С парапланер-тандем се излита, както се излита и с единично крило, с дребната разлика, че сте двама. Разликата работи в полза на пасажера, естествено, защото същинското излитане се управлява от пилота с тези „въженца” дето са му в ръцете. Ако си сам трябва да си го управляваш сам. В тандем пасажерът просто се засилва и тръгва напред, за да даде възможност на крилото да поеме въздух. След това продължава да тича напред, без да намалява усилието.
Ако разгледате клипчето кадър по кадър ще забележите, че на 10-тата секунда вече сме излетели, а на 30-тата вече сме далеч от старта/хълма.
Ще ви направи впечатление изключително лесното излитане. То не се дължи на моя опит. Дължи се на добрия вятър и на изключително опитния пилот зад гърба ми. По същия начин и със същата лекота излитат и тандеми, в които пасажерът лети за първи път. Иска се само малко усилие – нищо повече.
Също ще забележите, стига да искате, че от никъде не се скача, не се пада, и ако крилото не е изпънато над теб не можеш да излетиш – т.е. няма свободно падане.
Е, ако искате, сте свободни да си паднете, но никой не го практикува вече 😉 – казват, че оставали синки 🙂
Разгледайте добре филмчето. От 30 секунда до края излитат още 2-ма пилоти, или с други думи – три крила за една минута.
Това е! Пет крачки!
Казвала съм го десетки пъти: Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки вече си птица!
Ето още едно образцово излитане:
Считайте клипчетата за покана за тандемни полети за новия сезон. На който му се лети – да намери начин да ми съобщи. 🙂
Искаааааааааааааааааааааам!
🙂 така ли? 😉
и аз искам .. ама отзаде, дека са връвите, да ги дръпам … и да има юруууууушшшшшшшш
хахахахаха
много е готино да возиш … чувстваш се като в Икарус.
хаха, е не баш, щото тоя в Икарус-а е най-отпреде 😉
… а за “отзаде” и за “връвите” ще си замълча 😉
Хубаво го описваш… Нещо ми се долетя изведнъж;-)
Нямам опит, ама с пилот зад мен, звучи като да не е много трудно… 🙂
(Може ли да се снима видеоклипче със сапунер по време на полета, btw?;-)
Ще си помисля(помислим) и някой ден може да се престраша… (-шим) 😉
Поздрави!
Мишел,
Разбира се, че можеш да снимаш по време на полета!
Единствено е нужно да си осигуриш апарата, капачки и т.н. да не го изпуснеш и при излитане е добре да си го скрил под дреха, за да не ти се метляе на врата.
Когато излетите, ръцете ти са свободни. Сбруята /седалката/ ти е такава, че не се налага да се държиш, за да не паднеш. Можеш да правиш каквото си поискаш (почти 😉 ) Седиш си, гледаш си и си снимаш – не само със сапунерка – може и с голям апарат, и с камера… с каквото ти е на душата 🙂
На второто клипче е дъщеря ми, а ако се загледаш в далечината се вижда крилото, с което аз излетях – т.е. ако се престрашите заедно, може да го уредим да сте и във въздуха заедно. 🙂
Само дай(те) знак 🙂
btw, ако беше трудно или страшно, аз първа щях да го пропусна 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Мечтаеш да летиш?
Привет,
Звучи прекрасно, както го описваш (пък ако можем да полетим заедно с Ани, ехааа!) пък и щом може да се правят снимки и клипчета в слънчев ден… уау! 🙂
Ще си помислим…… сериозно.
До скоро! 🙂
Вече ти (ви) завиждам за вълнението 😉
Припомних си моето летене преди година. По-скоро чувството. 🙂
Моето излитане не беше образцово, но беше много вълнуващо и малко страшно. После остана само вълнението. Аз снимах във въздуха, дори си подавахме апарата с инструктора. Добре, че беше Валери. Аз бях така онемяла от гледката и усещането, че забравих и за снимки и за всичко.
Поли, аз мисля че винаги има нотка страх, която се обажда, за да покаже, че не сме загубили здравия си разум от вълнение 🙂
Преди първия си тандемен полет преди години, попитах един летящ приятел: “Като видят, че много ме е страх, ще ме качат ли?”, а той ми отговори: “Няма да те качат, ако видят че изобщо не те е страх, защото това ще значи, че нещо не ти е наред”, което е от онези шеги, дето от истината в тях чак боли 😉
А иначе аз не обичам да снимам от въздуха. Това, което е горе не може да се разкаже и не може да се улови от камера – то трябва да се усети.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Как се каца с парапланер-тандем
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Човекът, който подарява криле