Всяко живо същество в природата има нужда от баланс. Цветята, тревата, дърветата имат нужда от баланс, за да се развиват и растат. Птиците, рибите и зверовете също имат нужда от баланс, за да изпълняват предназначението си в природата. А какво остава за хората!
Човешките същества също имат нужда от баланс и то в много по-голяма степен, отколкото самите те предполагат. Даже някои хора, като мен например, имат нужда от повече от един баланс…
Допускам, че има хора, които могат да кажат, че живеят в баланс, ако просто внимават какво ядат, или ако просто си тръгват от работа в 18.00 и не се сещат за нея до 9.00 ч. на следващата сутрин, или ако просто спят осем часа…
Може би такъв тип баланс е лесен за постигане, но на мен той не ми е достатъчен.
Буквално преди няколко дни установих, че това да живееш в баланс, според собствените си разбирания за баланс, не е просто, но е много важно, за да се чувстваш като пълноценна личност.
Също така установих, че съм губила собствения си баланс бавно и продължително, в продължение на повече от две години и за да го възстановя, ще ми бъде нужно нещо повече от просто заричане от типа „Връщам си баланса”.
Спомням си точно кога рязко намалих писането в блога, спомням си и защо…
Спомням си кога съзнателно реших да отдам превес на работата си, за сметка на личното си време…
И въпреки, че тези решения бяха осъзнати, с течение на времето установих, че не са правилни, защото ми нарушават баланса… Отдавайки превес на работата си, лишавах себе си от любими занимания. Не бях нещастна, защото много харесвам работата си, но ми се натрупа умора, която би било възможно да бъде компенсирана от (липсващия) баланс.
За да съблюдавам поне малко съотношението работа/лично време и да не лишавам семейството си от себе си, лишавах себе си от любими занимания – пишех по-малко, ходех на репетиции доста по-рядко и още по-рядко ходех просто да танцувам с компанията от Чанове. Не бях нещастна, защото много обичам семейството си, но ми се натрупваше някаква липса, която би могла да бъде запълнена от някакво лично творческо предизвикателство…
Или с други думи, явно съм човек, който има нужда от повече от един баланс… И ако балансът работа/лично време, се постига относително лесно и е въпрос на още малко самодисциплина, то балансът лично време/лични предизвикателства е малко по-сложен.
За да постигнеш такъв тип троен баланс, определено трябва да работиш нещо, което много харесваш, за да го работиш с лекота; трябва да имаш много подкрепящо семейство, което да те насърчава да делиш личното си време между семейството и себе си и да те насърчава да приемаш творческите предизвикателства, от които имаш нужда.
Творческото предизвикателство вече е на лице, така че вярвам, че 2013 ще бъде интересна година, пълна с изненади 😉
Имам и останалите предпоставки и затова вярвам, че 2013 г. за мен ще бъде годината на възстановения баланс!
Пожелавам го и на вас!
С две ръце съм за този баланс. Стиискам палци да го постигнеш, защото най-сетне няма да има нужда от мрънкотене.
А това, че сър Никълъс има сериозна причина да не се включва – не значи, че и той не ми липсва. Пък и съм почти сигурна, че в архива си има достатъчно добри неща, които могат да се покажат.
Май пак не го докарах до стилистиката на мрънкотенето, ама… 😛
ще стане, зори, аз съм почти там 🙂
а за мрънкането – нали си знаеш, че то традиционно не помага 😉
За разбирането за постигането на сложната ти организация за постигането на баланс – me happy 😀