Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората.
Имат човешка осанка и излъчване. Сякаш някакви важни чичковци се разхождат по небето и разказват истории от земята. Имат лицe и глас и ако ги наблюдаваш известно време ще видиш как настроението им се променя, как се напушват или успокояват и започваш да разбираш историята, която искат да ти разкажат.
А те разказват истински земни истории – за топлина, за радост, за нежност, гняв и тъга. И виждаш как растат от топлината, разливат се от нежното докосване на вятъра или пък гърмят от гняв. Също като хората.
И всеки държи да разкаже своята история, затова не се учудвайте, че честичко се карат и започва да гърми, а като се посбият и започне да боли – почва и дъжд да вали. Също като при хората.
Колкото повече ги гледаш, толкова повече се удивляваш. Опитваш се да ги разбираш, да предвиждаш… Понякога успяваш, по-често – не. Опитваш са да запомниш нещо, което е от значение днес, за да ти е от полза утре. Трудна работа. Също като при хората.
Два еднакви облака няма, два еднакви небесни дни няма, както няма два еднакви земни дни, нито пък две еднакви човешки души. Също като при хората.
А небе без облаци е като лице без емоция – безизразно, празно и скучно. Също като при хората.
Харесвам конгестусите. Това са облаци с характер. Също като хората.
Хе, не знаех, че така се казват този вид облаци 🙂
Кой не обича да гледа облаци с разни форми и да си представя на какво приличат. Толкова приятно и разтоварващо занимание.
А в училище ни караха да учим наизуст имената на видовете облаци… Сега не помня нито един…
И на мен много ми се иска да прочета повече за класификацията на облаците. Преди няколко дни попаднах случайно 😉 на ето този сайт и много ми допадна!
http://www.cloudappreciationsociety.org/gallery/
btw, Дачи, като отвори пак дума за облаците, та да питам (не че съм нетърпелива :P), ама ще има ли скоро книжка??.. 😀
Значи днес съм видял конгестус, който много приличаше на пудел, изправил се на задните си лапи. А за съжаление, фотокамерата беше много далеч от мен 🙁
Много добре са оприличени облаците че приличат на хората. И аз не знаех че така се наричат този вид облаци. Край морето забелязах подобни миниатюрни облачета, които тук в София много рядко съм наблюдавал, сякаш небето тук и там е различно.Вярно е че небе без облаци е като лице без емоция.:)
Да, Албинос, така е – небето е различно и това е прелестта му.
Скоро ще ви разкажа още за Облаци…
Искате ли?
Да. Ама много :).
Много, така ли?
Чудесно!
Значи – първо статията за успеха, която обещах на Лид и след това веднага минавам на облачна вълна. 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Подарявам ви спомен!