За 1 кг успех са нужни:
· 150 гр. талант
· 150 гр. упоритост
· 150 гр. постоянство
· 150 гр. последователност
· 150 гр. положителна нагласа
· 150 гр. готовност за жертви и компромиси
· 100 гр. късмет
Освен генетично вродената склонност към определени неща, в таланта включвам и възможността да намериш вярната цел, към която да се стремиш. Това е важно, защото със сигурност всеки човек се ражда с определени наклоности, но много често те остават неоткрити или недоразвити.
Упоритост, постоянство и последователност изглежда, че се припокриват, но за мен те се допълват.
Упоритост е нужна, за да не се отказваш от преследването на поставената цел.
Постоянство е нужно, за да не намаляваш темпото, с което си започнал (не става дума да препускаш винаги през глава). Намалиш ли темпото – губиш скорост. Като загубиш скорост – или изпадаш или намираш друга посока, за която е нужна по-ниска скорост и по-малко енергия, а това те отклонява от целта и прави пътя до нея по-дълъг.
Последователността е необходима, за да не променяш посоката и да не сменяш целите. Ако се захванеш с нещо и не го довършиш или не го направиш както трябва още първия път, и се захванеш със следващото нещо, което ти се струва по-лесно, неминуемо ще настъпи момент, в който и това по-лесно ще ти се стори трудно и ще го зарежеш и ще минеш на следващата “цел” и така без да се усетиш ще се окаже, че се носиш с бясна сила по течението. Това е загуба на време и общо взето погубва таланта. А всеки човек има талант. Все за нещо. Не става дума да си виртуозен музикант, шантав художник или уникален словоредител. Има хора, чиито талант е предвиждането на предстоящи събития и промени, за други талант е общуването със себебподобните; има хора, чиито талант е пазарлъка и т.н. Дори, ако щете, създаването и навличането на неприятности е талант, който съдържа в себе си огромна енергия, която ако бъде впрегната рационално и в правилна посока, би дала добър резултат.
Друго важно за последователността: раздели пътя до целта на малки крачки. Върви уверено и ги измини всички до една. Дори да можеш да пропуснеш стъпка – не го прави. Остани на това стъпалце за малко, но не го прескачай. За истинския успех е важно да си стъпил на всички стъпала, да си минал през всички етапи. На всеки етап се случва нещо, което можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш, само ако си бил там. И когато пораснеш и минеш нагоре – ще можеш да управляваш/напътстваш тези, които след теб ще стъпят на това стъпалце. А това също е важно за успеха: да знаеш какво да очакваш и какво да изискваш от тези, от които зависиш. Защото никой не стига до успеха сам. Винаги зависи от още хора. Много хора.
Положителната нагласа едва ли трябва да се разяснява. Положителна нагласа означава да подходиш с вяра, да вършиш нещата правилно и добронамерено. Това, което правиш днес, ще ти се върне утре. За доброто ще почакаш известно време, но лошото се връща многократно и то веднага. Не става дума да бъдеш наивен, да правиш добро на всеки срещнат и да вярваш на всеки срещнат. Става дума за баланс – удобен и подходящ.
Аз, лично, винаги подхождам към хората с добро. Така съм устроена и много често това предпразполага и успокоява и най-зле настроените хора. Това е въпрос на характер и на личен избор. Но при всички случаи смятам, че положителната нагласа е много по-полезна от отрицателната.
Късметът няма нужда от коментар. Без него не може. Но той е производна величина от всичко останало. Колкото повече имаш от другите неща, толкова повече късмет ще се завърти покрай теб.
Кога си успял? Как да разбереш, че си успял?
Ако постигнатото ти носи удовлетворение и знаеш накъде да продължиш – значи си успял. Засега. С тази цел. След нея те чака следващата, после следващата.
Има ли пълен краен тотален окончателен успех? Не. Успехът е нещо, за което трябва непрестанно да работиш и да се бориш.
Има ли хора, успели във всичко? Определено не. Успехът иска жертви. Успех се гради с компромиси. За да си много добър в нещо, трябва да му отделиш цялото си време и енергия, като от това неизбежно ще пострада нещо друго или някой друг. Ти избираш кого и какво да принесеш в жертва на успеха си.
Хората са най-различни и по най-различен начин разбират успеха. Имам много познати и приятели, които по моите критерии са успешни хора. Имам много познати и приятели, според чиито критерии аз съм успешен човек. Успехът е нещо субективно и зависи от конкретния индивид, от поставените и постигнатите цели.
Но, мисля си, че удовлетвореността от постигнатото и ясната представа за посоката са добро мерило и добър ориентир.
Blagodarq! 🙂
@veff
Удоволствието е за мен, Патилане! Дано си намерил нещо полезно. 🙂
malko sum gi razmeshil gramajite, trqbva da si ‘kupq’ meritelen sud 🙂
“От всеки връх се вижда следващият” – мернах това изречение някъде, беше доста отдавна, но и до сега се сещам за него когато реша, че ми идва повече и мисля да се откажа. Според мен изкачването на първия връх е най – трудно, но и гледката от там е най-незабравима! Успех на всички в катеренето и благодаря!:)
@boriana
Катери смело и не се предавай!
И аз ти благодаря, успех и на теб!!!
Стъпалца… Преместване по стъпалца… Предполагаме, че посоката е нагоре. Едно, две, три… Седем, осем, девет… Не бързай. Всяко стъпало е важно. Всяко стъпало те учи. Не спирай да учиш.
Това е послание, което видях в текста. Но не е чак толкова просто. Ако успеха се опише като пирамида с широка основа стесняваща се нагоре и всяка тухла си е представим като стъпалце или натрупан опит за да постигнем сериозен успех или за да изградим висока пирамида ще е необоходимо страшно много време. А активната част на човешкия живот не е кой знае колко дълга. Особено най – ползотворния му период.
Понякога ни се налага да прескачаме стъпала. Дори по няколко. С риск да паднем и да си счупим главите.
Но най – интересното се получава, когато решиш да смениш пирамидата след като си я градил разумно дълго време. И не само да я смениш, а вместо да започнеш да я градиш от нищо да стъпиш директно почти на върха…
Едно от най – сериозните предизвикателства, с които съм се сблъсквал.
Абсолютно съм съгласен с връзката на успеха и хората. Изключително малко неща могат да започнат и завършат успешно само с участието на един човек (оставяме настрани летенето с парапланер:).
Ключа към успеха според мен са хората, с които работиш. Както и развиването на качества свързани с работата с хора. Според мен познанията по психология плюс вродена чувствителност са чудесни предпоставки за успех. Ако не е вродена чувствителността може да се възпитава. Правилните хора на правилното място с правилните отговорности правят чудеса.
А за оценката на успеха… Много е трудно. Едни се радват на пари, други на свободно време, трети на влияние…
Аз отчитам успеха като движение. За мен успеха е движение. И през случаите на почивка като се обърна назад и погледна пътя, по който съм вървял да не ме е срам. И да се подсмихвам малко. То е ясно, че не винаги сме ходили по пътя. Често сме мотали в къпини, понякога сме сядали в праха и сме гледали назад с години. Често сме обикаляли в кръг повтаряйки едни и същи грешки. Често сме падали. И често са ни подавали ръка да станем. Но винаги трябва да продължаваме.
Защото движението е смисъла. На Живота.
“Воина на Светлина” много хубаво описва разбирането ми за успех. И за живота.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » 14 дни слава…