Утре е 24 май – Денят на българската писменост и култура.
Ден, който за мен е най-българския в годината. Ден, който в последните години не сме празнували както се полага – по български. Бяха ни омръзнали показността и манифестациите и всеки за себе си, вероятно си е правил някаква кратка равносметка колко е бил българин през последната една година.
През последната една година аз бях Българин повече от всяка друга година от съзнателния си живот. Равносметка като тази е нещо, което ми дава самочувствието да вървя напред с гордо изправена глава.
Едни от «виновниците» за тази емоционална удовлетвореност са очарователните Милена и Костадин Господинови – хореографи и ръководители на клуб по народни «Чанове». Те грабнаха душата ми още на първата ни среща, само дето аз сега не си я искам 😉 !
Запознавайки се с тях, аз имах честта, отговорността и гордостта да стана част от реализацията на почти всички прекрасни идеи, които извират като вулкан от главата на Коце: първият уникален в света DVD самоучител по български народни танци и неговото вдъхновяващо представяне, фестивалът в Албена, а преди броени дни и това: Класиците на българския танц.
Другият «невидим» за публиката голям Българин е Борислав – създателят на Хоро.бг, човекът, без който идеите на Коцето щяха още да са си красиви идеи.
Пишейки тези редове си давам ясна сметка, че довечера Коце като прочете статията, ще вдигне телефона и ще ми се накара, защото като типичен «невидим» българин, той е и подобаващо скромен и може това изтъкване да не му се понрави… Коце, не ми се карай, моля 🙂
Но си давам сметка и за това, че ако все още се чувстваме Българи и в последните години това усещане е все по-осезаемо, то това е заслуга на «невидими» хора като Милена, Коце и Борислав. Не е толкова важно тези хора да станат «видими» и имената им да се знаят, по-важно е «невидимите» хора да са повече и повече. Сигурна съм, че и около вас има «невидими» хора, които ви карат да се чувствате добре в кожите си и в мир с душите си.
Утре е денят, в който трябва да ги намерите и да им благодарите с поклон, както го правя аз сега:
Благодаря ви, приятели!!!
Иво, благодаря ти!
Дълбок поклон!
Благодаря ти, Дачи, честит празник!
Честит празник и от мен! 🙂
(Боже мой, пак ще объркам нещо:-))
Драга Дачи, няма съмнение, велик е този празник, още по-велики са двамата братя, а тяхното дело е неоценимо велико. Имам само един въпрос – колко дни в годината ние се чувстваме българи? Защо толкова малко?
Но това както и да е – противно на своята воля аз станах в известна степен причастен към делото на един друг “българин” – Джон Атанасов, “откривателя” на компютрите. Безусловно – един изключително талантлив американски учен, американски изобретател (но не откривател, и още по-малко – на компютъра!) Миналата или по-миналата година неговата рождена дата беше обявена за Ден на българската информатика – и аз изпитах срам. За американеца и талантливия учен Джон Атанасов, и за себе си, за своята вина пред него и пред своите колеги.
Може ли някой да ми обясни защо ми е необходимо аз – българин по рождение и по чувства – да светя с отразена светлина? Та нима рожденната дата на гениалния американски учен Джон фон Нойман, чиито заслуги към информатиката са многократно по-голями от тези на Атанасов – е провъзгласена за Ден на информатиката в Унгария? Или рожденната дата на американския учен Вернер фон Браун – за Ден на космонавтиката на Германия?
Ще разкаже ли някой на нашите българчета за гениалния англичанин Чарлз Бебидж – действителния откривател на чудото, наречено компютър, за най-умната жена на 19 век, красавицатата Ада Лавлейс – дъщерята на лорд Байрон, станала първата програмистка в света?
И ако след някоя и друга година бъде създаден компютър на молекулярни принципи – отново ли ще имаме още един “откривател”? И ще се ровим в неговите гени, за да намерим някой български?
ПП Дачи, бъдете милостива към мен – аз ще влеза в релсите…:-)
Босяк, няма нищо за объркване 🙂
Колко дни в годината да се чувстваме българи е въпрос на лична преценка и нагласа и моето внимание е насочено не случайно към “невидимите” хора – тези, които са си българи целогодишно въпреки всичко 🙂
Факт е, че няма нужда да се ровим из гените на хората, за да търсим българското. Достатъчно е да сме велики отвътре.
П.П. Правя всичко възможно 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » „Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство