Запознайте се с Д’Артанян.
Той не е куче-бебе, като Сара, нито пък е куче Дани, които търсят своя стопанин, нито пък е персонажа, използван в романите на Александър Дюма-баща за тримата мускетари. А е издънка от тазгодишната реколта от източно-европейски таралежи.
И не, не си търси стопанин по простата причина, че вече си намери, макар и за кратко. Разказана накъсо, неговата история досега е следната:
За негов късмет или нещастие (все още се колебая как да определя случилото се с него), една сутрин беше намерен паднал в дупката на единия прозорец към мазето на къщата, в която живея. Поради редица дамски капризи, му се наложи да прекара в тази дупка някъде около седмица, като редовно му беше доставяна храна и вода. Но поради липса на знания и трайни навици при отглеждането на подобни диви животинки, нищо чудно храната на Д’Артанян да не е била в достатъчно количество, вследствие на което той започна да проявява определени признаци на нервност и недоволство от положението, в което беше изпаднал. Научавайки за тези негови прояви и знаейки, че Choku-Geri има тясна връзка с този дял от науката, я помолих да му намери стопанин за отглеждане в полудиви условия. За мой (или по-скоро за негов късмет) такъв стопанин лесно се намери. И речено-сторено — Д’Артанян бързо беше приготвен за път към Централната Лаборатория по обща екология. За времето, докато го занеса до там, напъхан в една кутия за обувки, новите му стопани бяха приготвили временен дом за него.
Но за наше общо съжаление, май се оказа, че новия му дом нещо не е достатъчно функционален, затова се наложи да му се търси нов и по-удобен. За наша радост и такъв се намери:
А ето на какво беше заприличал Д’Артанян след още една седмица живот в новото си и функционално по-удобно жилище 🙂
Голям е сладур, нали? А аз се чудя защо всяка сутрин намирах паничката му с вода все едно, че си е мил краката в нея 🙁
Но с напредването на събиране на информация как и защо се гледат таралежи в домашни условия, бъдещия собственик взе да проявява неувереност в желанието си за дълготрайно ангажиране с неговото отглеждане, което доведе до промяна в плановете за житейско развитие на Д’Артанян. С почти пълно съгласие беше взето решение на Д’Артанян да се предостави свобода на придвижване и взимане на решения, свързани с неговия живот. Или казано накратко — решихме да пуснем Д’Артанян пак на свобода. За място, където да бъде свършено това добро дело беше избрана планината Лозен. И така, това е последната снимка на Д’Артанян, един ден преди връщането му на свобода 🙂
А казах ли ви, че е голям е сладур? И колко е пораснал само за две седмици интензивно хранене.
Искрено се надявам, че сме взели правилното за него решение и на Д’Артанян му предстои волен живот, без близки срещи от трети вид с разни други бозайници.
PS. Надявам се под формата на коментари, Гери да сподели своите впечатления от този малък палавник 🙂
Близките срещи на таралеж с други бозайници обикновено са за сметка на другите бозайници. 🙂
Абе защо ми се върти из главата някакъв спомен, че източно-европейските таралежи са защитени от закона и като такива не могат (а и не бива) да се отглеждат в плен?
Дачи, провери дали таралежът не е защитен вид. Мисля, че е забранен за домашно отглеждане (както са костенурките например) – пуснете го добичето в Борисовата градина (зад телевизионната кула) – там има колония таралежи и ще си намери компания
Всъщност и на Лозенската планина ще си намери компания:-)
Много се радвам, че Ники сподели тази история. 😀
Даниел Панев е прав, таралежът (Erinaceus concolor) е защитен вид (съгласно Приложение 3 от Закона за биологичното разнообразие). Той беше попаднал при Ники съвсем малък. Всички сте виждали грозната гледка от размазани по шосето таралежи и други дребни бозайници. При това положение, съвсем естественото решение беше да го задържим да поотрасне и после да го пуснем на свобода. По принцип първоначалната идея беше да поживее и да се аклиматизира в голямата градина на една колежка и после да го пуснем на Витоша, но след това решихме да остане при мен за две седмици. А той растеше сякаш с часове 🙂
След много умуване и обсъждане с колегите (все пак сме институция, която се занимава с природозащита), решихме че Лозенска планина е подходящо място (в сравнение с Борисовата, например). Добре е, че го пуснахме бързо, преди нежните грижи да притъпят инстинктите му. Да има възможност да свикне, да се поохрани, докато са по-топлите есенни месеци и да се подготви за зимен сън.
Като имам малко повече време, непременно ще поразкажа и аз за Д’Артанян, с още снимки, разбира се 🙂
Стойчо,
тук Гери е спец по таралежите, не аз 🙂
Добре, че сте се отказали от Борисовата градина, нямаше да оцелее хубавият еж… От парка отдавна изчезнаха таралежите, защото автомобилите са го наръфали отвсякъде 🙁
Поздравявам те за грижите за бодливата душа 🙂
Защо повече хора нямаха като твоето отношение към живинките, еххх….
а през двете седмици не са ли му са се притъпили вече инстинктите? Щото на мене ми стана мъчно, че ще го пуснете след двесемично угояване …
@deni4ero
Да се надяваме, че времето е било прекалено малко за толкова много разглезване.
А самия Д’Артанян е на свобода вече от няколко дена.
@deni4ero
Специалистите казват, че при дивите животни инстинктите се запазват много по-дълго, отколкото при тези, които по принцип се отглеждат като домашни. Така, че би трябвало да сме спокойни за Д’Артанян. А и честно да ви кажа, той си остана до последно доста войнствен и подозрителен към хората (което е добре). 🙂
Ето тук има повече информация за това как се отглеждат малките и кога да се пуснат на свобода.
аха … успокоих се 🙂 и се надявам да е добре
Аз пък се чудя що е Дартанян 🙂
Аз бих го кръстила Беж и толкоз 🙂
Ники, искрено се радвам, че не сте решили да го пуснете на поляната в Сопот. Ако бях налетял на него, Дачи никога нямаше да ме накара да се приземя там, а и цял ден играхме разни игри по тревата и се търкаляхме като малки деца 🙂
василев!, човеко, освен физиката, трябва и теория на вероятностите да си припомниш!
Можеш ли да изчислиш каква е вероятността случайно да кацнеш върху толкова голям таралеж?
Дачи, вероятността е страшно голяма!
Учил съм и теория на вероятностите, учил съм и статистика, работя и стакмистика и за близо 30те си години мога да ти гарантирам, че когато нещо не трябва да се случи, то неизбежно се случва 🙂
Мърфи не живее на нашата поляна 😉
А Василев посредством какво лети, че му се налага да се приземява върху таралежи?
Мда, василев, само с теб се разбрахме 🙂
Светлинке, Василев се престраши и хвръкна с парапланер-тандем в Сопот 🙂 и говори за тамошното кацало 🙂 и всъщност изобщо не му се налага да се приземява върху таралежи, но той държи да си каже, че ако … евентуално, то … нали… 🙂
Бе… що кацало, не трябва ли падало да е?
Светлинке, ние сме парапланеристи и кацаме, не сме парашутисти – те си падат по падането 😉
Pingback: Handful of Light » Blog Archive » Малкият ни бодлив любимец