Когато страстта ти препуска по сцената…

Нямам навик да се превъзнасям по актьори, певци или музиканти. Е, поне не писмено 😉  Но както всяко нещо, явно и за това си има първи път.

Истината е, че колкото и да харесвам някого, то обикновено не ми се удава възможност да се доближа до него дотолкова, че да мога да го усетя и да си съставя моето си собствено мнение.

Не е тайна, че харесвам например Брус Уилис, Джейсън Стейтъм и разни други ръбати муцуни, но какво да пиша за тях, като не съм прекарала близо до тях и една секунда.

Дори интервютата с народните изпълнители, които правя за Хоротеката не ми дават достатъчно усещане за хората като личности – все пак интервюто трае едва един час! След това те пеят, ние танцуваме и те си тръгват, от което добивам представа само за професионалните им качества. Това евентуално предизвиква възхищението ми, но не ме интригува…

Много повече се вълнувам когато имам възможност да прекарам с някого няколко часа, в които освен пеене, свирене, танцуване или актьорска игра, да мога да поговоря с него, да го наблюдавам как общува с хората около себе си (не само с публиката)…

Наскоро имах възможност на два пъти да бъда достатъчно дълго достатъчно близо около Владо Димов и трябва да си призная, че съм повече от впечатлена!

За първи път чух името „Владо Димов” преди доста години в “Шоуто на Слави”, след което Владо се позагуби от моето полезрение. Междувременно се оказа, че той е завършил пеене в Музикалната Академия и даже вече е преподавател там и си има клас студенти…

От какво съм впечатлена ли?

От професионализма! Този човек, освен че има специфичен и много интересен глас, който трудно мога да сбъркам, има и много широк диапазон на гласа (ако това е термина). В зависимост от песента и аранжиментът й, гласът му звучи всеки път по различен начин!

От излъчването! Ако Владо реши да заплаче докато пее – ще заплачеш и ти! Като те погледне и се усмихне – грейваш! Ако затвори очи – и ти затваряш очи! Докато той е в песента – и ти си там! Ако ти поднесе микрофон да пееш – пееш 🙂

От начинът, по който случва нещата! В момента Владо е преподавател и има студенти. Впечатлена съм от начина, по който се грижи за тях. Да, умишлено не казвам „преподава”, а „грижи”. Видях го как представя студентите си, как пее с тях, как ги подкрепя и развива. Видях как се държи с тях и как те го гледат в очите. Имах възможност да си поговоря с него и да чуя как разсъждава и това, което чух, искрено ми допадна. А то бе в подкрепа на това, което виждах и сама – Владо прави всичко, свързано с музиката, от сърце и душа!

Защо ме впечатляват такива неща ли? Защото забелязвам, че хората напоследък правят нещата без мисъл и чувство, колкото да отметнат задачата, и много рядко влагат в нея нещо от себе си. Когато говорим за изкуство, подобен подход е пагубен. Когато говорим за изкуство, единственият начин да бъдеш успешен е, публиката ти да вижда как сърцето ти и страстта ти препускат по сцената.

За мен, в това отношение, Владо Димов е находка: отдаден, харизматичен и много много талантлив!

И, ако позволите, още едно последно сравнение: Владо е като облаците – всеки път, когато го погледнеш е различен, а това, което чувстваш покрай него не може да се запечата на снимка.

П.П. Влади, благодаря ти за страхотната вечер!