Кой ще пристигне… последен?

Организаторите на състезание по колоездене решили да връчат „Зелената фанелка” на този състезател, чийто велосипед пресече лентата на финала…  последен. Въпреки нетрадиционния подход, всички състезатели въртели педалите с пълна сила. Защо?

Continue reading

Облаче в детската градина

Ако сте гледали филма „Ченге в детската градина”, мога да обясня кратко – и на Облачето му се случи нещо такова, ама малко по-различно 😉 И доста по-красиво и вдъхновяващо. Имаше едно време един Облак… Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче. Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето… След като сбъдна тази мечта, Облачето стана звезда – ама не от онези, дето блясват като направиш пакост – а една друга – по-специална – от тези, които с греенето си предизвикват усмивки, а с усмивките си – греене….

Continue reading

ЧАНОВЕ на пет години!

17 април 2010 г. 10.30 ч. сутринта. Събота е! Най-после! От кога го чакам този ден! Днес е тържеството по повод 5-я рожден ден на Чанове. „Официално” ЧАНОВЕ са се родили на 11 април, но тази година купонът се падна на 17-ти, в събота. … 18.00 ч. Някой репетира – последна настройка на микрофони, защото залата започва да се пълни… 19.00 ч. Зазвучава химна на България. 360 човека стават на крака. Част от тях запяват. Тръпки ме побиват. Има нещо много магично-специфично в тази мелодия… Партито по случай 5-я рожден ден на клуб по български народни танци „Чанове” започва. Тази година годишнината е кръгла и специална и партито също е специално – пълно е с изненади за гостите. Изненади, които тайно, старателно и много предварително…

Continue reading

Честит празник, мечтатели!

Замени калните улици за розови покриви, сивите сгради – за синьо небе, ходенето – за летене, седенето – за танцуване,  тъгата в душата – за безбрежността на океана и нарисувай мечтата си. Първо с пръсти, после с думи, а цвета ще го добави тя, сама 🙂  Честит празник, мечтателю!

Continue reading

Хрониките на Етикпуд

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди. Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка. Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги. Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉 Особено високо…

Continue reading

Весели празници и шарени делници!

Съхрани светлинката в себе си. Често пъти едно кратко просветване в тъмното, може да те избави от окончателното фатално изгубване. Раздай от светлинката на света около теб. Само така ще можеш да бъдеш сигурен, че когато се изгубиш ще има кой да ти изпрати светлинка.

Continue reading

Най-хубавата шега

Имало едно време една банда калпазани, която се чудела на кого какъв първоаприлски номер да погоди. Тези калпазани били само двама, но пък шегите им били като за двайсет. Имало наоколо и една принцеса, която изобщо, особено на моменти, ама хич не разбирала какво става и им се хващала на номерата. И така, точно преди две години и два дни, калпазаните решили (кой-знае защо) да  споделят с принцесата поредната си калпазанска идея за първоаприлска шега. Принцесата толкова много харесала идеята и така силно отказвала да повярва, че това е шега, че на калпазаните им се наложило да я осъществят наистина. И така, най-хубавата първоаприлска шега, станала реалност насериозно и вече две години помага на хората да ходят по земята усмихнати. И не само калпазаните и…

Continue reading

Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен. В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем. Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉 Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути…

Continue reading

Топла супа

Тия дни съм на вълна „задачки от близкото минало” и ви предлагам още една 😉 Живеели заедно трима съквартиранти и имали печка на дърва. Една сутрин, Иван установил, че неговите дърва са свършили и помолил другите двама да го пуснат да си свари супа на техния огън. Петър бил донесъл 3 дървета за огъня, а Тодор – 5. Пуснали Иван да готви, срещу условието да си плати използваните дърва. Иван им дал 8 лева. Как са си разпределили парите – колко лева е взел Петър и колко Тодор? (хихи – и защо са си ги разпределили така 😉 )

Continue reading