Емоции в проза Archives - Page 12 of 13

За тъгата, търпението, темпераментът и още нещо с „Т”

LeeAnn December 3, 2006 December 3, 2006Емоции в проза 15

… Всичко започна от вечния въпрос кое е първо – търпението или темпераментът? Темпераментът или тъгата? Тъгата или търпението? Търпението или талантът? Талантът или търпението? Или обратното? Кой е измислил тъгата? А търпението? И какво общо има темпераментът с тях, защото талантът няма, освен, ако не се окаже, че се иска талант да си тъжен и/или търпелив. Търпението е измислено от някой тъжен човек, който, за да обясни настроението си, си е измислил, че чака някакво много важно нещо да се случи. Как иначе да си обясним това, че мъдрите хора, които уж били най-търпеливите на света, са толкова тъжни?! Да сте виждали усмихнат мъдрец? Аз не съм! Ако знаех всичко, щях да се ухиля до уши! Те не знаят, само се правят и затова…

Писмо до дядо Коледа

LeeAnn December 1, 2006 January 3, 2010Емоции в проза 14

Мили дядо Коледа, Пише ти едно пораснало дете с непораснали желания… Аз много слушках, дядо Коледа и искам… Искам и тази година, ангелчетата, които ще запалят коледната звезда у дома, да посипят звезден прашец по пътя си, така че нито един лош човек, страшна болест или дори лоша мисъл, да не могат да доближат дома ми и да докоснат обитателите му. Искам добрите хора да са тук дълго, а не да си тръгват първи. Искам лекарите и адвокатите да са безработни. Искам цветята никога да не увяхват. Искам любовта да лекува всичко Сега, а не да чака Времето да й свърши работата. Искам звездите да светят винаги и да показват пътя на самотните сърца към техните звездни половинки. Искам състраданието да се раздава в аптеките…

Вълшебният дъжд

LeeAnn November 25, 2006 March 23, 2007Емоции в проза 3

Най-сетне купестите облаци, дето ни висят над главите толкова време, благоволиха да се окрупнят, да се прегрупират в Cumulonimbus-и и да ни пуснат дъжд. Есенен дъжд… Седя си в колата в поредното задръстване и гледам как капките се стичат по стъклото, следвайки сравнително един и същи път. Гледам през тях и се сещам за минали години, когато ходехме с бъдещия ми съпруг по улиците в дъжда и същите тези капки се стичаха по щастливите ни лица, които оглеждахме в бистрите локви. Романтичен дъжд… След това пускам чистачката на колата. Тя внася невиждана суматоха сред дъждовните капки, но пък отваря път за нови и нови… капки и спомени… Продължавам да гледам… Забравих да спомена, че в София дъждът е вълшебен! Вълшебството и магията му се изразят…

Смехът

LeeAnn November 18, 2006 November 18, 2006Емоции в проза 2

Четейки нарочно блога на Ясен, случайно разбрах, че всеки трети четвъртък на ноември е световен ден на философията и това някак ме разпали да пофилософствам пред вас по един въпрос, който ме мъчи от известно време 😉 /Не, че ми е нужен “световен ден”, за да го направя 😉 / Тема на днешните ми мисли и чувства е смехът, но не като химическа реакция, а като човешко поведение. Смехът, всъщност, е една егоистична, субективна и принизително-подценителна човешка реакция! Така си е! Винаги се смеем на нещо, което на някой друг носи тъга или мъка в някаква степен. Когато някой падне, например. Колкото по-атрактивно падне – толкова по-смешно. А, ако някой го гони тъщата с точилката – смях до припадък. Ако някой е глупав и страхлив…

Скука-а-а, скука!

LeeAnn October 30, 2006 October 21, 2007Емоции в проза 19

Аз съм обикновен и скучен човек и обичам обикновени и скучни неща! Обичам да ми е скучно! Даже много обичам! Пристрастена съм към скуката във всичките й форми и проявления. Обичам, сутрин като погледна през прозореца,… колата ми да е там, където е била всяка предишна сутрин… За да е на едно и също място всяка сутрин, това значи, да спирам всяка вечер на едно и също място. Но, така е скучно. Много по-весело е да обиколиш квартала, за да намериш къде да паркираш. Обичам и като шофирам по улиците да ми е скучно. Всички, тихо и монотонно, сякаш унесени от скуката, да спират на пешеходни пътеки, … примерно. А защо не и на червен светофар? Супер скука! Но не, много по-весело е да свирнеш…

Височината дава сигурност

LeeAnn October 26, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

„Височината е твой приятел!” „Височината ти дава сигурност!” Това са фрази, които съм чувала в Сопот, по един или друг повод, все свързан с летенето. Разбирам, че това е така. Знам, че е така. Усещам, че е така. Но, че това наистина е така, ОСЪЗНАХ чак, когато се изплаших от ниското! Да! Колкото и странно и невероятно да звучи – изплаших се от ниското и направих нещо, което не съм очаквала от себе си – отказах се от полет! Първият ми полет беше от високо. Високо е 900 м денивелация, а ниско е около 100-150 м. При прав спокоен полет от 900 м. денивелация, без въртене в термики и без снишаване със спирали /не, че го мога, де ;)/ , летиш около 17 мин. 17…

Неизвестното

LeeAnn October 18, 2006 October 18, 2006Емоции в проза 12

Неизвестното… Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е. И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е. Но е толкова по-страшно… Какво е? … Чувство ли е?… Любопитство?… (Не)търпение?… Усещане ли е?… Вкус?… Вятър?… Светлина?… Свобода?… Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава… Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще…

Петък, 13-ти

LeeAnn October 13, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 6

Тази сутрин, като излязох на улицата ми се стори, че всички се държат така, сякаш днес е петък, 13-ти. И се сетих, че днес наистина е петък, и то 13-ти! Какъв прекрасен ден! Какво по-добро извинение за малоумните шофьори, които правят мелета по улиците, от петък, 13-ти? Петък, 13-ти е много подходящ за случване на лоши неща. Ами, така или иначе, злото ни дебне от всякъде, защо да не го извикаме именно днес?! Днес е празник за негативистите. Тези, които са убедени, че нямат късмет, че лошото се случва все на тях, че не им върви, че не могат нищо да постигнат. Днес е празник, защото, каквото и да им се случи днес, виновен ще е денят: петък, 13-ти. Всъщност, спомням си, че те се…

Насаме с небето … (първи самостоятелен полет с парапланер)

LeeAnn October 5, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 33

В Сопот, на 01 октомври 2006 г. останах за около 17 минути насаме с небето. Как стана това ли? С магия, разбира се. Рецептата й е простичка. Взимаш в почти равни количества /от всичко по много/: – Любознателност, граничеща с досада; – Желание и ентусиазъм, граничещи с лудост; – Търпение и разбиране /по възможност чужди/, най-добре от някой, който вече е бил там; – Доверие, подкрепа и любов от най-скъпия на сърцето ти човек, в огромни количества; – Подкрепа от други сродни души, в умерени количества; – Сълзи от радост и нетърпение, в неконтролируеми количества; – Страх до нивото на здравия разум, с леко треперене на брадичката; Смесването и хомогенизирането на съставките трае около 12 месеца. Когато всичко е готово, го натъпкваш в едни дънки,…

Най-страшен е самият страх!

LeeAnn September 11, 2006 June 29, 2020Емоции в проза 4

Много хора си мислят, че всичко екстремно е пристрастяващо! (Виж коментар № 3: “LeeAnn, всичко екстремно е пристрастяващо 🙂 Опитай нещо друго и ще установиш ефекта.”) Само, че няма нищо подобно! Екстремното само по себе си не е нищо друго, освен чувство. Но при всеки човек това чувство е различно. Ако всичко екстремно беше пристрастяващо, то всички софиянци щяха да са пристрастени към возене в маршрутки в пиков час… Май не забелязвам такива нагласи 😉 … Проверката в речника за “extreme” показва като значение “необикновен, извънреден, прекален”. Това означава, че думата екстремен може с еднакъв успех да се приложи като прилагателно едновременно към думи като “страх” и “удоволствие”. И точно от тук идва разликата във възприятието и грешната нагласа на хората. За повечето хора всичко екстремно…

Душата на парапланера

LeeAnn September 4, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 0

Крилото е живо и има свой собствен пулс, душа, глас… Глас, който ти говори и те води, а ти трябва само да се научиш да го разбираш, слушаш и следваш… При всяко трепване, всеки порив на вятъра, всяко движение, крилото издава звук с различна честота и тембър и запява песен… Песен, която излиза от неговата душа и се влива направо в твоята… Слушайки песента на крилото, душата ти се настройва на тази честота и членоразделната реч изчезва, а остават само звуците… Всяка камера, всяка връв, всеки ръб имат свой звук и глас, своя извивка и специфична осанка, които са част от тялото и душата на крилото. Те са невроните, те са гласните струни, те са кръвоносните му съдове. Когато си горе, сам с крилото си,…

Градът на чешмите

LeeAnn August 31, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 3

Вероятно няма да сгреша много, ако нарека Сопот “градът на чешмите”. Това е едно от нещата, които ме удивляват в този град, в който времето е спряло… Но не точно спряло, а вървящо в обратна посока… На всяка малка уличка, на всяко завойче, има чешма, сътворена от ръцете на майстор от миналия или дори по-миналия век, от която с пълна сила тече чиста, кристално бистра, освежаващо студена планинска вода. Заставаш пред чешмата, запленен от ромона на водата и спонтанно подлагаш шепи под чучура, за да отпиеш… Но тази палава вода не е за пиене… Тя е толкова буйна, че не се задържа в шепите ти, а ги ползва за водоскок и докато се усетиш те облива целия, така че сухо място да не остане по…

Летенето е болест

LeeAnn August 30, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 2

Летенето с парапланер е болест! Силно заразна и много много опасна, защото още не е измислено лекарство за спасение на болните! Болестта започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящи хора, с всеки поглед към небето и с долавянето на всеки неуловим шум на крило… И така, с течение на времето, блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък! Забележите ли пламък в очите на някого при споменаването на думи като “летене” или “парапланер” – бягайте далеч от него! За него вече надежда няма, но за вас все още не е късно да избегнете заразяването. Внимавайте, защото заразите ли се веднъж – връщане назад НЯМА! След всеки следващ полет, желанието за летене се увеличава, докато спре…

Двама…

LeeAnn August 10, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 8

Човек извървява пътя до този свят сам и когато дойде мига да си тръгне от него – отново си тръгва сам. През цялото останало време, по земния си път между началото и края, той споделя и не прави нищо самостоятелно. Взима и дава, търси и намира, изкачва се и слиза, издига се и пропада, мрази и обича… Но не сам! Въпроси, отговори, решения, пътеки, посоки, стремежи, желания, мечти… Но не сам!… Мечтите са за двама! Сбъднатата мечта е щастие! Само споделеното щастие е истинско! Истински щастлив е този, който може да открие искрицата щастие в очите на другия! Усмивката е за двама! Тя дава топлина на този, който улови трепета на устните… Красотата е за двама! Само видяната и докосната красота е истинска. Непочувстваната красота…

Чувството да съм горе

LeeAnn August 1, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

Качвам се на лифта и топката в стомаха ми расте. Не от страх. От вълнение и леко притеснение. Предполагам, че това чувство никога няма да изчезне. Ако изчезне, това би могло да значи, че летенето вече ми е безразлично… Няма начин да се случи… Значи и чувството няма да изчезне. А дали това е вълнение и притеснение в едно, или е ударна доза чист адреналин, още не съм установила. Не е важно какво е. Важното е, че то е част от неповторимото усещане да съм горе. Горе… Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната… Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения. Горе… Гледам напред… Виждам Средна гора,…

Парапланеризмът – спорт, забавление или професия

LeeAnn July 28, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 2

Какво точно е парапланеризмът? Много хора вероятно биха го определили като “екстремен спорт”. За “екстремен” може и да се съглася след известни спорове, но спорт със сигурност не е. Поне аз досега не съм чула някой да каже “Аз тренирам парапланеризъм”. Така че, лично аз, изключвам “спорт” като определение за парапланеризма. Дали е забавление? О, да, със сигурност и това е меко казано! Парапланеризмът не е просто забавление, а изключително удоволствие. Но не само удоволствие, а страст! Но не обикновена страст, а преживяване, като никое друго, познато на човешките сетива. Но не просто някакво силно преживяване, а предизвикателство, което не се изчерпва с един полет, с едно ходене и гледане на парапланери, дори не и с курс за начинаещи пилоти. Но не просто предизвикателство, а…

Чувството на път към Сопот?

LeeAnn July 27, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

“Какво чувстваш докато идваш насам?” Това ме попита Ицо /инструктор по парапланеризъм и пилот от Скайномад/ една събота, по време на поредния ни weekend, прекаран в Сопот. Тогава не му отговорих, защото отговорът не е лесен. Отговарям му сега: Ицо, какво е чувството ли? Чувството е дълго, всеобхватно и сложно!!! Дълго, защото започва в понеделник и завършва в петък вечерта! Това е едно дълго очакване, примесено с огромно нетърпение, неудържимо желание за летене и … малко лудост, вероятно… Обикновено още от понеделник планирам пътуване към Сопот в събота сутрин. Това значи, че от понеделник започвам да чакам да стане петък, а ако случайно се налага да пропуснем идване в Сопот, започвам да чакам да стане другия петък…. 😉 За разнообразие и по-лесно преживяване на това…

Градът, в който времето е спряло

LeeAnn July 16, 2006 February 29, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 15

Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Знам, че търпението е изтъкано от тънки нишки огнена жарава… Толкова тънки, че да помагат на мечтите да светят и толкова огнени, че да ми помагат да горя! Продавачът на търпение живее в град, в който времето е спряло. Там хората се ориентират по слънцето, облаците и вятъра! Няма значение кога ще попаднеш в този град – дали в делник или в празник, дали сутрин или вечер, дали денем или нощем. Хората, които търсиш винаги са там и винаги правят това, което могат най-добре – хвърчат! Или за разноообразие…

Първите сто крачки

LeeAnn July 5, 2006 November 13, 2008Емоции в проза 12

Когато, преди около девет месеца срещнах NeeAnn, не знаех какво ме очаква. Да не говорим, че дори не си и представях, че ще ми се случи това, което ми се случи… Когато той ме откри, ми подаде ръка и ми предложи немислимо, за тогавашните ми разбирания, предизвикателство… Мислех си колко е трудно да се впуснеш в авантюра, особено такава, когато някой вярва в теб, но ти самият не си вярваш. Подходих по момичешки плахо и неуверено и дълго време отказвах да приема предложението му. Той ме обграждаше с търпение, внимание и разбиране, но… не се отказваше. Не се отказа изобщо! Дори напротив, лека-полека ме накара да се съглася с неговото решение, мислейки го за свое… /и до сега не знам как успя!/ Съгласявайки се да…

Търпението

LeeAnn July 4, 2006 December 23, 2007Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 22

Знаете ли къде се продава то? А от какво е направено? Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Предполагах, че Ледът продава търпението. Но не е той! Докоснах го и го превърнах в пара, а неговата чезнеща студенина едва успя да охлади пламтящите ми краища и да ги превърне в къдрици от жарава… Тогава си помислих, че сигурно Вятърът носи търпението със себе си. Все пак, той е ходил навсякъде, познава всички, говорил е с всички, а затова вероятно му е нужно много търпение. Но не е и той! Докоснах го и той се превърна в…

Category: Емоции в проза