LeeNeeAnn

Барселона на Гауди: Casa Vicens

LeeAnn October 14, 2008 February 25, 2020Пътеписи 4

Човешките сетива са най-странното божие творение. Невероятно е как човек е в състояние да възприема едновременно с всичките си сетива наведнъж и неща, с които ги е „хранил” два дни, след това да занимават ума му с месеци. Всеки път, когато се върна от Барселона се чувствам точно така: За два-три дни събирам толкова впечатления, че след това мога да говоря за тях, да ги разказвам и споделям с месеци. Не знам как се получава… Всъщност, излъгах! Знам! Гауди е виновен! По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Обикновено туристите се разхождат по големите булевари – пеш или с панорамен автобус – и някакси очакват да видят такава къща. Истинските изненади обаче са другаде… Представете си… Ходите си по…

Барселона на Гауди: Sagrada Familia

LeeAnn October 10, 2008 February 25, 2020Пътеписи 19

Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания. Строежът на храма е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. и последните обещания, които чух относно завършването му гравитират около 2026 г. за стогодишнината от смъртта на гения. Саграда Фамилия е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. През 2006…

Барселона на Гауди: Casa Batlló

LeeAnn October 6, 2008 February 25, 2020Пътеписи 6

Всеки път, когато отида в Барселона и се докосна до нещо сътворено от Гауди се удивлявам – колкото от него, толкова и от себе си. От Гауди се удивлявам, защото той притежава талант, който не мога да си представя как е възможно да се побере само в един човек и всеки път си мисля, че казвайки, че черпи вдъхновение от природата, това е нещо повече от вдъхновение – не може да е толкова просто. Това вероятно е някаква специална връзка с природата, която не е прекъснал като дете… От себе си се удивлявам, защото всеки път когато си помисля, че Гауди вече няма с какво да ме изненада, той ме изненадва дваж повече и аз се чудя на собствената си наивност и всеки път си…

За Барселона – без емоции

LeeAnn October 5, 2008 March 2, 2020Пътеписи 21

Четете заглавието и не вярвате на очите си, нали? Знам, че знаете, че не мога да говоря за Барселона без да се усеща емоция, но ще се опитам. Без да обещавам, че ще успея. Пътуването с WizzAir: Трябва да призная, че съм приятно изненадана. Излетяхме абсолютно навреме и двата пъти – и от София и от Жирона, въпреки коментарите на всички, които чуха, че ще летя с WizzAir и споделиха „Нали знаеш – я излети, я не”. Е, WizzAir излита и каца навреме! /поне когато аз съм на борда 😉 / Самолетите на WizzAir за дестинация Барселона са чисто нови AirBus320 (А320), което също е приятна изненада. Очаквах да ни набутат в нещо като Икарус с крила, но за щастие – не познах. Екипажът беше…

Mediterranean…

LeeAnn October 3, 2008 October 3, 2008Фотодневник 2

Странности 4

LeeAnn October 1, 2008 October 2, 2008Фотодневник 14

Познай какво е това 🙂 продължение… Горните стълби свършват в бялата точка, която се намира в основата на тези стълби 🙂

Как се прави успешно интервю за работа

LeeAnn September 21, 2008 September 21, 2008Реалността 21

За да бъде едно интервю за работа успешно, то трябва да постигне това, което очаквате от него. За да постигнете някакъв очакван резултат, трябва предварително да формирате очаквания, като по възможност се придържате към реалността. За да се определи едно интервю за работа като успешно, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса: Какво означава „успешно интервю”? За кого трябва да е успешно – за кандидата или за работодателя? Аз ще се спра на варианта, в който целта на интервюто е то да бъде успешно за работодателя. В този случай отново следва едно прилично количество въпроси, чиито отговори трябва да откриете. Аз не само ще ви кажа, които са верните въпроси и правилните отговори, а и къде да ги търсите и как да ги намерите….

Принцесешко възражение

LeeAnn September 20, 2008 September 20, 2008Приказки за Рицари и още нещо 10

Всички принцеси са глезани, но не всички глезли са принцеси! П.П. Твърдението, че „глезла” и „принцеса” е едно и също нещо, е смешно, необосновано и фактологически неточно! Това е така, защото принцесите притежават още куп други свойства достойнства, освен това да са „глезани”. Принцесите безпогрешно могат да различат придворен сладкар от обикновен такъв, придворен мълчаливец от обикновен такъв, придворен смешник от обикновен такъв, могат да различат генномодифицирана тиква от обикновена такава, двор от дворец, грес от грис, успоредно от перпендикулярно (паркиране), както и дори ПТЗ от ПТП! А глезлите не притежават никакво друго свойство. Те са едни самозвани, добре прикрити лигли, които зле подражават на истинските принцеси, мислейки си, че фръцкането и консумирането на шоколад без боклуци, са достатъчни за короната. Е, да, ама не са, пък!…

Есенно-спортно…

LeeAnn September 19, 2008 September 19, 2008Емоции в проза 4

Планината се прости със зелената си дрешка и внезапно се преоблече като за огнен карнавал. Врабчетата изглеждат по-гладни и кафяви от преди… Навън е есен. Пак се случи! Отново! И тази година! Слънцето грее, но не топли и когато Вятърът задуха, това не е „Ухаа, каква хубава термика”, а вече е „Леле, навлиза студен фронт!” И тази година топлото временце отстъпи на студа само за една нощ. Кой лежал по поляни – лежал, кой летял – летял! 🙂 Винаги когато дойде есен се сещам за една приказка, която учехме в училище – за едно дете, което пишело защо му е любим сезона, който е навън и се оказало, че всеки сезон му е най-любим. И аз съм горе-долу така. Като посвикна със студеното, чак започва…

Shade

LeeAnn September 17, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 1

автор: Valka I am feeling so sad, Because life is keeping us apart. I love you in the same way There is barrier on the highway. I’m standing on my roof, looking at the sky. But it seems to be so high. Like you seem to be so away. But I hope I’m just going astray. My pencil is the barrel of a gun. Reminds me which side you should be on. I want to do an art That you will admire at. I have the picture in my mind. But nothing in my hand. And when I draw finally. The colors will be so lively. The shades will be so strong. They won’t change for very long. I’m just a notch in your bedpost,…

D’Artagnan …

NeeAnn September 14, 2008 September 16, 2008Реалността 21

Запознайте се с Д’Артанян. Той не е куче-бебе, като Сара, нито пък е куче Дани, които търсят своя стопанин, нито пък е персонажа, използван в романите на Александър Дюма-баща за тримата мускетари. А е издънка от тазгодишната реколта от източно-европейски таралежи. И не, не си търси стопанин по простата причина, че вече си намери, макар и за кратко. Разказана накъсо, неговата история досега е следната: За негов късмет или нещастие (все още се колебая как да определя случилото се с него), една сутрин беше намерен паднал в дупката на единия прозорец към мазето на къщата, в която живея. Поради редица дамски капризи, му се наложи да прекара в тази дупка някъде около седмица, като редовно му беше доставяна храна и вода. Но поради липса на…

night visions 06 …

NeeAnn September 12, 2008 September 12, 2008Фотодневник 0

Let Me Try Again

LeeAnn September 11, 2008 December 23, 2022Култура 0

https://youtu.be/g1jcF7bgqzs I know I said that I was leaving But I just couldn’t say good-bye It was only self-deceiving To walk away from someone who Means everything in life to you You learn with every lonely day I’ve learned, and I’ve come back to stay Let me try again – let me try again Think of all we had before – let me try once more We can have it all – you and I again Just forgive me or I’ll die Please, let me try again I was such a fool to doubt you To try to go it all alone There’s no sense to life without you Now all I do is just exist And think about the chance I’ve missed To beg…

Варна и Делфините

LeeAnn September 5, 2008 February 25, 2020Пътеписи 12

Варна не беше в частта „планирано пътуване”от тазгодишното историческо лято, но пък така стана още по-добре. Бързам да уточня – бяхме там само за три дни и успях да звънна само на един човек, другите да не ми се сърдят, моля, защото, ако много ми се разсърдят, догодина ще им отида на гости 😉 … за дълго… Варна… Ех, Варна, заприличала си на София… Трафик, мръсотия, теснотия, строежи… няма нужда да продължавам, нали 🙂 Ходила съм във Варна доста пъти, но по някаква причина все не успявах да видя делфините. Тази година, изключвайки плажа, това беше цел №1. Предвидливо бяхме посветили два дни на тази цел. И добре, че беше така. По информация от нета, представления има всеки ден без понеделник и са от 10.30,…

Е-еех, Морето!

LeeAnn September 4, 2008 September 4, 2008Емоции в проза 2

Харесвам начина, по който Вятърът и Слънцето спорят чия да бъде ласката, първа достигнала до жадната ми кожа… Харесвам хладната настойчивост, с която Вятърът описва вихърчета под брадичката ми… Харесвам вкусът, който Морето оставя по лицето ми… Харесвам чувството, което Пясъкът оставя в празната ми шепа след безмълвното си бягство… Харесвам дори недискретната упоритост, с която ме следва навсякъде… Харесвам песента на вълните по залез и лилавата им тиха безбрежност по изгрев… Харесвам писъкът на чайките и шума от крилете им… Харесвам гласът на делфините и усмивките, които телата им чертаят на хоризонта… Харесвам дори зелените морски цветя.

Приказка за пътя… (5)

LeeAnn August 31, 2008 August 31, 2008Приказка за пътя 7

Някога преди, Времето спряло да си почине… Спряло на едно място на име „Безутре” – уж град като град, но живеещите в него нямали утрешен ден. Всеки следващ ден бил точно като предишния. Жителите на Безутре толкова били свикнали с рутината, монотонността, сивотата, апатията, незаинтересоваността, че трябвало да мине доста време преди самите те да установят, че дните им се повтарят и че утре-то, за което преди мечтаели, така и не идвало. Накрая съвсем спрели да го чакат. Спрели да мечтаят. Спрели и да се надяват. Тогава и времето решило да спре за почивка. И с право. Защо да караш цветята да растат и птиците да пеят, след като така или иначе нямало кой да им обърне внимание? Жителите на Безутре отваряли очи всяка сутрин…

Кърджали и Перперикон

LeeAnn August 27, 2008 February 25, 2020Пътеписи 9

Кърджали беше в частта „планирано пътуване” от тазгодишното историческо лято. Но само толкова. Никога не бях ходила в Кърджали. Преди три години, когато се качихме на Перперикон, заобиколихме Кърджали отстрани. Е, за компенсация сега пък се загубихме в града, та го кръстосахме надлъж и шир – толкова обикаляхме, че на стрелката на gps-а й се зави свят 🙂 и при спряла кола продължаваше да описва елипси и сферички 😉 Всъщност, това че се загубихме не беше чак толкова лошо, защото иначе нямаше да видим Кърджали и този път. Оказа се, че мястото, на което отиваме да прекараме два прекрасни отпускарски дни, е извън града, на място, което не е обозначено нито на картите, нито на табелите. Ммм, на приключение ми намирисва… С питане, обаче, до Цариград…

На брега на сивото море

LeeAnn August 25, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

автор и художник: Lynn На брега на сивото море стои момиче малко и за любов зове. Влиза във водата, за да се избави и неусетно започва да се дави. На морето от страната друга момче я вижда и я чува, скача и за всичко то забравя на брега я вади и я спасява. Срещат погледите си двама и в миг всичко за тях остава. Толкова години чакали са това, да остави у сърцата им някой следа. Любовта ги посети като птиче малко, изтри със замах един съществуването им жалко. Сега двама те на брега стоят и звездите ярки прегърнати броят. Усмихната бе тя, лицето й светеше като зора. Играеха като деца сред цветята, толкова далеч изглеждаше тъгата. Но той в друга полянка се загледа, изостави…

Как се кандидатства след 7 клас

LeeAnn August 21, 2008 February 25, 2020Децата ни и ние!

Ще ви разкажа всичко на дълго и широко, но бързам да ви успокоя – НЕ е толкова страшно, колкото са ви го представили по телевизията и вестниците! Но това съвсем не значи, че не е натоварващо и изморително за всички. За безпроблемно кандидатстване след 7 клас трябва да се съобразите с няколко основни неща. Ще се опитам да бъда кратка, но изчерпателна. В момента системата за кандидатстване е следната: детето държи изпит по БЕЛ и математика, и евентуално по още един предмет, ако училището, което си е харесало го изисква. Училищата се подреждат като желания едва след като излезнат резултатите от изпитите. Тогава е възможно да се направи преценка за кое училище ще стигне бала на детето и за кое – не. Тази преценка се…

Страхът и човешките инстинкти

LeeAnn August 19, 2008 August 19, 2008Емоции в проза 19

Човешките инстинкти са една от най-интересните теми, свързани с хората, като личности. Инстинктите са тези, благодарение на които оцеляваме – те са нашата вродена „бронежилетка” – те ни пазят от опасности, още от раждането ни те ни показват коя храна е добра за нас и коя – не, кой човек е опасен за нас и кой не. Когато сме още деца инстинктивно преценяваме за чия обич да се борим и за чия – не, кого да обичаме и кого – не. Благодарение на инстинктите защитаваме децата си. Благодарение на инстинктите обичаме. Трудно ми е да преценя дали интуицията е инстинкт, но дори да не е – децата се раждат с по много и от двете. За действията ни, породени от инстинкти, не винаги има разумно…