Градината
Le jardin Un poème de Jacques Prévert Des milliers et des milliers d’années Ne sauraient suffire Pour dire La petite seconde d’éternité Où tu m’as embrassé Où je t’ai embrassèe Un matin dans la lumière de l’hiver Au parc Montsouris à Paris A Paris Sur la terre La terre qui est un astre. Градината Превод LeeAnn Хиляди и хиляди години от света няма да стигнат, за да опиша вечността, скрита в малката секунда от утринта, в която ти ме целуна в която аз те целунах на зимна светлина. В парка Монсури в Париж, в Париж на мократа земя. Земя, която за Вселената е Звезда.