Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически.
Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път…
Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж е по-добър от стария? Временно да, но само докато му дойде времето да бъде изхвърлен.
Всеки иска да пътува. Хвърляй стария багаж и поемай смело напред. Новият ти багаж ще те настигне…
Даммммм, едно малко куфарче стига, а понякога и без него може …
Е, би било добре да знаеш къде отиваш. Казват, че това било половината от пътя…
(позволих си да сложа картинката директно в коментара).
Понякога е хубаво и като не знаеш къде отиваш. Попадаш на странни места, виждаш прекрасни неща, които не си предполагал, че ще видиш …
Надявам се да не преча тук, както неканена се промъкнах. Ноооооо … отдавна съм фен на мястото, заплениха ме доста неща, най-вече принцесешкият речник. И особено думата ПЪК.
пп. Давам линк към една картинка (не зная как се слагат), която отдавна си пазя. Едно легло е, то даже си има име “Principessa”. Не мога да видя само граховото зърно къде е, но там ще да е някъде отдолу … 🙂
(Картинката добавена 🙂 )
Niki, това му е хубаво на това място – Няма нужда да си канена, за да си винаги добре дошла 🙂
Благодаря ти, че се показа!
Понякога има стар багаж, който е ценен и не трябва да се изхвърля. Номерът е в това да вземеш толкова, колкото можеш да носиш … и колкото искаш да носиш, за да не се претовари сърцето или душата, че без тях пътят губи смисъл и значение.
На мен понякога и джобовете ми стигат, но друг път едва затварям куфара, което само ми вреди 🙂
мдам, тайната е в баланса, а той е едно от най-сложните неща май…