Камъче #3: Чувствайте!

„Мисля значи Съществувам!”

А дали е така? А ако това не е вярно? Ако това е само едно красиво изречение? Цветята не мислят, но съществуват, нали? Когато спите не мислите, но пак съществувате, нали? Като вдишвате, казвате ли си „сега дишам” – не, но съществувате и без да се замисляте за дишане и  кръвообращение, нали? Като спрете да мислите, умирате ли? Едва ли – ако беше така щяхме да сме заобиколени от трупове ;), като се има предвид колко немислещи хора срещаме всеки ден 😉

Това беше казано на шега. Почти.

Винаги съм твърдяла, че Мисълта може всичко и че всичко на този свят – и хубаво и лошо, тръгва от Мисълта. И сега няма да отричам това твърдение, само ще му добавя нюанс и ще му понашаря премяната малко. Ще му добавя нюансът, който придават чувствата.

Какво влагам в думата „Чувства”? Чувство – това е вътрешното ни, истинското Аз, това е интуицията, предчувствията, усещанията, това е нещото, което те кара да хукнеш бос посред нощ да береш цветя по поляните, това е спонтанността, това е онази детска неразумност, чиято липса прикриваме с Разума на порасналия човек. В чувствата, в усещанията, които се таят във вас, се крие причината за всички онези спонтанни пориви, които не можем да обясним, оттам идват налудничавите идеи и неразумните постъпки, оттам идват и странните предчувствия. Там някъде се крие и интуицията, която много от нас са затворили зад яки мислени решетки и никога не пускат навън, освен ако няма разумна причина да го направят.

Линията между Мисълта и Чувствата е толкова тънка, че хората в повечето случаи не я забелязват. Някои пък я виждат, но умело се преструват, защото така им е по-удобно в момента: те се страхуват да признаят и приемат чувствата си (за това – по-нататък).

Във всеки от нас невидимо съжителстват Мисъл и Чувство. Съжителстват си и си правят каквото си поискат. За да се научим да ги управляваме, обаче, първо трябва да се научим да ги разграничаваме. Защо се налага да ги управляваме ли? За да не оставим чувствата си в капана на собствените си мисли.

Мислите – това е Разумът – нещо, което се влияе от комуникацията с външния свят, нещо, което пречупва информацията и търси „разумно” обяснение за всяко нещо наоколо. Разумът е едно от най-силните познати оръжия. Но мисля, че Чувствата с малко го „бият” и просто доказателство за това е, че често пъти Разумът се опитва да отрече съществуването на Чувствата.

Трябва да се научим да владеем и управляваме Мислите си, за да постигаме всичко с лекота. Мислите ни са тези, които избират Пътя и ни водят по него. Но трябва да ги овладеем добре и по друга причина – за да се научим да ги изключваме и да оставаме насаме с истинското си Аз – това, което се опитва да се наслаждава на природата, докато ние сме потънали в мисли за предстоящи ангажименти, това, което се опитва да обича заради самата обич, докато ние сме заети да търсим „разумно” обяснение за увлечението или любовта си. Няма да говоря за неоползотворените вълшебни мигове и пропуснатите необратими възможности, отминали без следа, само защото тогава сме предпочели да останем далеч от настоящето – някъде насаме с мислите си.

Вие не сте това, което мислите, въпреки че целият свят ви приема така, защото вие му говорите това, което мислите или това, което искате да си мисли, че си мислите.

Вие сте това, което усещате. Разбира се, няма нужда винаги да (по)казвате какво чувствате, защото това ще ви направи уязвими. Трябва, обаче, да се научите да го правите когато трябва.

Научаването да (по)казваш истинското си Аз става постепенно. Когато То стане достатъчно силно, ще можете да го показвате винаги, без това да ви прави уязвими. Но за да стане това, вие трябва да храните вътрешното си Аз, така както храните Мисълта и тялото си. И ако Разумът ни се храни с интелектуална храна (това, което научаваме всеки ден), а тялото ни се храни физически (с това, което ядем и пием), то чувствеността ни се храни с настоящия момент и емоциите в него.

Научете се да изживявате пълноценно всеки един момент и да се храните с емоции, давайки почивка на мислите си. Когато се научите да го правите, ще разберете че вече не робувате нито на своите, нито на чуждите предразсъдъци и че сте постигнали най-важната цел в живота си: да се чувствате добре, в хармония със себе си, СЕГА!

Знам, че звучи абстрактно, налудничаво, абсурдно… Когато го осмислите, ще намерите и други думи. Но ако се оставите да го усетите, ще признаете, че съм права. Това ще ви подсети за всички хубави моменти, които сте пропуснали да изживеете, защото не сте изключили определени мисли навреме.

Започвайте да тренирате. На първата крачка извън офиса – забравете за работата. Тя няма да избяга, няма и да намалее, ако я носите навсякъде с вас, в главата си. Няма и да измислите нещо кой знае какво, защото на мислите ви вече им е тясно и искат почивка. Дайте им я. А те на сутринта ще ви се отблагодарят, като ви сервират решението „на тепсия”.

Какъв е смисълът да се разхождаш сред природата, в компанията на любими хора, след като НЕ си там и не се наслаждаваш на момента? Много хора правят точно това. И не си почиват. А изключването на мислите е най-добрата почивка.

Това са съвсем съвсем опростени примери. Всеки сам трябва да намери начин да разграничава Разума от Чувствеността си и да изключва едното за сметка на другото. Всеки сам трябва да реши кое да изключва по-често и за колко време. А също и кое от двете да следва по-често – разума или чувствата.

Аз съм избрала за себе си и знам отговора, но той не важи за вас. Вие трябва да намерите вашия си отговор. Знам, трудно е за „смилане”, още повече, че това е само едно парче от пъзела. Знам, че става бавно. Но познавам хора, които избраха да се променят и го направиха. От всички изприказвано обаче, трябва да запомните едно:

Вие не сте това, което мислите. Вие сте това, което усещате! Вие не сте „глава”, вие сте „душа”. Не случайно, когато се представяте на човек, който не говори вашия език, вие посочвате гърдите си и произнасяте името си. Защо не сочите главата си? М?

---

Картинката е от ТУК.