Le jardin
Un poème de Jacques Prévert
Des milliers et des milliers d’années
Ne sauraient suffire
Pour dire
La petite seconde d’éternité
Où tu m’as embrassé
Où je t’ai embrassèe
Un matin dans la lumière de l’hiver
Au parc Montsouris à Paris
A Paris
Sur la terre
La terre qui est un astre.
Градината
Превод LeeAnn
Хиляди и хиляди години от света
няма да стигнат,
за да опиша вечността,
скрита в малката секунда от утринта,
в която ти ме целуна
в която аз те целунах
на зимна светлина.
В парка Монсури в Париж,
в Париж
на мократа земя.
Земя, която за Вселената е Звезда.
Да, не може да се забрави първата целувка, кратка и безкрайна, тази глътка живот с неповторим вкус, която те отнася сред звездите…
Отново чудесна перла, LeeAnn! 🙂
Ех, Гери, отново благодаря!
Ама не си никакъв коректив ти, да знаеш. Само похвали от теб, почвам да свиквам, а това е лошо… 😉
А-така, кажи си, кажи си, че започваш да свикваш 😉
Еее, ще му дойде времето! 🙂 Засега толкова мога — като дадеш повод за корекции, тогава ще му мислим 😛