… сякаш поели са по някакъв път,
и сякаш смисъла в него откриват,
сякаш спират за миг
и небето в очите поглеждат,
и сякаш готови са да продължат.
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
… сякаш поели са по някакъв път,
и сякаш смисъла в него откриват,
сякаш спират за миг
и небето в очите поглеждат,
и сякаш готови са да продължат.
сякаш са наредени, за да се поучаваме за реда и толерантността, в който бихме могли да живеем … е … верно, че некои са настъпали други, ама … 🙂
красотата е навсякъде …
“…красотата е навсякъде…”
да, макар че е адски субективна
@UZUMAKI
… и слава богу! 😉
Не знам защо винаги като видя снимка от това езеро, първата ми представа е свързана с музика. С наредени една до друга (и над друга) грамофонни плочи, или дискове. А тук, както и се губят в тъмното небитие… да се чудиш феичките какъв ли ритъм ще изберат в ленивия следобед 🙂
@deni4ero, не са се настъпили листата – те така се размножават. 😉 😛
(няма да се обаждам повече, че развалям естетиката) 🙂