Хрониките на Етикпуд

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди.

Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка.

Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги.

Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉

Особено високо се цени от гражданите т.нар. зимен риболов. Най-предприемчивите пробиваха дупки в леда и ловяха жива риба. Други, пак предприемчиви, но мързеливи, палеха огън върху леда и тъй като все пак това е дупка, а не язовир, подгряваха водата вътре, докато от нея изплува варена риба и носеха у дома полуготова храна. За радост на съпругите си.

В Етикпуд се живее лесно, защото Икпуд-ите си имат Акпуд за всяко нещо – култура, образование, здравеопазване, транспорт…

Не, не се заблуждавайте – това не са някакъв вид министерства, а по-скоро са някакъв вид божества, на които хората принасят в дар най-ценното си: на Акпуд-а по здравеопазване, хората принасят в дар здравето си, на Акпуд-а по културата и образование – културата и образованието си и т.н. До скоро Акпуд-и имаше само в столицата и в големите градове, но вече не е така – във всеки град, село, махала има поне по една Акпуд на здравеопазването и една на културата и образованието, така че на хората-Икпуд-и вече не им липсват божества.

Божествата научиха хората-Икпуд-и да си помагат. Когато някой влезеше, особено случайно, в  някоя Акпуд, другите започваха да му помагат – разширяваха му мястото, така че да му е по-удобно и да може да вземе и семейството си със себе си. Защото каквото влезе в Акпуд, остава там завинаги.

Божествата научиха хората-Икпуд-и да им се кланят. И колкото повече хората-Икпуд-и им се кланяха и им принасяха жертви, толкова повече божествата растяха и се разпространяваха. И хората-Икпуд-и  бяха щастливи, защото някой им беше казал, че когато  Акпуд –ите завладеят цялата страна, тогава ще настъпи вечното щастие, защото всички ще са стигнали до по-долната земя.

Интересно как ли ще си кръстят страната тогава…