blue is the colour 02 …

7 Comments

1. 

   vira111

   May 13, 2008 at 08:36

   Окъпано от градската роса,
   в пролука сред бетонени скали,
   едно цветче подало е снага
   очите и деня да разведри.

   Reply
2. 

   Гери

   May 13, 2008 at 10:30

   Да, капките определено разведряват меланхоличното настроение, което ми навява гамата. Наситена с чувство снимка…

   И поздравления за вдъхновения стих, vira111! 🙂

   Reply
3. 

   LeeAnn

   May 13, 2008 at 11:12

   Ники, цветенцето защо ти е обърнало гръб? 😉 Снима ли му муцунката? 🙂

   Reply
4. 

   Ему

   May 13, 2008 at 13:57

   Ти пък да не видиш нещо ;).

   Интересно се е получила. Макар фонът да е нестандартен и неконтрастен спрямо цвета на цвекето, дълбочината на рязкостта отделя цвекето от града.

   Поздрави Ему

   Reply
5. 

   Nick Angelow

   May 13, 2008 at 15:39

   @vira111
   благодаря за стихчето. пасва му почти идеално.

   @Гери
   и меланхолия?! каква меланхолия, снимката е толкова закачлива.

   @LeeAnn
   не ми е обърнало гръб, просто леко се е извъртяло настрани, може би уплашено от мен. иначе за муцунките — на другото място.

   @Eму
   a защо пък не? щом мога и ми се пада :-D.
   а фона си е много стандартен за градски условия 🙂

   Reply
6. 

   LeeAnn

   May 13, 2008 at 22:26

   Видях муцунките! И едни страхотни облачета, които си пропуснал да ми покажеш – и тях видях!

   Reply
7. 

   vira111

   May 14, 2008 at 12:25

   😀
   Перуниките са много красиви.
   Моите любими цветя пък са гладиолите.
   Снимките също са прекрасни. Обичам такива красоти!

   Стана нещо като: розите са червени, теменужките са сини…, ама карай! 😀

   Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.