LeeNeeAnn

Колкото и да не ми се иска, нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат. Хората се преценяват едни други спрямо своите постъпки – ако някой е постъпил глупаво, значи е глупав – отъждествяваме и повече не се замисляме. Никога не се питаме “Защо този човек постъпи така?” Да, хората постъпват глупаво в определена ситуация. Възможно е ситуацията да се повтори и човек отново да постъпи глупаво по някаква причина. Причини – милион! Ситуацията може да се повтори 100 пъти и ако всеки път постъпваме глупаво, това не ни прави глупави и не ни задължава да постъпим по същия начин и на 101-вия път. 100-те предишни постъпки са минало, а ние не сме негова жертва и сме свободни в бъдеще да постъпваме по различен начин. Звучи…

Continue reading

Утре е 24 май – Денят на българската писменост и култура. Ден, който за мен е най-българския в годината. Ден, който в последните години не сме празнували както се полага – по български. Бяха ни омръзнали показността и манифестациите и всеки за себе си, вероятно си е правил някаква кратка равносметка колко е бил българин през последната една година. През последната една година аз бях Българин повече от всяка друга година от съзнателния си живот. Равносметка като тази е нещо, което ми дава самочувствието да вървя напред с гордо изправена глава. Едни от «виновниците» за тази емоционална удовлетвореност са очарователните Милена и Костадин Господинови – хореографи и ръководители на клуб по народни  «Чанове». Те грабнаха душата ми още на първата ни среща, само дето аз…

Continue reading

„Под лампата е най-тъмно!” Можех да го кажа точно с тази китайска мъдрост още от самото начало, знаейки само аз самата какво си мисля, че се крие зад думите и да ви спестя четенето, а на себе си – писането. Не го направих, защото точно най-очевидните, прости и изтъркани неща са най-трудно забележимите, да не кажа – направо невидими! Най-лесно ни дестабилизират дреболиите, най-трудно стигаме до най-очевидното и просто решение, най-трудно откриване най-простата и очевадна причина на резултатите от действията си. Не виждаме птиците, не чуваме водата, не поглеждаме облаците – все неща, които – въпреки нашите усилия – продължават да съществуват за нас, та какво остава да забележим, че думите ни радват/обиждат хората наоколо, че действията ни помагат/пречат на хората, че присъствието/отсъствието ни има…

Continue reading

  Снимка: Момчил Антонов, Всички права запазени © Не съм го снимала аз, дори не знам къде се намира… Но щом го има на снимка, значи съществува, нали 🙂

Continue reading

Не се ядосвайте за неща, които не зависят от вас, нито пък на (за) неща, които зависят от вас, но въпреки старанието и желанието ви, по една или друга причина не са се случили така, както сте искали вие. Ако тръгнете по улиците, пеша или с кола, и се вгледате в лицата на хората, ще видите, че голяма част от тях са ядосани и недоволни от нещо. Разбира се, причините за ядове са толкова много, че на хората едва им стига време да се прехвърлят от едно ядосване на друго и затова те вече не си и правят труда – ходят си начумерени, че така е по-лесно 🙂 Наистина, съзнавам, че поводите за ядосване са много и именно заради това се старая да ги избягвам…

Continue reading

… или Музей на парапланеризма Въпреки, че парапланеризмът е сравнително млад спорт, света вече си има и музей на парапланеризма. Той носи името на човекът (французин), внесъл първото крило в Румъния – Ги Кинт (Guy Kints). Това, разбира се, не е музей в традиционния смисъл на думата – в стара сграда с високи тавани, с експонати зад стъклени прегради. Този музей е „отворен”, намира се в Румъния и е дело на Йоана, която от 2-3 години честичко виждаме в Сопот. В този музей крилата си седят в торбите и чакат да стане време за летене 🙂 Йоана се е заела с нелеката задача да събере от всички възможни модели крила и вече има около 20-25. Сред тях е първото крило, влезнало в Румъния – онова…

Continue reading

„Мисля значи Съществувам!” А дали е така? А ако това не е вярно? Ако това е само едно красиво изречение? Цветята не мислят, но съществуват, нали? Когато спите не мислите, но пак съществувате, нали? Като вдишвате, казвате ли си „сега дишам” – не, но съществувате и без да се замисляте за дишане и  кръвообращение, нали? Като спрете да мислите, умирате ли? Едва ли – ако беше така щяхме да сме заобиколени от трупове ;), като се има предвид колко немислещи хора срещаме всеки ден 😉 Това беше казано на шега. Почти. Винаги съм твърдяла, че Мисълта може всичко и че всичко на този свят – и хубаво и лошо, тръгва от Мисълта. И сега няма да отричам това твърдение, само ще му добавя нюанс и…

Continue reading

Когато Калин ми разказа за идеята си да направи проучване и да продаде в аванс неиздадена още книга, за да финансира издаването й със средствата от продажбата й, възкликнах „Чудесна идея! Това е най-добрият начин да се издадат толкова броя, колкото ще се продадат и те да попаднат в ръцете на истинските ценители!”. Това, което не си признах пред Калин е, че когато обмислях издаването на собствената си „Пухкава приказка”, приятели ми дадоха същата идея, но аз не се възползвах от нея. Беше ме страх! Изплаших се, че може интерес да проявят едва десетина души, което би обезсмислило цялото упражнение. Сега, когато книгата е факт, интересът е достатъчно голям, книгата започна да привършва и започнах да се замислям за следваща. Усещането да издадеш книга и…

Continue reading

Един от първичните човешки инстинкти е способността ни да обичаме. За да обичаш, не е нужно да бъдеш обичан. Без да се усещаме казваме: „Обичам да се разхождам в планината”, „Обичам да плувам”, “Обичам да слушам еди-каква-си музика и да чета еди-какви-си книги”… Казваме го без да се замисляме и без да се чувстваме задължени към планината, морето, музиката и книгите. И без да очакваме и те да ни обичат, нали? По-чувствителните от нас дори казват „Влюбен съм в небето”, „Влюбен съм в облаците”…, но също не очакват взаимност. Когато видите лъчезарен човек насреща си, вие несъзнателно се усмихвате, може би малко му завиждате, защото си давате сметка, че в момента той вероятно е влюбен, а вие не сте, но дори и за миг не…

Continue reading

Честит Рожден Ден, Ники!

Continue reading

Това първо камъче е от онези очевидните, за които споменах вече. Но все пак – ако попитате хората около себе си какво искат на екзистенциално ниво, те ще ви отговорят банално – „Искам да съм добре”, „Искам да бъда по-щастлив”, „Искам да успея в живота”, или пък ще ви кажат какво не искат – „Не искам да съм самотен” и т.н. Много от хората са неспособни да кажат конкретно какъв искат да бъде животът им утре, също толкова много хора пък изобщо не смятат за нужно да си зададат този въпрос. За много хора целта на живота е да търсят стабилност и сигурност – в работата, в семейството… В детството ни са ни насадили разбирането, че рутината и монотонността дават стабилност и сигурност. Много хора,…

Continue reading

Щастието е едно от онези вечни (и вече поизтъркани) неща, които са наоколо откакто свят светува. Благодарение на своята абстрактност или въпреки нея, Щастието е нещо, към което хората се стремят откакто се помнят, но малцина могат да го опишат с думи, а още по-малко са тези, които твърдят, че го притежават. А тези, които го притежават в момента, могат ли да кажат със сигурност, че то ще бъде тук и утре? Едва ли… Разбира се, в живота всяко нещо се основава на баланса, нищо не се губи – само се трансформира. Повечето хора твърдят, че не можеш да си Щастлив непрекъснато и че Щастието трябва да се редува с Тъга и/или Нещастие, за да не се загуби баланса. Не отричам значението на Тъгата, но…

Continue reading

Всеки човек вярва в нещо – кой повече, кой по-малко. Едни вярват в Бог, други – в Любовта, Едни вярват в Приятелството, други – в Справедливостта, Едни – във Възмездието, други – в Чистото начало, а трети – във Внезапния край и безнаказаността. Повечето хора, обаче, просто вярват в себе си – кой повече, кой по-малко. Някои явно, други – по-прикрито. Тези, които вярват, обикновено помнят, но понякога и забравят. Забравянето е един прекрасен спасителен план за евакуация на информация от претъпканите ни мозъци. Който помни малко, той и забравя малко – не можеш да забравиш повече, отколкото си запомнил. Това е обикновената логика. Човешката. Но, има една порода умодребни същества, които не са точно човеци, макар че много приличат на тях по начините им…

Continue reading