съвмести излизането за кафе със занасянето на документи на някой колега. Ако някой ще ходи за кафе, помолете го да вземе и за вас, примерно. Сигурна съм, че и в работата, както и у дома, има стотици действия и движения, които могат да се спестят. Открийте ги и ще се радвам, ако ги споделите с мен.
Всекидневното ходене на пазар е абсолютна загуба на време. Същото може да се купи наведнъж и на същата цена в избран ден от седмицата.
С плащането на сметките вече е лесно – благодарна съм на epay, че ме спасиха от опашките за плащане на вода, ток, телефон, парно, данъци…
Приятни тренировки 🙂
——
П.П. Тази статия е в чест на всички, които се опитах да „замъкна” на танци или на кънки, или в Сопот, или където-и-да-било-другаде и не успях 🙂 , защото те все нямат време 😉
Този принцип е абсолютно верен и изпробван и от мен 🙂
Само дето сега аз нямам време да се видя с теб макар и да сме на две крачки като офиси, просто защото е времето за годишното приключване и аз по 10 часа не си подавам носа от офиса. После пък идват едни курсове, на които много държа и така…
Живи и здрави – ще ги избутам и тях, а как ми се ходи на танци ако знаеш, ама търпение – спасение 🙂
Танче,
нищо, ще те почакам да мине приключването, пък да видим после какво оправдание ще спрeтнеш 😉 😛 😆
Пък аз искам да ти благодаря, че намери време да дойдеш миналата седмица:-)
Удоволствието бе изцяло мое 🙂
Не съм особено съгласна с правилото: НЕ ПРАВИ ИЗЛИШНИ ДВИЖЕНИЯ или пък с твърдението, че пазаруването всеки ден е абсолютна загуба на време. На мен времето ми стига – относително разбира се. От малка са ме учили,че всички имаме по 24 часа в денонощието и всеки решава какво да прави така, че си оползотвори времето. Просто си определяш приорити и те са на първо нясто. За удоволствия също ми остава време. Пазарувам почти всеки ден като използвам времето по пътя до по-отдалечен магазин (не най-близкия) за разходка навън и за разговор с детето. Как е минал денят му, нещо интересно, което се е случило в детската градина. Пазаруваме заедно, за да се научи да купува необходими неща. Не държа цялото пране да е изгладено, но пък обичам да гладя, защото ме успокоява. Не си пестя движенията, напротив, след дълъг ден в офис, всяко движение е от полза. Имам време да почета и книга, да ходя на театър, и на спорт. Не всеки ден, но достатъчно. Домакинската работа в повечето случаи е свършена. Не страдам от перфекционизъм. Разбира се зависи от темперамента на човека. Има по-чевръсти и по-мудни хора и всеки действа според разбиранията си. Използвам всеки момент да изляза навън, до магазина или за кафе. Обичам да съм навън. Така,че идеите за пестене на време, които LeeАnn дава, просто не са подходящи за мен. За друг човек може да са подхоящи, но за моя темперамент не са.
trol4e,
като редовен читател знаеш, че съм далеч от мисълта и намерението да давам универсални рецепти за каквото и да било. Това си е мое правило и го споделям.
Мисля си обаче, че не темпераментът е определящ, а начинът на живот. И аз бих се разхождала с децата всеки ден и бих /дори!/ се моткала по магазините, но нямам физическата възможност. Мисля, че това важи за повечето хора, които живеят и работят в София. Пътят от дома ми до офиса е 4-5 км, които често пъти изминавам за повече от час. Докато вземем и децата от училище – вече е 19.30 ч. На пазар тепърва в 19.30 и после приготвяне на нещо за хапване… Просто не е приложимо 🙂 Поне при мен, де 🙂
Та, по-скоро бих си извадила извод, че не живееш в София и си тръгваш от работа доста преди 18.00 ч., иначе не знам как успяваш 🙂
Всъщност, завидях ти 😉 още като прочетох, че търсиш начин “да си оползотвориш времето”, докато аз търся начин да направя денонощието 30 часа 😉
А иначе – и аз обичам да съм навън – именно за там ползвам спестеното време 🙂
Една приятелка ми разказва как реагира дъщеря й (на 2 години и половина) на репликата “Хайде по-бързо, че нямам време!”
Пита я: “Къде ти е времето, мамо?” 😉
Времето стига за всичко, стига да имаш търпение и спокойствие да си подредиш приоритетите. Ако искаш силно да направиш нещо или да отидеш някъде, плановете така ще се подредят и срещите ще се разместят и съвсем “случайно” ще ти се отвори дупка за желаното събитие.
Аз съм склонен да се съглася със съветите на Lee Ann. Хич не обичам да се връщам (ме връщат) по 2 пъти до магазина за забравени продукти.
А относно почистването, моята грешка е че оставям нещата за “голямото” почистване. И колкото повече отлагам, повече работа се струпва.
Още по темата за нещата, които отлагаме…
http://bulpete.wordpress.com/2008/03/16/
“Трябва да…”
Pingback: K.I.S.S. » Blog Archive » Философско