Тази любов

Cet Amour
/Jacques Prevert/

Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si désespéré
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si dérisoire
Tremblant de peur comme un enfant dans le noir
Et si sûr de lui
Comme un homme tranquille au milieu de la nuit
Cet amour qui faisait peur aux autres
Qui les faisait parler
Qui les faisait blémir
Cet amour guetté
Parce que nous le guettions
Traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Parce que nous l’avons traqué blessé piétiné achevé nié oublié
Cet amour tout entier
Si vivant encore
Et tout ensoleillé
C’est le tien
C’est le mien
Celui qui a été
Cette chose toujours nouvelles
Et qui n’a pas changé
Aussi vraie qu’une plante
Aussi tremblante qu’un oiseau
Aussi chaude aussi vivante que l’été
Nous pouvons tous les deux
Aller et revenir
Nous pouvons oublier
Et puis nous rendormir
Nous réveiller souffrir vieillir
Nous endormir encore
Rêver à la mort
Nous éveiller sourire et rire
Et rajeunir
Notre amour reste là
Têtu comme une bourrique
Vivant comme le désir
Cruel comme la mémoire
Bête comme les regrets
Tendre comme le souvenir
Froid comme le marbre
Beau comme le jour
Fragile comme un enfant
Il nous regarde en souriant
Et il nous parle sans rien dire
Et moi j’écoute en tremblant
Et je crie
Je crie pour toi
Je crie pour moi
Je te supplie
Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment
Et qui se sont aimés
Oui je lui crie
Pour toi pour moi et pour tous les autres
Que je ne connais pas
Reste là
Là où tu es
Là où tu étais autrefois
Reste là
Ne bouge pas
Ne t’en va pas
Nous qui sommes aimés
Nous t’avons oublié
Toi ne nous oublie pas
Nous n’avions que toi sur la terre
Ne nous laisse pas devenir froids
Beaucoup plus loin toujours
Et n’importe où
Donne-nous signe de vie
Beaucoup plus tard au coin d’un bois
Dans la forêt de la mémoire
Surgis soudain
Tends-nous la main
Et sauve-nous.

Тази любов
/Превод LeeAnn/

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
и безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
и лоша като времето
когато лошо е то
тази любов така истинска
така красива
така щастлива
така игрива
и така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмнина
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
и от нас все чакана.
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
и така обляна в слънце лятно
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
и още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като ден
Крехка като дете
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
те забравихме
но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на таз земя
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
и без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
в гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
и ни спаси.

6 Comments

  1. Обичам преводите ти, LeeAnn, и подбора на стиховете! Запазваш и предаваш емоциите на автора така, както и той е искал, може би – всеки да почувства, че тези думи са казани сякаш лично за него.

  2. Strahotno e Dani! Kraqt e tolkova silen, prosto me vduhnovi, vupreki che mi se spi kato na debela kotka i mijam kato piqn durvar…:) SUPER!:>

  3. Гери,
    Затова толкова много харесвам Превер – защото пише, сякаш в момента ти говори. А за емоциите – старая се, наистина, но не винаги успявам. 🙁

  4. “Винаги”, за мен поне, е много трудна за изпълнение и възприемане дума. Но пък ти подбираш да ни зарадваш с точно тези стихове, чиито емоции са в теб и то в точния момент 😉

    Хей, и нали бяха забранени в блога тези личица :(…?!

  5. Бяха ли? Те още са си забранени 😉 !!!!

    Благодаря ти, Гери – за винаги точните думи в най-точния възможен момент!!! Как го правиш не знам, ама не спирай, моля! 🙂 🙂 🙂

  6. Ами сигурно случайно става 😉 Но няма да спирам, Дачи, особено като видях колко радостни усмивки пораждат 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.