Какво е това? Кои са определящите ѝ параметри?
Кои са минималните изисквания, за да определим една среда като „нормална”?
А максималните?
Без какво не може? Без кое може, но го има? Без кое трябва?
„Нормален” е една от най-субективните думи, които знам. Използването ѝ в някои словосъчетания засилва субективността ѝ.
Давам ви собственото си мнение и очаквам да чуя вашето.
„Нормална семейна среда” е тази, в която:
- децата растат без липси, застрашаващи здравето им. Имат достатъчно като количество, качество и разнообразие храна, достатъчно дрехи и аксесоари и удобен подслон;
- децата растат без излишъци, застрашаващи здравето им. Няма да коментирам вредата от излишъците – в момента тя е очевадна;
- децата растат в „нормално” семейство – сговорно, дружно, усмихнато; семейство, в което няма домашно насилие, никой не псува и не проявява агресия спрямо останалите членове на семейството; семейство, в което скандалите са рядкост, поводите за тях – също;
- децата са част от средата по отношение на правата и задълженията, които имат към останалите членове на семейството. На децата им е позволено да мислят, да имат мнение и да го изказват; позволено им да изискват; според възрастта на децата и убежденията на родителите, на децата е позволено да взимат решения.
Това е моята „рамка”. А вашата?
Вписвам се в рамката ти с едно изключение – псувам, а освен това измислям прякори на някои от учителките, но винаги държа да са за домашно ползване.
Еее, Лид, не вярвам да псуваш сина си. Аз под “семейство, в което няма домашно насилие, никой не псува и не проявява агресия спрямо останалите” имах предвид да не се псуват помежду си 🙂
А за прякорите на учителките – къде пише, че не може 😉
За псуването ми изскочи един виц в главата, ама не съм сигурен, дали LeeAnn няма да ми се кара, ако го разкажа. Той не, че е нецензурен. Даже е силно цензурен, ама …
Поздрави Ему
П.П. Какво му е лошото на домашното насилие 😀
Напротив, Ему, съвсем сигурен си! 😉
@Ему
че е само домашно 😀
@LeeAnn, ама той е наистина много цензурен. Нямам Кю или нещо друго, за да ти го разкажа, за да видиш, че не съм сигурен ;).
@NeeAnn :).
Поздрави Ему
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Между два свята
а, не псувам детето. може би ако го псувах, щеше да се харесва на учителките и да не ми се налага да им измислям имена 😀 довечера съм на родителска среща 🙁
Знам, Лид, затова се заобяснявах така 😉
“Търпение в торбичка” за довечера 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Децата и парите