Днес, 1 ноември, всяка година празнуваме деня на народните будители.
При това, „празнуване” е много силно казано – децата не са на училище, но родителите са на работа и се чудят кой да им гледа „празнуващите” деца.
Без никакви угризения мога да кажа, че това е български празник, който с течение на годините е олекнал и вече не изпълнява предназначението си.
А какво е предназначението му? – ще попитате. Именно фактът, че питате, потвърждава тезата ми за загуба на предназначение. И значение.
Предназначението на празниците, особено когато те са национални, обикновено е да си припомним минали събития, способствали по безспорен и героичен начин за днешното ни щастливо съществуване. А този празник конкретно, е с още по-специално предназначение – да ни събуди, да ни накара да мислим, да ни провокира.
Аз обаче нямам усещането, че се случва нещо подобно и именно заради това твърдя, че този празник не изпълнява предназначението си. А би могъл. Но преди това трябва да променим нещо. Няма да се впускам в разсъждения на тема дали трябва да празнуваме подвига на възрожденските ни писатели и кои са първите будители – в българското интернет пространство има предостатъчно слаби статии по въпроса.
Аз бих искала да насоча погледите ви в друга посока: да открием съвременните си будители – хората, които ни държат свързани с корените ни, тези, които учат децата ни да мислят, провокират ги да творят и да се развиват. На този празник бих уважила тези хора! Бих им поднесла подарък и бих им благодарила.
Днешният ден е празник на г-жа Блага Минева – човекът, който чрез личен пример учи децата ни що е то чест и достойнство и им помага да отстояват себе си.
Днешният ден е празник на г-жа Надежда Германова – човекът, който провокира попорасналите ни вече деца да бъдат полезни на обществото като откриват и защитават смислени каузи.
И не на последно място, за мен, днешният ден е празник на хореографите на клуб по български народни танци „Чанове” и създателят на Хоро БГ.
Честит празник, съвременни будители!
Поклон!
~~~~~
А вие кого ще поздравите днес?
Дени стигна до извода, че днес ще поздрави учителките си 🙂
А аз съвсем нескромно ще поздравя тебе не само заради деня, а и заради твоята способност да провокираш хората да мислят, да търсят доброто в себе си, да се изграждат като личности и да помагат и на другите.
Честит празник!
Е, Люлю…
… би било невъзпитано, ако не кажа поне едно мерси, та: Благодаря ти!!!
Честит празник и на твоята будна челяд! 🙂
Благодаря 🙂
Аз поздравих класната на дъщеря си, има и още… Има Будители, има!
Поздрави, компания:)
Меми, за щастие спомената г-жа Минева също ни е класна! И, да – ИМА! 🙂
Будители има и за радост все още има хора, които ги ценят – хора като нас, които могат да са благодарни. Да ти кажа аз благодаря на онези будители в моето ежедневие, без да имат нужда от специален празник.
Иначе си права, аз мислех също да пиша за Деня на будителите, но като видях колко маскирани млади хора имаше предходната вечер; млади хора, за които другия ден беше просто неучебен … някак си ми се отщя да пиша.
Но слава богу имаше хора, които да поздравя лично, че правят от сърце ежедневни опити да събуждат душите и съзнанието на децата ни … пък и нашето 🙂
Юлия, аз бях в същото колебание, но реших, че именно заради това колебание трябва да се пише, иначе след време празникът ни съвсем ще изчезне 🙂