LeeNeeAnn

Плашенето на децата е проява на малоумие от страна на родителите! Точка! Спокойно бих могла с толкова да приключа, защото смятам, че то е повече от очевидно и едва ли ще съумея да напиша нещо ново и различно, но се опасявам, че ще ми се разсърдите. Затова продължавам: Някои родители твърдят, че плашат децата си с нещо – баба Яга, Торбалан и т.н. – защото по друг начин не могат да ги накарат да стоят мирно. Глупости! Те не са опитали да намерят друг начин да ги накарат да стоят мирно! Нито да ги накарат да си играят на нещо кротко. Лист от тефтера на мама и нейната химикалка правят чудеса! Просто трябва да си бръкнеш в дамската чанта и да се лишиш от нещо…

Continue reading

Автор: Lynn Приказка една красива зная, но дали тъй красив и бе и края? За момиче малко и момче прекрасно всичко туй оказа се ужасно. Случи се за тях мечтаното чудо и влюбиха се двама лудо, душите си в едно те сляха и заедно за всичко си мечтаха. Но проклятие злокобно над тях надвисна и лоши чувства помежду им плисна, той остави я плачеща в гората и скърши и на две душата. Като цвете еднодневно сърцето и увехна без неговите ласки и обичта им тяхна. И той не бе щастлив така, не виждаше в мрака никаква зора. Обещаха си двама нивга да не се делят и че приятели вечно ще стоят. Един ден вест нещастна получи той и сърцето му угасна. Тя пострадала е в…

Continue reading

Continue reading

От това какво възпитание ще дадем на децата си, силно зависи тяхното бъдеще. Не говоря за възпитание само в значението на култура – култура на хранене, движение, а в смисъл на общуване, комуникация и лично самочувствие (без да подценявам другия вид култура, много ясно!).  Нерешителността на възрастните е само една от последиците от потъпкването на детското самосъзнание и самочувствие. Неподходящото отношение към детето може да доведе след себе си много и неприятни последици. Умишлено пиша „неподходящо”, а не „неправилно”, защото правилно/неправилно е твърде относително като понятие и твърде глобално, докато подходящ/неподходящ може да се отнесе по-конкретно към всяко отделно дете, в зависимост от моментната ситуация, среда и т.н. обстоятелства.  Разни умни хора казват, че „можем да дадем толкова възпитание, колкото имаме ние самите”. Това принципно…

Continue reading

Готови ли сте с културния списък за октомври? Аз да. Списъкът ми се състои главно от театрални постановки. „360 градуса” на Андрей Баташов, представен на сцената на „Сълза и смях” е нещо, което вече гледах, но искам пак. Вчера беше първото представление за сезона, следващото е на 16-октомври. Вчера не успях да отида, но на 16-ти съм там 🙂 От дневника на един Грег си харесах моноспектакъл на тема „народното творчество” . За  щастие, спектакълът ще гостува в Сатирата на 19.10.2007 г. „Принцесите и змеят”! Е как да устоиш на такова заглавие! Та било то и за деца! Изобщо нямам намерение да устоявам! 

Continue reading

Гневът ме прави да избухвам, от което се чувствам нещастна, което пък ме кара да се чувствам грозна, от което чувство ставам нещастна, а това ме разгневява… 

Continue reading

Continue reading

Тогава Рицарят решил отново да тръгне на път. Тръгнал бързо. Нямал нужда от специални приготовления, защото не притежавал нищо. Имал единствено усмивката на сияйната принцеса от сънищата си, която така или иначе винаги носел със себе си. Сега обаче поел по най-дългия път – този, който започвал точно пред краката му. Бил чувал да говорят, че този път е възможно най-трудният, защото докато вървиш напред срещаш себе си. Рицарят знаел, че този път извежда право под Дървото на Любовта. Бил чувал също, че малцина се осмелявали да тръгнат по него и още по-малко се завръщали, но той нямал нищо за губене. Тръгнал без да се сбогува, без да отрони и дума дори, сякаш думите отново се били изгубили… Надявал се да се върне бързо. Надявал…

Continue reading

Тази тема е естествено продължение на темата за Нерешителността на възрастните, защото тя, нерешителността, наистина води след себе си последици, които крият от очите ни простите отговори на сложни злободневни въпроси. Опитвам се да разделя последиците на „пренебрежимо дребни” и „сериозни”, но всички, за които се сещам, някак сами се нареждат във втората категория. Огромна част от хората си живеят със своята нерешителност, без дори да подозират за присъствието й. Друга част, пък, подозират, че е тука, но се заблуждават, че е доброкачествено образувание и ще премине от само себе си. Но то не преминава. И тогава вместо да направят нещо, хората започват да се оплакват и да търсят причината за своите проблеми и несгоди на несъществуващи места. Какви могат да бъдат последиците? Проблеми в работата….

Continue reading

Когато Океанът се изправи и те стресне във съня, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже любовта.  Когато Океанът те залее и те направи вир-вода, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже нежността.  Когато Океанът се разстели и останеш сам в самата му среда, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже вечността.  Когато Океанът се отдръпне и на две пред теб се раздели ти по пътя си не спирай, а напред през чувствата върви.  Мини поне веднъж през Океана, напий се с чар и красота и кажи едва тогава, че истински живял си на света.    

Continue reading

И двете, но второто повече. В много черти от характерите на хората наследствеността оказва огромно влияние, понякога дори нанася големи поражения. Това обаче не се отнася за решителността ни в собствения ни живот и способността ни да взимаме решения, касаещи нас самите. Разбира се, не съществуват изолирани решения. Всяко наше действие или бездействие води след себе си последици, които засягат нас и околните ни. И докато таланта е генетично заложен (вроден или наследен), то способността и готовността да взимаме решения се учи. На това ни учат родителите ни, а ние учим своите деца. Ако ние сме нерешителни хора, можем ли да направим децата си различни – решителни и дейни и да оставим собствения им живот в собствените им сигурни ръце? Да, можем, но само ако…

Continue reading

Continue reading