Валя рисува за Яна

Да си призная, не знам откъде да започна…

Досега ми беше лесно да качвам рисунки на Валя, ей така за удоволствие, без да има нужда да им слагам дори заглавие, защото те сами говорят за себе си, пък и вие винаги намирате какво да кажете и моите думи бяха излишни. Сега, обаче, трябва да започна аз.

Валя реши да продава рисунките си.

Решението й не е спонтанно. Отне й известно време, за да намери смисъл в това да се раздели с нещо толкова ценно за нея самата. Няма нужда да казвам, че в тези рисунки е вложено много повече от просто „талант и свободно време”.

Винаги, когато е ставало дума за продаване на рисунки, тя ми е казвала, че рисунките имат стойност, но тя не се мери с пари. Трябва да има смисъл! Винаги съм се удивявала и възхищавала на мъдростта, с която децата са способни да гледат на нещата от живота!

Преди известно време, Валя намери Смисълът, заради който да си продаде рисунките.

„Смисълът” се казва Яна и за нея ви разказах преди няколко дни. Бях обещала да ви кажа какво още имам наум и дойде време да спазя обещанието си.

Истината е, че това желание е на Валя! Нашето участие, като нейни родители, е само логистично. Тя запретна ръкави и с малко помощ от приятели и татко си, направи скромен сайт и електронен магазин, от който да е възможно да се продават рисунките. Ели от ДЕБРА пък й помогна да се свърже с майката на Яна.

И така, ето ни тук – не на финала, а в началото на нещо трудно, но много хубаво и смислено.

Всички парички, платени за рисунки, отиват при семейството на Яна, така че да направим живота на детенцето малко по-поносим.

Инициативата няма срок. Валя ще спре, когато се изчерпят рисунките и ако не успява да наваксва със заявките за нови. Но дори и тогава, ние (големите и уж отговорни възрастни) можем да продължим да се грижим за Яна – поне докато държавата осъзнае, че това задължение е нейно и поеме поне част от финансовата грижа за Яна.

Няма да крия, че положението с болестта на Яна е „стандартното” за нашата действителност. За болестта не се говори, или ако нещо се спомене в някой едноминутен репортаж, то е от чиста куртоазия. Но резултати няма. Можете ли да си представите, че в България има лекари, които никога не са чували за тази болест? Това, с повече спор със себе си, мога и да го приема някак. Но това, точната диагноза на болестта на детето ти, поставена от българска болница, да стане готова два месеца след погребението на бебето, родено с ЕБ – това не мога да го приема!

Извинявам се, ако съм разстроила някого, но фактите са си грозни.

Това трябваше да бъде положителна статия, в която да ви разкажа как моето изключително дете е решило да помогне на друго не по-малко изключително дете да живее по-добре.

update: 06-03-2020: Рисунките на Валя отдавна свършиха, но грижите за Яна продължават. Ако искате да питате нещо или да помогнете на Яна, пишете ми (на мейла на приказката).

Ако искате да питате още за болестта и за някакви по-сложни и принципни неща – имам уверението на Ели от ДЕБРА, че ще отговаря на вашите въпроси.

Успех, Яна!