Човешките стави

За да води един човек нормален живот, той трябва да може да се движи нормално. За да се движи нормално един човек, той трябва да има пропорционална и правилно развита костна и ставна система. Човек има стави на краката, от които, условно казано, най-важни са тазобедрените и стави на ръцете, от които най-важни са раменните.

Лекарите обикновено обръщат голямо внимание на ставите на краката и почти никакво на ставите на ръцете. Вероятно причината е в това, че ако тазобедрените стави са недоразвити човек не може да проходи нормално като дете и след това продължава да не може да се движи добре.

Колкото до раменните стави – човек може да живее почти нормално и без те да са развити добре. Казвам „почти нормално”, защото при недоразвити раменни стави, ръцете на човек се държат на мястото си единствено благодарение на мускулите. В зависимост от развитието на мускулатурата, ръцете излизат от ямките на ставите повече или по-малко често. С напредването на възрастта обаче, мускулите неминуемо се разтягат от изважданията, колкото и редки да се били те и луксациите зачестяват. Това води до изместване на главата от ямката и „плуване” на двете една спрямо друга и триенето на кост в кост, което води до износване на костите, износването води до “накъдряне” на костта, “накъдрянето” води до прищипване на нерв, прищипването води до възпаление на нерва, възпалението причинява болка и обездвижване.

Всеки човек, който живее почти без раменни стави се научава какви движения може да прави и какви не, какви физически усилия и упражнения са позволени и какви не. Но въпреки болката и невъзможността да правиш всичко, което ти се иска с ръце, животът си продължава и човек може да го живее пълноценно – достатъчно е просто да внимава!

Въпреки, че ортопедите обръщат по-голямо внимание на тазобедрените стави на децата, качествените материали по въпроса са наистина малко.

Предлагам ви статия от д-р Рами Хазбун, като всичко казано в нея, може да се отнесе и към ставите в раменете, въпреки че статията е фокусирана върху тазобедрената става.

Оставям ви със статията с единственото уточнение – освен с крачетата на децата, внимавайте и с ръчичките им! Не ги дърпайте за ръцете, не ги учете да ходят, държейки ги за ръце (та било то и двете едновременно), не ги въртете и не ги увесвайте за ръце. Оставете ги да се развиват и укрепват без ваша намеса и в първи удобен момент, заведете детето на лекар – ако няма ехограф, направете рентгенова снимка. Рентгеновото облъчване, което считате за опасно, може да предотврати много по-големи неприятности в бъдеще, което прави вредата му приемлива.

---

Как да отгледаме здрави и красиви крачета на детето?

Със съдействието и съгласието на ортопеда д-р Рами Хазбун, публикувам статията му “Как да отгледаме здрави и красиви крачета на детето?”. В постоянните си контакти с майки на деца под 2 години съм срещала много заблуди относно сядането, пълзенето и ученето на детето да ходи. С идеята да бъда максимално полезна за физическата активност на хората от всички възрасти, съзнавам, че правилните грижи през първите 2 години от живота ни са определящи и съществени за двигателното ни развитие. Затова смятам, че съветите и разясненията на д-р Хазбун, ще бъдат много полезни на всички настоящи и бъдещи майки:

Отглеждането на здрави кости започва още от ембрионална възраст. При раждането бебето няма напълно оформени стави. Костната структура е хрущялна. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката -бебето се деформира и огъва според родовите пътища. Затова е много важно по време на бремеността майката да не приема повече от препоръчителната доза витамини и калций.
За съжаление дори защитено в утробата на майката, за детето има, макар и минимален риск, от луксация и дисплазия на тазобедрената става.
Луксация – измъкване на главата на бедрената кост извън тазовата ямка.

Дисплазия – недоразвита ямка на таза.
Фокусираме вниманието върху тазобедрената става, защото тя претърпява най-голямо развитие и носи основната тежест на тялото.
Ако луксацията и дисплазията не бъдат лекувани навреме, в по-късна възраст последствията са коксартроза.

Коксартроза – тежко инвалидизиращо заболяване, при което като крайна мярка, се налага подмяна на ставата с изкуствена.
Рискове за вродена луксация и дисплазия

• Седалищно разположено дете
• Два или повече плода
• Едър плод
• Фамилна обремененост

Рискове за придобита луксация и дисплазия

• Трудно раждане
• Повиване на детето след раждането
• Грешно носене на бебето
• Дондуркане или оттласкване на дедето с крачета

ПЪРВИ ПРЕГЛЕД – до 1-ия месец

Почти няма вариант да влияем на оформянето на тазобедрената става по време на бремеността. Но е престъпление да не се погрижим за този въпрос веднага след раждането на детето.
Затова още до първия месец след раждането, бебето ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъде прегледано и снимано ехографски за луксация и дисплазия. Единствено тази ранна диагностика може да установи дали детето има вродена луксация и /или дисплазия. Ако семейството няма възможност за такова изследване, поради отдалеченост, или липса на техника в района, непременно да направят рентгенова снимка около 4-ия месец на детето.
Какво представлява ехографското изследване?
Ехографското изследване на тазобедрената става е напълно безвредно и безболезнено за бебето. Преди години се чакаше детето за навърши 5-6 месеца, за да се направи рентгенова снимка.
Оказа се, че тези месеци може да са фатални. Не случайно проф. Борислав Владимиров (един от водещите специалисти в тази област у нас) нарича първата седмица от раждането „златна седмица” за правилното развитие на тазобедрената става. Точно в този период е изключително важно детето да лежи по гръб с разтворени крачета. Само тази поза осигурява правилното развитие на ставата.
Ако изследването покаже отклонение от нормата, лекарят преценява какво лечение е необходимо :

• специални упражнения до навършване на 6 месеца
• профилактични гащички
• регидни абдукционни гащички, тип фрейка (с твърдо дъно)
• стременца на Павлик (каишки)
• апарат на Ханаусек
• оперативно лечение

Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-леко е лечението и корекциите са по-близо до пълното възстановяване.
Например: Ако луксацията се „хване” до 1-ия месец – шансът детето да се възстанови напълно, без последици за ставата, крачетата и походката, е почти 100%. И това става по най-безболезнения начин – само с упражнения и профилактични гащички. В страна като Германия е задължително тези гащички да се носят от самото раждане до 6-ия месец.
Ако луксацията се установи при дете на 6 месеца, корекцията става чрез стременцата на Павлик, по-популярни у нас като „каишки”. За съжаление обаче едва 65% от децата се възстановяват. При останалите 35 на сто се налага по-драстична мярка – Апарат на Ханаусек. Това лечение е много тежко за бебето и родителите, защото детето престоява в апарата 1 година без да се вади от него. Дори не се къпе.
Затова горещо препорачвам : Не отлагайте прегледа на детето си!

ВТОРИ ПРЕГЛЕД – на 5 месеца

Контролното ехографско изследване се прави при навършване на 5-ия месец.
Прегледът е по това време, защото тогава се появяват ядрата на вкостяване на бедрената кост. Целта е да се провери дали ставата се развива нормално. А това е така, когато родителите, и най-вече майката, изпълняват стриктно препоръките от първияя преглед на бебето. Когато няма установена луксация или дисплазия, трябва да се спазват следните;:

ПРАКТИЧНИ СЪВЕТИ

Обличайте дедето с ританки и широки дрешки. Не го пристягайте и не го повивайте! Оставете крачетата и ръчичките свободни, така че да може да ги движи.

Забранено е носенето на бебето с една ръка. Много често за някакво действие в бита майките и бащите държат бебето с една ръка. Така десничарите засягат лявото му краче, ставата изостава в развитието си и изкуствено се предизвиква дисплазия на лявото краче. При левичарите се получава обратното – уврежда се дясното краче на детето. Сигурен съм, че не искате да причините това на малкото си съкровище. И още нещо – не прибирайте крачетата едно към друго – между тях е пелената (памперсът) и това създава опасна съпротива, която може да извади „ябълката” извън таза.

Детето се носи в поза кенгуру – седнало,обърнато с лице към нас като подпираме дупето и кръста, а крачетата му са максимално разтворени около нашите хълбоци.

Забранено е дондуркането – много любима игра на баби, лели и въобще на цялата рода. Но запомнете : Детето не иска да скача!. Това е неволево движение, рефлекс на изтласкване. Тази наглед невинна игра може да доведе до луксация, особено при по-едри деца. Най-риксова е възрастта 5-6 месец, защото тогава развитието на мускулатурата изпреварва развитието на ставата. Тази забрана важи докато детето не успее само, без чужда помощ, да се хване, да се изправи, да се научи да пада, да се научи да пристъпва, да пази равновесие и да проходи.

Целта е детето да проходи само, най-добре е това да стане след 1 годинка. Нормата е до годинка и половина. Не насилвайте детето да тръгне на 9-10 месеца. Това само ще му създаде проблеми.

Научете детето да пълзи. Това не става лесно и преминава през няколко важни етапа:

• Първи етап – след 2-ия месец децата се слагат по корем без да ги подпираме.
• Втори етап – детето се учи да си вдига глъвата.
• Трети етап – детето си държи главата изправена по-дълго време.
• Четвърти етап – детето застава на 5 опорни точки – лакти , корем и коленца.
• Пети етап – научава са де си вдига гръдния кош.
• Шести етап – вдига и корема си.
• Седми етап – научава де са стои на три опорни точки – една ръка и двете коленца. С другата ръка вече започва да хваща каквото му харесва.
• Осми етап – детето започва да пълзи без да го подпираме.

Ползата от пълзенето е по-късното прохождане и автоматизирането на сложното движение – десен крак – лява ръка и обратно, което помага впоследствие за правилното ходене.

Още от първия месец спокойно можете да сложите детето в шезлонг, кошче или специално столче за кола, но не седнало, а полулегнало.

Не учете детето да сяда. Не го хващайте за ръцете, за да го дърпате. Това може да създаде следния проблем – детето не може да пази равновесие и за да се изправи в седнало положение то си усуква гръбнака, а това не е правилно. Детето трябва да разчита на себе си за всяко едно движение. Затова трябва да го прави, когато е готово, а не, когато вие решите. Помнете, че не винаги биологичната възраст отговаря на календарната. Понякога децата изглеждат по-големи отколкото са в действителност.
Не купувайте проходилки, бънджи гащи и каишки за прохождане. Всички тези „помощни средства” създават проблемно ходене и детето не може да се научи как да пада. Оставете природата да си свърши работата.

Не обувайте детето в обувки при първите стъпки. То първо трябва да се научи да си разпределя тежестта между палец, кутре и пета. Затова бебешката походка е тромава – децата първо стъпват на цялото си ходило. Едва към втората годинка се научават да ходят като възрастните. До тогава обувките са нежелателни. Купете му буйки – без твърда подметка или терлички.Слагайте обувки, когато детето започне да ходи на по-дълги разстояния
Задължително изискване за детските обувки е фордът, който държи петичката, да е твърд. Може да е бота, половинка или сандал, но да е с твърд форд отзад, а подметката да е мека и гъвкава.

ТРЕТИ ПРЕГЛЕД – на 2 годинки

До втората си годинка децата все още са „хрущялни човечета”. По времето, когато вече се изправят и се опитват да ходят, крачетата им се изкривяват от собствената тежест. Стават О-образни, или Х-образни. Това не бива да ви тревожи . Изкривяването е физиологично и с времето ще се оправи. Процесът обаче продължава до 5-ата годинка на детето. Дотогава трябва да знаете следното: При Х-образното краче детето стъпва на вътрешния ръб на стъпалото, а петичките бягат навън. Малчуганите с О-образни крачета, стъпват на външния ръб на стъпалото, т.е. петичките бягат навътре. Затова от 2 до 5 годинки, децата трябва да носят обувки с твърд форд, за да може той да коригира петата.
Прегледът има за цел да установи три основни неща:

• Дали изкривяването е в рамките на нормата.
• Има ли пропадане на свод (дюстабан).
• Дали походката на детето е правилна.

ДРУГИ СТАВНИ «КАПАНИ»
Когато сте на разкодка в парка и държите дедето за ръчичка, не го дърпайте рязко. Ако иска да стъпи в локва, нека да стъпи. Ако се спъне и падне – не го дърпайте за една ръка – по-добре да падне, отколкото да му изкълчите лакътя или рамото. Детските стави не обичат резки движения.

За контакт с д-р Хазбун:

Пловдив, бул. «Хр. Ботев» 95,
тел.032 620883, + 359 888 523 185
ramihazboun@hotmail.com