LeeNeeAnn

Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически. Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път… Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж…

Continue reading

Къде (в кой град) се намира тази сграда?

Continue reading

Сънувах наяве лилава мечта – промъкна се бавно когато падна нощта… Облак от звук тишината прогони, Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим… Мелодия бавна сетивата пробуди и душите ни сля в ненатрапчив захир… Песен любовна в сноп светлина ни превърна и робата на тъмнината с писък раздра… Сънувах наяве лилава мечта, измъкна се бързо когато настъпи деня…  

Continue reading

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица… Минало известно време, преди Принцесата да свикне с мисълта и усещането, че част от сърцето й било затворено в стъкленица. Тревожела се всеки път, когато й се налагало да го ползва – когато помиришела цвете, или когато чуела завладяваща песен, или когато съзерцавала небето… Притеснявала се, защото не знаела, дали стъкленицата, която носела в сърцето си, ще издържи. Принцесата се страхувала, че ако стъкленицата…

Continue reading

С всяко докосване мрака боли Всяка болка стените руши С всяко твое докосване светлината си проправя път през нощта.  Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато от мрака не остане дори и следа. И когато светлината превземе света, двамата с теб ще вървим ръка за ръка, излекувани и спасени, без спомени забранени, разпръсквайки капки жива вода!  Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато светлината превземе света.

Continue reading

Всяко живо същество в природата има нужда от баланс. Цветята, тревата, дърветата имат нужда от баланс, за да се развиват и растат. Птиците, рибите и зверовете също имат нужда от баланс, за да изпълняват предназначението си в природата. А какво остава за хората! Човешките същества също имат нужда от баланс и то в много по-голяма степен, отколкото самите те предполагат. Даже някои хора, като мен например, имат нужда от повече от един баланс… Допускам, че има хора, които могат да кажат, че живеят в баланс, ако просто внимават какво ядат, или ако просто си тръгват от работа в 18.00 и не се сещат за нея до 9.00 ч. на следващата сутрин, или ако просто спят осем часа… Може би такъв тип баланс е лесен за…

Continue reading

Върви напред и мисли за началото, а не за края. Мисли не за началото, чиито път извървяваш в момента, а за началото, което те очаква след това. Ставай с мисълта не какво имаш да довършиш днес, а с мисълта какво ново добро можеш да започнеш днес. Не мисли как да стигнеш до края на пътя, а какви хубави неща можеш да свършиш докато вървиш по него. В края, колкото и далеч да е той, те очаква винаги единствено и само едно: Новото начало! Новото начало, което е невъзможно без смислено извървения път! Желаем ви весели празници и смислени нови начала през 2013 година! Lee&NeeAnn

Continue reading

Нямам навик да се превъзнасям по актьори, певци или музиканти. Е, поне не писмено 😉  Но както всяко нещо, явно и за това си има първи път. Истината е, че колкото и да харесвам някого, то обикновено не ми се удава възможност да се доближа до него дотолкова, че да мога да го усетя и да си съставя моето си собствено мнение. Не е тайна, че харесвам например Брус Уилис, Джейсън Стейтъм и разни други ръбати муцуни, но какво да пиша за тях, като не съм прекарала близо до тях и една секунда. Дори интервютата с народните изпълнители, които правя за Хоротеката не ми дават достатъчно усещане за хората като личности – все пак интервюто трае едва един час! След това те пеят, ние танцуваме…

Continue reading

Да си призная, не знам откъде да започна… Досега ми беше лесно да качвам рисунки на Валя, ей така за удоволствие, без да има нужда да им слагам дори заглавие, защото те сами говорят за себе си, пък и вие винаги намирате какво да кажете и моите думи бяха излишни. Сега, обаче, трябва да започна аз. Валя реши да продава рисунките си. Решението й не е спонтанно. Отне й известно време, за да намери смисъл в това да се раздели с нещо толкова ценно за нея самата. Няма нужда да казвам, че в тези рисунки е вложено много повече от просто „талант и свободно време”. Винаги, когато е ставало дума за продаване на рисунки, тя ми е казвала, че рисунките имат стойност, но тя не…

Continue reading

Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и коректив едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме, да бъдем внимателни, благодарни и съпричастни.  Обикновено ние не ги виждаме. Някои от нас ги усещат, други не. Но, независимо дали вярваме в тяхното съществуване, независимо дали ги усещаме или не – те са наоколо и следват ангелската си мисия. Случва се обаче Ангелите да паднат. И не вярвам, че това се дължи на случайност. Но тогава боли. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Болката променя вселени….

Continue reading

I enjoy too 🙄

Continue reading

… или Ден на семейството По света има религии най-различни и най-разнообразни. Не съм познавач на религиите, но напоследък четох нещо, което ми направи впечатление. За хората от една религия, която отдава огромно значение на одухотвореността и баланса, е много важно да можеш да отговориш на три въпроса и те задават тези три въпроса буквално на всеки срещнат, било то познат или не. Въпросите са съвсем прости: „Откъде идваш?”,  „Накъде отиваш?” и „Женен ли си?” Или с други думи: Знаеш ли кой си, имаш ли цел и посока в живота и къде принадлежиш! Особено много ми допада този начин на мислене. Ако се вгледате по-внимателно ще откриете, че зад тези въпроси се крият отговори, свързани не само с баланса, но и със съзидателното, което толкова…

Continue reading

Желания изпълняваме всякакви 🙂 Макар че, ако зависеше от мен, аз не бих рисувала Робърт Дауни Дж. като хлапак, защото е толкова объл и сладникъв, че чертите му се размиват под молива. От друга страна, познавайки поръчителя на това ППЖ, съм сигурна, че тази снимка е избрана не въпреки физиономията на Р.Д. Дж., а именно заради нея 😉 И така, на вашето внимание: Открийте разликите 🙂

Continue reading

Днес, 1 ноември, всяка година празнуваме деня на народните будители. При това, „празнуване” е много силно казано – децата не са на училище, но родителите са на работа и се чудят кой да им гледа „празнуващите” деца. Без никакви угризения мога да кажа, че това е български празник, който с течение на годините е олекнал и вече не изпълнява предназначението си. А какво е предназначението му? – ще попитате. Именно фактът, че питате, потвърждава тезата ми за загуба на предназначение. И значение. Предназначението на празниците, особено когато те са национални, обикновено е да си припомним минали събития, способствали по безспорен и героичен начин за днешното ни щастливо съществуване. А този празник конкретно, е с още по-специално предназначение – да ни събуди, да ни накара да мислим, да ни…

Continue reading

Всички снимки към тази история са правени от Валя. Това, което не знаете е, че с някои от тях (неприсъстващи тук), тя участва в конкурс на Списание 8 на тема “Тайната на занаятите”. В конкурса имаше участващи повече от 500 снимки, но само 58 от тях заслужиха да стигнат до почетно показване на моста до НДК („Мостът на влюбените”). Това е снимката, стигнала до моста 😉 Разбира се, всеки човек иска признание за труда и таланта си. При това веднага и на най-високо ниво и има хора, които често забравят, че успехът е въпрос на балансирана комбинация 🙂 За щастие, Валя знае, че освен талант се искат и доста усилия, за да напредваш и че да си в първите 58 не е малко постижение! Пожелавам ви…

Continue reading