Облаци в главата, вълнение в душата
Сигурно сте забелязали, че от едно известно време насам само за облаци пиша. Едва ли си мислите, че е случайно. Но може би не знаете истинската причина. Вероятно само предполагате… А и тя не е само една… Част от вълнението внесоха някои от вас, които вероятно в момента разпалено разказват на колегите и приятелите си за летенето през уикенда. Искрено се надявам да ви е харесало и да дойдете пак. Вие добавихте още емоции към и без това бухналата ми душа, но не се оплаквам, а ви благодаря. Никой не е умрял от хубаво, въпреки израза “умрях от кеф” 😉 Дори ви завиждам за емоциите. Това, което човек преживява преди първия си тандемен полет се случва само веднъж и въпреки, че след това се вълнува…
Облачна класификация
Най-популярната облачна класификация е съгласно латинската линейна система, която подрежда облаците главно по височина на образуването им и според техния външен вид. Повечето облаци попадат в една от десетте основни групи, като съществуват разбира се много подгрупи, комбинации, формации и вариации… Облаците са мимолетно природно дихание и едва ли могат да се натикат така лесно в групи и категории. Така че има много, чиито имена не могат да се определят, просто защото никой не може да ги оприличи на никакви други… Но все пак аз ще ви покажа една примерна, обща и умишлено не особено подробна класификация, описваща облаците с латинските им имена, колкото да мога в следващите статии да ползвам латинските наименования, а не всеки път да обяснявам кое какво беше точно. Не се…
Последни приготовления
Пролетта в Царството на Ветровете мина неусетно. Тя беше времето за срещи със старите приятели и създаване на нови. През пролетта Ветровете си разказваха за минали подвизи и правеха планове за бъдещи приключения. Облачето ги слушаше в захлас. Дори не усети как лятото се настани в Царството и обля всичко в топлина и светлина. Сега вече Ветровете не се криеха от Облачето и не играеха на Буря. Странно. Като че ли се отнасяха с него по друг начин. По-различен. Понякога. Само от време на време на Облачето му се струваше, че се отнасят с него като че е пораснало, но веднага след това се случваше да се получи ей-така случайно наблизо някоя пакост и Облачето пак си ставаше същото. И се чудеше как е възможно…
Облачен феномен
Най-грандиозният, най-великолепният, най-феноменалният, най-страшният, най-странният, най-красивият, най-живият, най-бързо развиващият се, най-… най-… най-… ОБЛАК, който съм виждала някога: По-напредналите в метеорологията го определиха като феномен. Започна като обикновен cumulus mediocris, за нула време се превърна в cumulus congestus и за още по-нула – в cumulonimbus (cb). Обикновено от cumulonimbus вали дъжд, “придружен с гръмотевици” 😉 и облакът е много широк и още по-висок. Този обаче бе натиснат от западния вятър и не можа да стигне до нас, а само се разви във височина. Едва ли подобно нещо може да се види два пъти в живота! ________ Събота, 23 юни 2007 г., поляната за кацане до гр. Сопот. Снимка: Асен Баръмов (всички права са си негови).
“Справедливост за всички”
Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение. Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал. Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край. От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно…
Манифест на облакоценителите
Облакоценителите си имат асоциация. Тя е създадена през 2004 г. от впечатления облаконаблюдател Gavin-Pretor Pinney. За първи път той заговорва за това на един литературен фестивал в Cornwall, като привлича вниманието на хората върху красотата и поетичността на облаците. Няколко месеца по-късно, асоциацията получава своето място в интернет чрез сайта си http://www.cloudappreciationsociety.org/ Така, лека полека, асоциацията набира скорост и добива популярност, сдобива се с галерия от снимки и рисунки, чат, форум… В края на първата година от съществуването си, асоциацията вече има 1800 членове от 25 страни, обединени единствено от съзерцателната си любов към облаците. Съвсем наскоро и съвсем логично се ражда и манифеста на Асоциацията на Облакоценителите, а по-късно излиза и първото ръководство за облакосъзерцание: The cloudspotters guide, което имам удоволствието да държа в…
apis mellifera …
Si sapis, sis apis
Копнеж
Завидях на морето, защото те обгърна. Искам да съм море, за да те прегърна. Завидях на вятъра, който носи листата. Искам да съм вятър, за да ти разроша косата. Завидях на светлината, която довежда дните. Искам да съм утро, за да ти гледам очите. Завидях на цветето, което ти докосна с нослето. Искам да съм цвете, за да ти погаля лицето. Но най-завидях на тъмата, дето по клепачите спуска съня. Искам аз да съм мрака, за да си моя, докато трае нощта.
Небето през очите на впечатления наблюдател
Винаги съм обичала да наблюдавам облаците. Особено летните. Нищо не може да се сравни с тяхната красота и динамика. Може би пръските на падащата от високо вода или огнените езици на пламтящия огън могат да предизвикат за известно време мечтателното ми съзерцание, но в никакъв случай не могат да изместят облаците като съзерцателна страст. Никога не съм искала да знам имената на облаците и не съм се питала откъде идват, кой ги прави, как възникват и къде отиват като си тръгнат. Поне не откъм научната страна на тези въпроси 😉 Достатъчно ми е било, че са там, че се променят, че ми носят емоция и настроение и че когато си тръгнат едни, на тяхно място идват други – още по-красиви и впечатляващи. Достатъчно ми е…
Рецепта за успех
За 1 кг успех са нужни: · 150 гр. талант · 150 гр. упоритост · 150 гр. постоянство · 150 гр. последователност · 150 гр. положителна нагласа · 150 гр. готовност за жертви и компромиси · 100 гр. късмет Освен генетично вродената склонност към определени неща, в таланта включвам и възможността да намериш вярната цел, към която да се стремиш. Това е важно, защото със сигурност всеки човек се ражда с определени наклоности, но много често те остават неоткрити или недоразвити. Упоритост, постоянство и последователност изглежда, че се припокриват, но за мен те се допълват. Упоритост е нужна, за да не се отказваш от преследването на поставената цел. Постоянство е нужно, за да не намаляваш темпото, с което си започнал (не става дума да препускаш…
forthcoming storm
Чуденка с тичане
Напоследък над София вали всеки ден, като често този дъжд е „придружен с гръмотевици”. В един от тези проливни дъждове бях навън в колата си и наблюдавах хората. Повечето бяха с чадъри и си ходеха спокойно. Тези, които бяха вече мокри, също си ходеха спокойно и гледаха философски на мокрите си глави и дрехи. Чудя се обаче на тичането. Когато гръмне всички започват да тичат – и тези с чадърите, и тези без. Изглежда интересно. Всички (и мокри, и сухи) си ходят спокойно, като гръмне започват да тичат, след десет крачки продължават да ходят и като гръмне – пак почват да тичат… Защо?
cloudy sunset …
Разни облачни мисли
Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората. Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат. А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората. И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли –…
liliums …
Сезонът на дрогата
През изминалите няколко дни направих първото голямо дрогиране за тази година. Пълно дрогиране – със загуба на ориентация и освобождаване на всички сетива. До краен предел. Когато ходиш ползваш едни сетива, когато гледаш – други, когато слушаш – трети… Когато отвориш всичките си сетива наведнъж, възприятията за мозъка са толкова разнообразни, че той започва да работи по нов, различен начин, по свой си начин и отваря всички канали, и входящите и изходящите. Качественото дрогиране преминава през няколко етапа, първият от които винаги е приблизително еднакво дълъг, вторият е когато колкото дойде, но никога не е достатъчно дълъг и третият е докато задържаш опиянението колкото се може по-дълго. Първият етап е най-къс, но въпреки това носи толкова силно усещане за освобождаване, че определено дозата, която се…
