От спомените натежала,
с поглед във тъга удавен,
снага изправена едва удържа
и в стон сподавен
последно „сбогом” казва…
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Покъртително! … и съчетанието най-вече!
Чакай да видим на Ники дали ще му хареса…
Видях оригинала на снимката. Цветна още повече подхожда на заглавието. С различните цветове боя и мазилка изглежда като мозайка от различни моменти от миналото. Остатъци от отминали времена.
Само пролетното настроение не ви се е получило и на двамата. 😉
Графиньо, пролетно настроение – напролет 😉
В момента вали сняг над Черни връх…
@LeeAnn
няма начин да е чак толкова дефьектен 😀
еее, не казах това 😉
много силно съчетано…жестока си leeAnn…
….с поглед в тъга удавен…
чак пък жестока…