Облаци в главата, вълнение в душата

Сигурно сте забелязали, че от едно известно време насам само за облаци пиша. Едва ли си мислите, че е случайно. Но може би не знаете истинската причина. Вероятно само предполагате… А и тя не е само една…

Част от вълнението внесоха някои от вас, които вероятно в момента разпалено разказват на колегите и приятелите си за летенето през уикенда. Искрено се надявам да ви е харесало и да дойдете пак. Вие добавихте още емоции към и без това бухналата ми душа, но не се оплаквам, а ви благодаря. Никой не е умрял от хубаво, въпреки израза “умрях от кеф” 😉 Дори ви завиждам за емоциите. Това, което човек преживява преди първия си тандемен полет се случва само веднъж и въпреки, че след това се вълнува отново и отново, то никога вече не е съвсем същото. Сега разбирам как съм изглеждала в очите на летящите миналата година по това време… Малка огнена напаст…

Другата, основна част от причината за вълнението ми бе това, което е започнало сутринта. Сега, докато вие си седите в гадните офиси и се чудите как да оцелеете в тази жега, аз съм на учебния баир и се уча да излитам, и главно да кацам. Днес сутринта ми е започнал курса по парапланеризъм, заради който толкова много се вълнувах в последните десетина дни, а в последните три-четири буквално си бях изгубила ума. Само нагоре гледах и само облаци ми бяха в главата. А това е нещо животозастрашаващо, когато си в София ;). Затова, за да не пострада някой, просто се махнах за 15 дни.

Ако и вие се изкушите да го направите, погледнете нагоре и последвайте облаците :).