Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Окъпано от градската роса,
в пролука сред бетонени скали,
едно цветче подало е снага
очите и деня да разведри.
Да, капките определено разведряват меланхоличното настроение, което ми навява гамата. Наситена с чувство снимка…
И поздравления за вдъхновения стих, vira111! 🙂
Ники, цветенцето защо ти е обърнало гръб? 😉 Снима ли му муцунката? 🙂
Ти пък да не видиш нещо ;).
Интересно се е получила. Макар фонът да е нестандартен и неконтрастен спрямо цвета на цвекето, дълбочината на рязкостта отделя цвекето от града.
Поздрави Ему
@vira111
благодаря за стихчето. пасва му почти идеално.
@Гери
и меланхолия?! каква меланхолия, снимката е толкова закачлива.
@LeeAnn
не ми е обърнало гръб, просто леко се е извъртяло настрани, може би уплашено от мен. иначе за муцунките — на другото място.
@Eму
a защо пък не? щом мога и ми се пада :-D.
а фона си е много стандартен за градски условия 🙂
Видях муцунките! И едни страхотни облачета, които си пропуснал да ми покажеш – и тях видях!
😀
Перуниките са много красиви.
Моите любими цветя пък са гладиолите.
Снимките също са прекрасни. Обичам такива красоти!
Стана нещо като: розите са червени, теменужките са сини…, ама карай! 😀