Камъчета #1 до #4: Обобщение

„Под лампата е най-тъмно!” Можех да го кажа точно с тази китайска мъдрост още от самото начало, знаейки само аз самата какво си мисля, че се крие зад думите и да ви спестя четенето, а на себе си – писането. Не го направих, защото точно най-очевидните, прости и изтъркани неща са най-трудно забележимите, да не кажа – направо невидими! Най-лесно ни дестабилизират дреболиите, най-трудно стигаме до най-очевидното и просто решение, най-трудно откриване най-простата и очевадна причина на резултатите от действията си. Не виждаме птиците, не чуваме водата, не поглеждаме облаците – все неща, които – въпреки нашите усилия – продължават да съществуват за нас, та какво остава да забележим, че думите ни радват/обиждат хората наоколо, че действията ни помагат/пречат на хората, че присъствието/отсъствието ни има значение за някого… Не забелязваме, за замисляне няма време, а за чувстване и дума не може да става…

Правя опит за това обобщение, защото дотук в общи линии свършиха очебийните „камъчета”. При описание на следващите често ще се позовавам и ще ви връщам на първите четири. За да разберете следващите, трябва да сте се научили да живеете с първите четири до степен, в която дори не се замисляте за тях. Няма нужда да ги четете до припадък, да ги зубрите и декламирате в транс – просто им отделете един джоб и ги вземете със себе си – важно е да са с вас, за да свиквате с тях – да свиквате да ги търсите и да свиквате да ги откривате!

Търсете дребните нещица! Като казвам това, нямам предвид да се превърнете в нещастни дребнави буквалисти. Напротив!

Имам предвид да промените ъгъла, под който сте гледали света до сега:
Ако до вчера дъждът е бил за вас нещо, което ви е разваляло прическата, от утре да бъде нещо, което ви измива очите и освежава мислите!
Ако до вчера слънцето е било за вас нещо, което ви е карало да се изпотявате, от утре да стане нещо, което кара цветята да растат, а птичките да пеят!

Това, разбира се, не става отведнъж, дори не става бързо – на мен ми отне доста време докато открия, разгранича и формулирам тези „камъчета”, за да мога да ги дам и на вас.

Не става и лесно – аз още не съм се научила да живея без слънце и всеки път, когато помръкне то, помръквам и аз. Е, някои твърдят, че е точно обратното, но това тепърва ще се изяснява. 😉

Формулирането и описването на нещо толкова просто (!) се оказа по-сложно, отколкото си мислех, поради факта, че темата много прилича на всички теми за „положителното мислене”, за които толкова е изговорено и изписано, че каквото и да кажеш – дори и току-що да си го открил за себе си – то вече е клише.

Темата, обаче, не е „положителното мислене”, а „ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ”. Мисленето е нещо силно и прекрасно, но … нали помните – животът е движение, енергия, развитие, промяна… Само мисъл не е достатъчна, затова ползвайте „положителната мисъл” като оръжие за промяна и компонент на положителния начин на живот.

… и вместо тържествен обобщаващ финал 😉 :

Тези камъчета са единственото нещо на света,
което при употреба не се изхабява, а става все по-красиво и по-блестящо.

Някога, след време, бъркайки в джоба си, ще извадите от там диаманти!

🙂 😉 😀