Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 21 май 2008 г. в Зала 1 на НДК най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите български професионални ансамбли:
ФИЛИП КУТЕВ (София), ПИРИН (Благоевград), ТРАКИЯ (Пловдив) и СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен).
Такова нещо не може да се разкаже и аз няма и да се опитвам – който го пропусна, може да започва да си скубе косите от яд 😉
Ако кажа, че там видях Неповторима комбинация от звук, ритъм, движение и светлина, ще ви излъжа, защото комбинацията си е съвсем повторима – с просто око се вижда, че хората на сцената танцуват от преди съзнателния си живот. И го правят с такава лекота, че и пеперудите могат да им завидят! В народните танци има фигура, наречена „набиване” – рязко тропваш с крак. Тези хора и като набиваха крак летяха… Магия някаква е това…
Спектакълът започна в мрак и без музика. Ритъмът се поддържаше единствено от пендарите на носиите, които потропваха и звънтяха с всяко полюшване и набиване.
После нахлуха тъпаните…
После сватбарите… Гурбетчийте… Банатите… Лазарки… Гергьовци…
Момите на люлките… Невестите у дома… Ергените на мегдана…
За два часа и половина на сцената видях цялата българска история…
Танците бяха подредени в градация – от най-бавният и мълчалив, през постепенно засилване на темпото до абсолютния връх накрая. Между отделните изпълнения имаше по-малко от 3 сек. пауза, което увличаше публиката и не й оставяше време да се осъзнае какво става – погълнатите от магията в 19.45 се приземиха отново в залата към 22.05…
Декорите бяха от светлина и изкусно допълваха градацията – от сиво-синьо-приглушено зелено, през тревно зелено и лавандулено, до жълто-оранжево-червено накрая. Хората възприемат светлината като даденост и не й обръщат внимание, ако е наред, но най-малката грешка може да насочи възприятието в нежелана посока. Именно затова толкова голямо удоволствие ми достави играта на светлината – защото си беше на мястото и подсилваше емоциите на публиката, като допълваше изпълнението на танцьорите до ниво над абсолютното съвършенство! /не че съм очаквала нещо друго под режисурата на Андрей Баташов, ама да си кажа 😉 /.
А, накрая… Ах, накрая… Спектакълът завърши с „Шопска сюита”. В този ден разбрах какво значи „Дръж се, Земю, шоп те гази!”. – това е когато танцьорите стъпват по-бързо, отколкото ти можеш да проследиш с поглед!
На мен два часа и половина красота не ми стигнаха! Искам още!
А! Забравих да кажа – публиката се държа повече от прилично и се надявам Борислав (ХороБГ) и Коцето и Милена (Чанове) скоро пак да ни организират такъв празник за душата.
Сцена, мрак, тишина.
Звук, светлина, ритъм.
Магия, еуфория, аплодисменти.
Традиционен ритъм, добри хореографии, опитни танцьори, които се раздаваха от сърце.
Една жена в публиката, която изгаряше. Очаквах всеки момент да хукне към сцената и обмислях начин да не го допуснем. Не и преди края на спектакъла.
Шоуто трябва да продължи!
Някоя конкретна жена ли визираш… 😉
Забравих… Невероятна хармония между танци, музика и песни. Последните бяха страхотно допълнение към цялостната картина.
Само дето не й виждах краката, но подозирам какво се случваше там. Ръцете бяха добър барометър 🙂 хихи
Следващият път ще те сложа пред мен 😉 – да гледаш сцената, не публиката 😉
Видя ли колко изящни бяха костюмите им? 🙂
Predpolagam 4e e bilo hubavo, no po tova vreme bqh na bal. Kolegite ot akademiqta mi razkazaha vsi4ko. Repertoara na ansamblite mi e izvesten, no pak mi se gleda6e. Nqmam samnenie 4e “Trakiq” sa bili blestq6ti, no i sagrajdanite ot “Severnq6kiq ansambul” sus sigurnost sa se predstavili na nivo. Pojelavam si dogodina da prisustvam, no moje i da u4astvam. Pozdravi ot Pleven.
Ilian Iliev,
Всички бяха на ниво! Твоят поглед, разбира се, е далеч по-критичен и взискателен от моя, но вярвам, че публиката получи това, за което беше отишла. А това е основното, мисля си. Предполагам, че усещането да си на сцена, а срещу теб да греят усмивките на хиляда лица трудно се описва с думи 🙂
И аз си пожелавам да участваш догодина 🙂
Поздрави на Плевен 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » „Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство
Az nqmam dumi da opi6a tozi spektakal be6e neveroqtno radvam se,4e go gledax napalni du6ata mi i mi pripomni za6to se gordeq 4e sam bulgarska i za6to iskam da prodalja da se zanimavam s narodni tanci i kato porasna.Skoro si kupix i diska,koito izleze ”Klasicite na bulgarskiq tanc” koito e propusnal koncerta da ne propuska da si vzeme pone diska straxoten e ! Nadqvam se kato porasna da b1da v edin ot tezi straxotni ansambli. Aaaa i samo da potsetq spored men edinstvenoto ne6to koeto lipsva6e na tozi PERFEKTEN spektakal be6e prisastvieto na ansambul Bulgare 🙂
Elena,
Наистина, дисковете излезнаха съвсем скоро и са нещо, което си струва да си имаш у дома. За ансамбъл Българе не мога да коментирам. Вероятно има причина да не са били там, но аз не я знам.
Елена, чудесно е, че спектакълът ти е харесал и че възнамеряваш да се занимаваш с танци като пораснеш. А възнамеряваш ли да се научиш да ползваш българските букви като пораснеш? Сега няма да изтрия коментара, но следващият път със сигурност ще го направя 🙂 Писането на шльокавица някак не ми се връзва с декларацията “se gordeq 4e sam bulgarska”. А на теб?
Сигурна съм, че ако ползваш българските букви, правописните грешки ще са по-малко 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Класиците на българския танц (2)
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Класиците на българския танц (2)
Беше невероятно поне така си мисля аз. Всички се справиха много добре обаче на мен най-много ми хареса “Северняшкия ансамбъл” и постановката “Видински танц” “Буенек и Гергьовден” и естественно “Банатски танц”.
Предполагам, че ти е харесало, Петя. Щом след близо две години помниш имената на танците, няма как иначе да е било 😉 Благодаря за включването.
Здравей LeeAnn няма начин да не ги помня 😛 (party) все пак съм в ансамбъла от средата на 2009г. 😛 И аз благодаря за вашият коментар.:p 🙂
Ами все пак майка ми е в ансамбъла и аз знам почти всичките им песни и постановки 🙂
хехе, Петя, с това трябваше да започнеш 😉
Поздравления!
А ти тогава беше ли на сцената?
Ам за жалост не бях но бях в публиката 😉 а Вие бяхте ли?Надявам се тази година ако има пак да бъда на сцената 😛
На сцената ли? хехе, не, разбира се 🙂 Аз съм в графата “прилично танцуващ любител” 🙂
Ееее и това е нещо!!!! 😛
Разбира се, че е нещо 🙂 Особено в сравнение с “неприлично танцуващите” любители 😉 😛
😀 И аз немога да танцувам както трябва 😀
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » ЧАНОВЕ на пет години!