… или Музей на парапланеризма
Въпреки, че парапланеризмът е сравнително млад спорт, света вече си има и музей на парапланеризма. Той носи името на човекът (французин), внесъл първото крило в Румъния – Ги Кинт (Guy Kints).
Това, разбира се, не е музей в традиционния смисъл на думата – в стара сграда с високи тавани, с експонати зад стъклени прегради. Този музей е „отворен”, намира се в Румъния и е дело на Йоана, която от 2-3 години честичко виждаме в Сопот. В този музей крилата си седят в торбите и чакат да стане време за летене 🙂
Йоана се е заела с нелеката задача да събере от всички възможни модели крила и вече има около 20-25. Сред тях е първото крило, влезнало в Румъния – онова на французина, както и първото руско крило, направено от брезент за военни палатки.
Интересното на този музей е, че четири пъти в годината крилата от него летят – или поне се опитват. Йоана организира своебразни фестивали на летенето, където всеки ентусиаст може да пробва да полети с някой от експонатите.
Имах късмета да видя експонатите на снимки – някои от тях са същински динозаври! Даже и приличат на такива! А голяма част от тях дори не приличат на крила. И на парашути даже не приличат 🙂 Направо на нищо не приличат и именно затова е интересно да се видят, защото те показват, че парапланерът само преди 15-17 години далеч не е бил това, което е сега.
Руският парапланер (само крилото) тежи 12 кг и сниман към слънцето изглежда черен, защото не пропуска грам светлина. Той също все още лети, стига да се намери човешка сила, която да го вдигне 😉
Филмчето от последния фестивал от началото на март 2008 изглежда като „усмивки от старите ленти”. Имаше пилоти, които излетяха, закачени за коланите на панталоните си, а не със сбруи. Който лети знае какво значи това 😉 Руското крило изобщо не можа да излети :).
Ето го старта:
[youtube:http://www.youtube.com/watch?v=-Xkq29SEQXo]
Всички крила ги има на снимка. Йоана ги е снимала лично едно по едно. Освен това е описала и историята им, но на румънски. Имам обещанието й, че в най-скоро време ще преведе описанието на английски, за да мога след това да го преведа и да бъде достъпно и на български език. За съжаление все още нямам снимките в мен, но ще ги имам заедно с описанието.
Сайтът на музея също още не е съвсем готов, но пък инициативата на Йоана е интересна, а лично за мен – вдъхновяваща. Освен това е и чудесен повод за една адреналинна екскурзия до Румъния, нали? 🙂
Хе хе хе, едно от тези крила (на филмчето) много ми прилича на това на което съм се учил 🙂 Мисля че мога да помогна на Йоана с още някой експонат.
Супер са крилата 😀 При нас също има няколко такива експоната, някои от които и досега са в движение :-)))))
@Vancho laifa,
Йоана би ти била безкрайно благодарна, без значение в какво състояние са крилата. Тя има едно, което изобщо не може да се вдигне и е снимано разпънато на земята, но пак е ценно – то е онова на французина Ги.
Ники Йотов също й подари две крила по първи май, но не знам дали тя успя да ги снима… Тя искаше да ги литне и да ги снима на Дъбене – т.е. в “родната” им обстановка.