Мързеланко

Le cancre Jacques Prévert Il dit non avec la tête Mais il dit oui avec le coeur Il dit oui à ce qu’il aime Il dit non au professeur Il est debout On le questionne Et tous les problèmes sont posés Soudain le fou rire le prend Et il efface tout Les chiffres et les mots Les dates et les noms Les phrases et les pièges Et malgré les menaces du maître Sous les huées des enfants prodiges Avec des craies de toutes les couleurs Sur le tableau noir du malheur Il dessine le visage du bonheur. Мързеланко Превод: LeeAnn Казва „Не”, кимайки с глава, Но казва „Да” неговата душа “Да” на този, когото обича “Не” на учителят, изправил го, и питащ. Всички проблеми тъкмо…

Continue reading

Клуб „Чанове” на 3 годинки!

Какво е нужно на човек, за да е щастлив на рождения си ден? Малко приятели и техните усмивки! Дори подаръците не са важни, нито са задължителни! Достатъчно е усещането, че си обичан и че цялата вселена се върти около теб! А какво е нужно на двама души, за да са щастливи на рождения ден на една своя рожба? Много много приятели и техните усмивки! А усещането, че си център на една вселена и си ограден от обич в този ден е само един малък, финален щрих на всекидневното общуване със същите тези хора – хората, които са ти се доверили, които са приели със сетивата си това, което си им подал с поглед, с движение на тялото, с мимика и жест, хората, които са омагьосани…

Continue reading

Ден на мечтателите

Всяка година на този ден се сещам, че когато бях малка това бе Денят на космонавтите и този ден се отбелязваше специално от всички хора. Миналата година се роди идеята да обявим 12 април за „Ден на мечтателите”. Спазвам обещанието си и обявявам 12 април – „Ден на мечтателите”! Това е денят, в който всеки от нас трябва да спре поне за един миг и да помечтае. Да се обърне назад и да си спомни кое през годините му е давало сили да продължава да се движи напред, да преследва и постига целите си. Да порови в мислите си и да си даде сметка, че единственото нещо, което винаги остава дълго, дори и след нас – това са мечтите ни! Някои от тях са се превърнали…

Continue reading

Човешките стави

За да води един човек нормален живот, той трябва да може да се движи нормално. За да се движи нормално един човек, той трябва да има пропорционална и правилно развита костна и ставна система. Човек има стави на краката, от които, условно казано, най-важни са тазобедрените и стави на ръцете, от които най-важни са раменните. Лекарите обикновено обръщат голямо внимание на ставите на краката и почти никакво на ставите на ръцете. Вероятно причината е в това, че ако тазобедрените стави са недоразвити човек не може да проходи нормално като дете и след това продължава да не може да се движи добре. Колкото до раменните стави – човек може да живее почти нормално и без те да са развити добре. Казвам „почти нормално”, защото при недоразвити…

Continue reading

Приказка за пролетната фея

Тя става от сън.  Излиза навън. Бавно се взира. В тайните сенки на деня. – Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. Тя се събуди както всяка сутрин. С усмивка на омайниче и дъх на теменуги. Наоколо всичко бе лилаво – поляната, осеяна с пъстри – жълти и лилави минзухари, трепетлики, оранжеви цветя. Беше облечена в бяла дреха от сатен, която се спускаше по раменете й като роса по току-що напъпилите стъбълца на цветята. Птиците пееха песни и омагьосваха гората с топлината на утро и слънчеви лъчи. Гълъбова ласка, топъл поглед, вглеждане, докосване, вдишване. Тя беше фея – слънчево създание, което прехвърчаше от цвят на цвят и топлеше малките и ефирни чашки на цветята. Обичаше малката гора, в която бе…

Continue reading

Хубавото време

La belle saison Jacques Prévert A jeun perdue glacée Toute seule sans un sou Une fille de seize ans Immobile debout Place de la Concorde A midi le Quinze Août.  Никога досега не съм коментирала с вас избора ми на стихове на Превер за превод. Не сте ме питали, не съм сметнала за нужно да ви обяснявам защо Превер и защо точно това и точно сега. Нямах и намерение да го правя, но с една от последните си реакции Vira неволно ме окуражи да ви покажа превод, който мислех да запазя за себе си. Има нещо магическо в тези няколко реда. Но магията е тъжна. Не знам как ще въздейства на вас, но мен това стихче ме натъжава, въпреки че в текста няма нито един…

Continue reading

Подарък за всички от сърце

Има хора, които колкото и да ти говорят – пак нищо не казват. Лошото е, че и електричество не произвеждат, та поне енергийната ни система да подпомогнат. Това е преобладаващата част от хората, като на по-голямата част от тях дори и ребром да им кажеш „Млъкни!” пак няма да млъкнат. Има хора, които и когато мълчат, казват повече от всеки друг. Но тях трябва да ги гледаш в очите, за да измъкваш думи от мимиките и емоциите им. На такива хора и като кажеш „Говори!” пак трудно говорят. Най-обичам най-малобройната група от всички хора – тези, които като говорят казват нещо съществено. Малко са хората, които имат нещо да кажат и които си заслужава да бъдат чути! Такива хора трябва да бъдат накарани някак да…

Continue reading

Колата на Бай Ганьо

Как изглежда ли? Изглежда ей така: Лъскава втора употреба от миналия век, но нов внос; На огледалото висят: 5-6 ароматизатора “борче” + кръстче и малка иконка + задължително мартеница от миналата година; Поставка за чаша на вратата, червена, ле-е-еко избеляла, от McDonalds; Поставка за телевизорче отгоре на жабката – телевизорче няма, че е много скъпо – поставката е от старо такова на приятел; Радио, което хваща само „Сигнал+” и още една-две радиостанции, на които не знам дори имената; Лепенка на задния капак, малко над номера с конфигурация от пет пръста, в която преобладава средния; Лепенка „ГАЗ” в горен ляв ъгъл на задното стъкло; Кофичка от сладолед върху топката на теглича, за да не ръждясва; Картон – специален, зимен, лесно подвижен – хванат с тънка тел…

Continue reading

Бай Ганьо и колтурата*

Отдавна за бай ви Ганя не съм ви разправяла, та рекох си – залипсвал трябва да ви е. И за да не решите, че се е загубил нейде, ще ви успокоя – не се е още и скоро няма да се! — Бай ви Ганя европеец пръв винаги е бил. И по Европата е походил, и по държавните дела безразличен не е седял, а където се появи – все колорит е допринасял. Откак и за Интернета научи – и от там сивото изчезна. Но доскуча му на бай Ганьо – че то по семинари и конференции все едно и също приказват и все с едно и също гощават. Реши наш Ганьо на колтурата* си малко внимание да обърне, на театърче нещо, на концертче да иде. Ама…

Continue reading

Неопитомена страст

… или с обикновени думи казано – „Дуелът на Титаните 2″, петък, 28.03.2008 г. И миналата година се съпротивлявах в себе си срещу думите „дуел” и „титан”, и тази отново не мога да ги приема. Не за друго, а защото са слаби и с ограничен смисъл. За разлика от миналата година, тази отидох с големи очаквания – очаквах отново цялото съвършенство на природата да се лее над залата и да се редуват сила с нежност. Но не! Тази година нежността надничаше зад завесата и едва-едва се прокрадваше с плахи стъпки по сцената и сред публиката, сякаш страхувайки се да не бъде смазана от необузданата дива страст, която вилнееше наоколо. Казват, че огънят бил даден на хората от боговете, но никой не казва, на тях кой…

Continue reading

Есента

  L’automne Jacques Prévert  Un cheval s’écroule au milieu d’une allée Les feuilles tombent sur lui Notre amour frissonne Et le soleil aussi.   Есента Превод: LeeAnn Уморен кон се сгромолясва посред алеята листата падат върху него любовта ни хладно тръпне и праща хлад на Слънцето.

Continue reading

Ще видите това, което ще видите

  Vous allez voir ce que vous allez voir Jacques Prévert  Une fille nue nage dans la mer Un homme barbu marche sur l’eau Où est la merveille des merveilles Le miracle annoncé plus haut?   Ще видите това, което ще видите  Превод: LeeAnn Гола девойка плува в морето Брадат мъж ходи по водата Къде е чудото на чудесата, за което пуснахте мълвата?

Continue reading

Тръгвайки си от училище

En sortant de l’école Jacques Prévert  En sortant de l’école nous avons rencontré un grand chemin de fer qui nous a emmenés tout autour de la terre dans un wagon doré Tout autour de la terre nous avons rencontré la mer qui se promenait avec tous ses coquillages ses îles parfumées et puis ses beaux naufrages et ses saumons fumés Au-dessus de la mer nous avons rencontré la lune et les étoiles sur un bateau à voiles partant pour le Japon et les trois mousquetaires des cinq doigts de la main tournant ma manivelle d’un petit sous-marin plongeant au fond des mers pour chercher des oursins Revenant sur la terre nous avons rencontré sur la voie de chemin de fer une maison qui fuyait fuyait…

Continue reading

„Хоро се вие, извива” `2008

Второто издание на фестивал “Хоро се вие, извива” е вече факт. Състоя се вчера, 22 март 2008 г. в столичната зала „Триадица”, организиран отново от читалище „Димитър Динев”. Миналата година коментарът ми за случилото се на фестивала бе емоционален, тази година ще бъде прагматичен. Много неща са се променили от миналата година, повечето от тях – в положителна посока. Организацията: В надиграването взеха участие два пъти повече клубове и хора. Клубовете бяха 37, танцьорите – над 950, което е показателно и обнадеждаващо. Явно българите започнаха да осъзнават кое е това, което ги прави специални и различни. Ако тенденцията се запази, догодина залата няма да ни събере. Вероятно е добре организаторите да помислят как могат да се доберат до Зала 1 на НДК, та дори и…

Continue reading

Яйцето или кокошката

Кои са трите неща, които не можеш да криеш дълго от света? Това определено са сутрешната кашлица, бременността и глупостта. Първото и второто не са особено тревожни и могат да бъдат пренебрегнати, особено с оглед на това, че не пречат едновременно на още много хора. Но третото… О, третото! Третото лъсва когато най-малко очакваш. Или когато най-малко го очакват от теб. Кое според вас се е появило първо – мисълта или глупостта? И кой е по-глупав – този дето прави нещо глупаво или този, който го е накарал? И този, дето успява да накара другите да правят глупости – той умен ли е или просто е по-малко глупав? Естествено, има конкретен повод да задавам тези въпроси, макар че глупостта около нас е в изобилие и…

Continue reading

Приказка за феята, която повярва в приказното

Склони глава, малка феичке… Склони главица. Виждам в очите ти сълзи. Капчици – дъги, които се отразяват в синкавата, незабравчена вода. Не плачи! Моля те, недей!… Знам, че те боли, знам, че е трудно… Но ето виждам там светлината на изгрева, който позлатява короните на дъбовете в старата, приказна гора!… Какво казваш?… Не вярваш в приказки? Ти, тази, която първа започна да ги разказваш… И ще си останеш единствената, която повярва в магията им, миличка, мъничка моя!… Не плачи, не плачи… Ето, галя косицата ти, преплитам пръсти в русите ти кичури… Не плачи, не плачи! Повярвай! Живей!… ~~~ Лунният залез навяваше мисли за отминали времена. Топли, но сякаш изстинали. От какво? От внезапният полъх на вятъра?… На недовършените мисли в чуждите умове? На студенината в…

Continue reading